Диана Богданова е от Пловдив. Красивата блондинка пази връзките и приятелствата с рицарите на прехода. Тя е живият свидетел на онова, което е любопитно за обикновените хора и до което те не са имали достъп. Диана е жената, заради която супер богатият италианец Лино Тонан дойде в България и инвестира милиони. После го осъдиха и той напусна страната. Диана е приятелка на зверски убитите в близкото минало Петър Патерицата, Николай Мартеницата, застреляния наскоро сараф Стефан Техов и др. За тях, за живота преди и след прехода, за миналото и настоящето разговаряме с жената, която знае тайните на подземния свят. Диана не е давала изявления пред медиите повече от 20 години. Изключение направи единствено за „ШОУ”!
<br /> <strong>- Представете се на читателите на &bdquo;ШОУ&rdquo; с няколко думи.</strong><br /> - Казвам се Диана и съм от Пловдив. От началото на демокрацията се занимавам с частен бизнес, имала съм чейндж бюро, заложна къща, златарски магазин в &bdquo;Тримонциум&rdquo; и Новотела, след това през 90-а година станах директор на италианския холдинг на Лино Тонан до 1994 година. Тогава направих съдружие с няколко човека, единия от които е Ангел Личканов, имахме заложна къща, участие в златарския бизнес. 98-а година заминах за Италия, преди 4 години се върнах, защото баща ми беше болен. Сега бизнесът ми е отново в Италия. Живея и там, и в България. Разведена съм, имам една дъщеря. В Италия се занимавала с внос на автомобили, дрехи, в момента продължавам и работя с няколко големи клиенти. <br /> <br /> <strong>- Познавали сте и Димитър Стоянов - Лудия, и Стефан Техов -Даскала. Защо ги убиха така показно? И двете престъпления не са разкрити. Какво се носи във вашите среди? Защо ги разстреляха?</strong><br /> - Това, с което искам да започна, е, че през последните 20 години според мен България стана една много объркана държава и дори и най-смелите умове не са предполагали, че могат да се случат такива неща. Объркана държава основно, защото ценностната система е много загубена и местата са много разменени. Почти няма нормални хора и родители, които вечер да изпратят децата си на някакво забавление и да спят спокойно, защото виждате какви ужасни неща се случват. Някои от тях са разпространени широко в медиите, за някои не се говори, а според мен трябва да се говори за всичко открито. Народът стои открито търпеливо и критикува, понякога излизат на протести, които са много частични, а не си дават сметка, че за да се стигне до това положение, няма политическа сила или власт, която да е виновна. Според мен виновен е целият народ. Защото тези политици и тези хора, които ни управляват, са излезли от народа. След като народът стои и търпи, и всеки се заключва вкъщи и не мисли, че утре може това нещо да се случи с него, крайният резултат е този, който виждаме - убийства, и то убийства на много невинни, млади, добри хора. Хората трябва да проумеят, че никой от нас от нищо не е застрахован. Ако предишните години се използваше, че поредната мутра, поредният наркотрафикант е застрелян, но покрай тези убийства се убиват и много хора, които нямат никаква вина. Конкретно за двамата човека, които ме питате. Димитър Лудия аз го познавам като един изключително слънчев човек, с едно страхотно семейство. Бог да го прости. <br /> <br /> <strong>- Добре де, всички говорят само суперлативи за Лудия. Това е знаково убийство, което се случва за първи път от 15 години в Пловдив. Защо тогава беше застреляно това лъчезарно според всички момче?</strong><br /> - Има някаква причина, която според мен рано или късно ще се разбере. Аз не мисля, че това са толкова <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>потайни неща </strong></span><br /> <br /> органите ще си свършат работата и ще разберат. Нямам идея лично аз за Димитър, защото аз не го познавах в тази светлина. <br /> <br /> <strong>- Вие поддържате връзка с ваши бивши съдружници, с хора, които са от ъндърграунда. В тези среди какво мислят, какво казват?</strong><br /> - Спрягат се много версии, разбира се, но не съм аз човекът, който ще ги оповести. Да, има много предположения, по пак казвам - аз никога не съм била толкова близко до Димитър. Виждали сме се в блока, където живее, на кафе, покрай децата. Лично аз винаги съм се възхищавала на хубавото му семейство. Жалко, че един живот приключи по този начин&hellip;<br /> <br /> <strong>- Познавате ли вдовицата Роси Черногорова?</strong><br /> - Познавам я, винаги съм се възхищавала на тази жена. Не съм чувала Роси след трагедията. Не съм близка с нея, познавам я от един парк, в който се виждаме в Пловдив. <br /> <br /> <strong>- Вие обаче сте били близка с убития сараф Стефан Тахов?</strong><br /> - Да, работили сме заедно дълго време. Започнахме с първите чейндж бюра в Пловдив. За съжаление през последните години аз не се виждах със Стефан, защото пътищата ни се разделиха. Аз ограничих много от контактите си по разбираеми причини. <br /> <br /> За Стефан мога да кажа само хубави неща и суперлативи. Познавам го от далечната 1986 година, когато нямаше чейндж бюра и той беше явният чейнчаджия. Двамата заедно бяхме съдени за валутни престъпления по Тодор-Живково време. Имахме един и същи адвокат. В новото време, вече 1989-1990 година, той направи чейндж бюро, аз също направих след това. Поддържали сме перфектни контакти. Аз в живота си по-честен и по-коректен човек не съм виждала. Имало е случаи, когато при размяна на пари съм забравяла при него по 5, по 10 хиляди долара, на другия ден той ме е чакал и е бързал да ги върне, за да не си помисля аз, да се притесня, че нещо се е случило. Стефан беше честен и добър човек. Но контактите ми с него бяха до 96-97 година, когато офисите ни бяха наблизо. След това не сме се виждали. Лично мен страшно много ме озадачи това убийство. <br /> <br /> <strong>- И този разстрел остава неразкрит...</strong><br /> - Аз лично съм особено потресена, защото ако за другите може да се каже, че са мутри, че имат криминално минало и криминално мислене и че имат отклонения, то Стефан е последният човек, за когото може да се каже нещо такова! Според мен полицията правилно се е насочила към основната версия грабеж с убийство. Той водеше затворен начин на живот, бил е дебнат, за да го ограбят. <br /> <strong><br /> - Връщам ви към вашето бурно минало. Защо сте била арестувана, докато сте била бременна?</strong><br /> - Арестуваха ме на 1 април 1987 година. Бях съвсем млада. За разлика от много други хора, които днес имат проспериращ бизнес, аз никога не съм крила и не се отричам от миналото си. Да, бях бременна, задържана, стоях 4 месеца в ареста на &bdquo;Петко Д. Петков&rdquo; в Пловдив. Бях обвинена във валутно престъпление и стопанско дело, в комбинация. Сега ги няма тези членове в закона, отдавна ги няма. Тоест, обвинението беше, че незаконно съм търгувала с валута, със стоки от корекоми, правех разменни листове на магазина, на който работех. Това са неща, които сега са абсолютно нормални, но тогава се водеха престъпни. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Аз съм си платила цената, и то прескъпо </strong></span><br /> <br /> и за това съм продължила напред. Макар че това минало винаги се прокрадва и винаги изплува. Някои хора спекулират с това. Имало е случаи, в които разни хора спират дъщеря ми, питат я дали знае, че аз съм осъждана. Дори е имало такива случаи с хора, които са на постове. Разбира се, че това от миналото ми е било обяснено от мен на дъщеря ми. И сега, дори когато се запознавам с някого, го казвам. Аз винаги съм се шегувала, когато правя сдружение или започвам бизнес с някого, първо го информирам за миналото си, за да го научи от мен. Защото, въпреки че не съм в първа младост, нямам склероза и знам през какво съм минала, не се отричам от хората, с които съм работила. По някакъв начин Господ ме е запазил и съм останала жива, въпреки че в годините срещу мен също са били организирани много покушения.<br /> <br /> <strong>- Вие сте жената, заради която скандално известният бизнесмен Лино Тонан дойде и заживя от Италия в Пловдив. Той дойде тук и инвестира доста пари. После беше осъден за данъчни измами и изчезна. Какво се случва с него?</strong><br /> - Понастоящем той е осъден на 4 години затвор у нас, но живее в Италия. Има конвенция, според която Лино може да си излежава присъдата там, в момента си е в неговата страна. Здравословното му състояние не е толкова добро, беше му направена операция на сърдечната клапа. Той не е човек, който няма адрес, той е с постоянен адрес в Италия, подписва се в полицията. Така че за мен тези мерки, които бяха взети срещу него в България, са много крайни, меко казано. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Присъдата за източване на 2,5 милиона лева ДДС</strong></span><br /> <br /> Хората в България са източили много повече пари! Аз не съм съд да определя, но Лино можеше да бъде оставен в нашата страна, да бъде конфискувано имуществото му и той да работи. Защото, нека да не звучи прехвалено, но на такъв човек като Лино според мен България трябва да му направи паметник и ще кажа защо. Лино беше човекът, който дойде тук в едни много бурни времена, през 1990 година. Инвестира пари и много кътчета в Пловдив, които бяха бунища, той ги направи райски със собствени пари. Той е човекът, който в продължение на години е хранил по 1000 пенсионери на месец. Това можете да го проверите през кметовете на районите. Той е човекът, който е платил безкрайно много операции на болни и бедни хора. Той е човекът, който беше главен спонсор на турнир &bdquo;Странджата&rdquo;, той беше спонсор на рали, лично Ричард Груев дойде да вземе интервю от него. Направил е толкова много добрини и в един момент, когато започнаха да водят процес срещу него, никой не се обърна да помогне - дали от страх, дали по други причини. Това мен ме навежда на мисълта, че някой е искал да прекрати бизнеса на Лино. Той беше осъден и буквално се наложи да напусне страната заради тази операция, и хората много лесно забравиха как са чакали за помощ пред неговия кабинет и колко много средства той е дарявал&hellip; <br /> <br /> <strong>- Сега поддържате ли връзка с Лино, той някога ще може ли да се върне в България?</strong><br /> - Да, поддържам връзка с Лино, той иска много да се върне у нас. Но се страхува и чака присъдата да бъде излежана в Италия, да се уредят документите и да дойде. <br /> <br /> <strong>- А какво се случва с неговата собственост тук, с веригата магазини, които имаше?</strong><br /> - Комисията &bdquo;Кушлев&rdquo; е конфискувала почти всичко. <br /> <strong><br /> - Вие сте поддържали приятелски отношения с доста хора от ъндърграунда. Разкажете за бившия съдружник на клуб &bdquo;777&rdquo; Петър Петров-Патерицата, когото убиха през март 1998 година. Били сте близки&hellip;</strong><br /> - Да, бяхме близки. Жалко, че за много от тези хора трябва да казваме лека им пръст и светла им памет. Пешо, както и другите двама за които говоря, беше едно изключително дипломатично и добро момче. За него се говорят много отрицателни неща, но защо никой не помни, когато той се състезаваше за България и националният флаг се е вдигал и всички са настръхвали заради него?! Да, може би в първите години са били подведени от различни хора, може да са създавали групировки, но за мен, в моето съзнание, Пешо ще остане като един изключително добър приятел. Мога да кажа, че през всичките години, откакто го няма, аз никога не съм го забравила и лично на мен страшно много ми липсва.<br /> <br /> <strong>- Разбра ли се кой уби Патерицата?</strong><br /> - Аз имам една моя теория, за която <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>много хора ще се разсърдят, че я казвам</strong></span><br /> <br /> Тя е следната: както неговото, така и много знакови убийства не се разкриват умишлено. За мен това не е бандитска война. Това, което при такива случаи се казва, че бандит убил бандит, е за публичното пространство, за да манипулират хората, че лошите се избиват. А всъщност дали това са лошите, или след години ще бъдат герои на България заради прехода, ще го оставим като отворен въпрос. <br /> <br /> <strong>- Преди години следовател пред мен коментираше, че е странен начинът, по който е застрелян Патерицата&hellip;?</strong><br /> - Професионално убийство. Стреляно е не по начин, по който трябва да се стреля с обикновено оръжие. До него шофьорът е абсолютно съхранен, целта е бил само Пешо. Разстрелът е много добре премислен, много добре премерен, добре се е знаел маршрутът, по който Патерицата минава. Нека да не забравяме, че за онова време те не бяха само бандитите от ъндърграунда, които се веселят, разполагат и пръскат пари и правят рекети. Николай Попов - Мартеницата, който беше най-младият президент в рекордите на &bdquo;Гинес&rdquo; на футболен отбор на &bdquo;Локо&rdquo; (Пловдив); Петър Петров, който беше вицепрезидент на &bdquo;Ботев&rdquo;, беше и спонсор на отбора по футбол на Белово и цялото това обкръжение - тези хора не са правели рекети. Те наистина имаха легален бизнес и много други интереси.<br /> <br /> <strong>- Защо избиха тези добри, според вас, момчета?</strong><br /> - Свършиха работа на прехода.<br /> <br /> <strong>- Има ли намеса на държавата в тези екзекуции?<br /> </strong>- Съвременните политици нямат намеса, едва ли. Минали са 20 години. Но през 1991-1992 година със сигурност е имало намеса в държавата. <br /> <br /> <strong>- Казахте, че е имало няколко опита за покушение срещу вас - кой и защо е искал смъртта ви?</strong><br /> - Да, това беше по времето, когато се пренасяха парите на Лино от морето до Италия. А начинът, по който сме разбирали, че срещу мен се гласи покушение, беше следният: винаги някой от групата идва и пропява от страх. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Единия път планира да ме убие жена </strong></span><br /> <br /> от Брестник, на която ще спестя името. Тя имаше интерес и ме беше поръчала. Причината - заради пари. Тогава е трябвало да ме застрелят с пистолет. Един от поръчителите дойде и пропя. След това аз имах лична среща с дамата, предупредих я, казах й, че знам. Оттогава никога повече не я видях. А другите опити са били на хора, които са ми носили валута от морето и които са им се виждали големи сумите, и е било примамливо да се доберат до тях. Парите не бяха малко, съблазняваха ги. По същия начин, чрез човек, който ги издаде, няколко пъти беше предотвратено убийството ми. <br /> <br /> <strong>- Сега страхувате ли се за живота си?</strong><br /> - Не, всичко вече е изчистено и е минало. Аз по принцип съм човек, който винаги стои зад постъпките си, макар и с грешки или грехове. Винаги съм готова да разисквам нещата. Аз също съм имала моите много трудни години. Една от причините да напусна страната е, че съм виждала, че тук не се вмествам добре, и имам различия с това, което се случва.<br /> <br /> <strong>- Сега, към настоящия момент, с кого от някогашния ъндърграунд на Пловдив поддържате връзки?</strong><br /> - С всички хора, които съм ги мислила за приятели и които са останали живи, поддържам контакти. Изключително близък във всичките години, човек, когото много уважавам и ценя, е Ангел Личкана. С него имахме някога общ бизнес. За съжаление, събитията в неговия живот много пъти са ни поставяли пред бариери, не е било възможно да се осъществим някои планове в бизнеса. От него съм имала чисто приятелска подкрепа, която никога не е спирала, независимо къде съм се намирала. Подкрепа в добрия смисъл, ние сме приятели от много години.<br /> <br /> <strong>- Аз в две интервюта попитах Ангел Личкана, ще попитам и вас: Какво се случва в подземния свят на Пловдив, започна ли нова война?</strong><br /> - Според мен войната започва отново. В една държава, когато няма закони, които се отстояват навсякъде, и няма равенство, когато няма правова и подредена държава, ще става така. Не може полиция, учители, лекари да имат дребни заплати, да не бъдат мотивирани и да работят, а срещу тях да застават други хора, които по някакъв начин могат да манипулират и оказват влияние. Един професионалист се изгражда с години. Той завършва и започва да гради кариера. Не е нормално в една държава през четири години да се сменят министри, шефове на полиции, да се махат обучени кадри. Трябва когато има добри кадри, в полицията, например, те да се запазват. Едно време, когато аз съм била съдена, е имало полицаи, с които сега съм приятелка и съм си останала такава. И никога не съм се сърдела &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>когато съм сгрешила, че са ме наказали. Но хората са подхождали професионално</strong></span><br /> <br /> <strong>- Ще има ли още трупове в Пловдив?</strong><br /> - Аз лично се надявам да няма не само в Пловдив, но и в страната. Много се надявам, защото един спор може да се разреши по много начини и да не се стига до този краен вариант да се убиват хора, но съм скептично настроена, защото виждам как много хора с лекота прекрачват границата&hellip;<br /> <br /> <br /> <strong>Пловдив, <br /> едно интервю на Красимира ГЕШЕВА </strong><br /> <br />