Девет години след финала на съдебния процес срещу убийците на сарафина Ганчо Караиванов близките му не са получили нито лев от парите, които съдът им присъди, пише в. "Марица". Става дума за 24 000 лева.
Присъдата е постановена от състав на Пловдивския окръжен съд с председател Галя Георгиева през септември 2002 г. Тя прати Владимир Стефанов Пелов в затвора за 15 г., но по-късно ВКС увеличи наказанието му на 20 г. Според магистратите Пелов е длъжен да издължи по 5000 лева на родителите на убития и по 6000 на двете му деца, останали сираци.
На 28 октомври миналата година. 25-и наказателен състав на Софийския градски съд пуснал условно предсрочно Пелов от затвора. Изпитателният му срок е 6 г. 11 месеца и 12 дни. Близо половин година по-късно Пелов отново влезе в криминалните хроники, след като със свой съкилийник, с когото се запознава в Софийския затвор, бе издирван за грабеж на златарско ателие в Ботевград.
Сега прокуратурата и съдът отново поемат в ръцете си случая “Пелов”. Той трябва да излежи освен наказанието за новото си престъпление и остатъка от предишната му присъда за убийство в размер на близо 7 години.
На 16 август 1997 г. Пелов и Лазар Марков причакали сарафина Ганчо Караиванов пред входа му. Собственикът на обменно бюро “Еми” е застрелян с пистолет в главата. Отнето му е куфарче с 1000 ДМ, 1500 долара, 15 500 австрийски шилинга и 700 000 стари лева. Веднага след убийството, въпреки че то става пред очите на съпругата му Марияна, следите на килърите се губят. Докато полицаите са отцепили целия пловдивски комплекс “Тракия”, те подслушват униформените с радиостанции, настроени на полицейските честоти. Успяват да се спасят от обръча.
Пелов е престъпник с изключително богат опит с многобройни артистични умения, твърдят негови познати.
През цялото време на съдебния процес срещу него и съучастника му Лазар Марков в Пловдив той категорично отказвал да дава показания. Единствените му думи пред съда са: Невинен съм, не бях аз, не съм замесен в убийството на Караиванов.
Единственият свидетел на хладнокръвното убийство не е в България - съпругата на убития Ганчо Марияна Караиванова малко след като погребва мъжа си, взема самолета и с двете им деца заминава за Америка.
“Целият ни живот с Ганчо беше пълен с шеги, дори предложението му за брак дойде сякаш на майтап, разказва Марияна. Един ден той ми каза: Омръзна ми да те изпращам, дай по-добре да се оженим. През август 1997 г. щяхме да празнуваме 15-годишнината си от сватбата, ако не го бяха убили. Ганчо разбираше от коли, беше уличен чейнчаджия, работи в Югославия като строителен работник, пробвахме се в търговията, имахме магазин на “Капитан Райчо”, барче в Белодробна болница. Много пъти сме започвали отначало, но ни е крепяло това, че сме заедно. Благодарна съм му, че ми осигури време и пари да отгледам сина и дъщеря ни".
Тя разказва, че на 16 май 1998 г. излязохме заедно от апартамента в блока, в който живеехме. Синът им тръгнал малко преди тях за училище и дори баща му предложил да го закарат с колата. В асансьора се целували и се шегували. Ганчо й казал: Няма ли да ми купиш едни вестници, а тя отговорила: От мен да мине, ще ти купя.
"Когато спряхме на първия етаж, отвън чакаха двама младежи. Помислих си: Какви хубави момчета, къде ли отиват толкова рано, продължава разказа жената. В този момент те се хвърлиха върху Ганчо и започнаха да го удрят. Исках да изляза от асансьора и да му помогна, развиках се, но те ме натикаха обратно вътре. Тогава чух изстрелите. Започнах да звъня по мобилния си телефон, но в суматохата набрах най-напред пожарната, после 166. Оттам ми казаха да се обадя на полицията в “Тракия”. Бърза помощ пристигна много късно. Един лекар ми каза: Госпожо, както е прострелян в главата, мозъкът му е на компот. И досега си мисля, че ако бяха по-експедитивни, може би щяха да спасят Ганчо. Месеци по-късно треперех от ужас, когато минавах по площадката, която беше цялата почервеняла от кръвта на Ганчо. Целият блок се страхуваше, защото никой не знаеше кой и защо уби Ганчо. Треперех, докато пресека улицата, докато прибера децата вкъщи. Във всеки мъж виждах убиеца на Ганчо. Обадих се в следствието да ми осигурят охрана, но оттам ми отказаха.Отговорих им: Съжалявам, че съм се родила в България, защото в Америка подобно нещо не може да ми се случи"./БЛИЦ
