“Когато майка му научи, че е застрелян, сякаш спря и тя да живее. Два дни по-късно разбра и за смъртта на приятелката му. Силвия бе едно дете на майка си и баща си. Родителите й така и не можаха да я прежалят. Все се надяваше, че Мариан ще спре с наркотиците. Малко преди да умре, той й казваше: “Спокойно, мамо, вече се оправям!” Когато влезе в затвора, майка му Теодора донякъде се радваше, обясняваше ми: “По-добре да е там, поне няма да взима наркотици и ще се оправи!”. После, когато го убиха, искаше поне да си го погребе, но не й даваха тялото четири години. Всяка седмица отиваше да пита и все чакаше документа, с който ще освободят трупа. Това я съсипа”, разказва пред „ШОУ” Поли Червенякова, близка приятелка на семейството.
<strong>Репортер на&nbsp;&quot;ШОУ&quot; успя да се свърже и с най-добрия приятел на Мариан, който в момента живее в Италия. Ето и неговата потресаваща изповед без редакторска намеса:<br /> <br /> </strong>&ldquo;Запознахме се през 2003 година на морето. Мариан беше лъчезарен и общителен, харизматичен, винаги усмихнат. Тогава нямаше проблеми с наркотиците, аз също. Бях с брат ми и приятелката ми, а той - с неговата приятелка (въпросната Силвия, която се самоуби 2 дни след убийството му от мъка). Тя не отстъпваше по качества на Мариан - просто бяха един за друг. Обичаха се много Тя беше от Карнобат.<br /> <br /> Стечение на обстоятелствата следващата ни среща беше в приемната на Софийски централен затвор. Аз имах стари дела, а него го бяха обвинили в кражба. Оттам са по-големите ми впечатления за него. Разпределиха ни в един отряд и прекарахме заедно там една година. През цялото време бяхме заедно. Никога не е подвеждал мен или хората, на които държи. Винаги беше обективен и трезвомислещ. Даже помня, че когато му разрешиха да работи, колегите му нарочно даваха работата си (изработваха се найлонови пазарски пликчета), за да си изкара нормата и да му се намали присъдата.Когато ни освободиха (излязохме от затвора по едно и също време), се опитахме да започнем &quot;на чисто&rdquo; със сергия на пазара. Сблъскахме се с всякакви корупционни схеми и какво ли не. Всичко това ни пречеше да постигнем мечтите си. Може би това ни смачка, а може би се увлякохме от не дотам трезвото ни &quot;гражданско мислене&quot;. А и още бяхме бяхме &quot;пресни&quot;, току-що излезли от затвора. После заедно посегнахме към наркотиците<br /> <br /> След една година промиване на съзнанието и общуване с провинили се това сякаш стана лесно. Започнахме да правим глупости отново. Сега си мисля, че може би е ставало така в стремежа ни да настигнем забързания свят и да се впишем в обстановката, която ни заобикаляше. Отново излизахме на свобода, а не сме били готови за нея. Първоначално живеех в дома си в Люлин, после се преместих при Мариан в центъра. През цялото това време той поддържаше връзка със Силвия. Двамата не спираха да мечтаят за момента, в който тя ще дойде в София, за да бъдат заедно. <br /> <br /> През това време ние започнахме да изкарваме &quot;бързи &quot; пари и се подлъгахме с наркотици. След това дойдоха 6-7 месеца в непрестанни опити да се снабдим с необходимите средства, които ни трябваха, за да си купим дрога. Бяхме направили опити да се включим в метадоновата програма, но преди нас имаше повече от 300 човека и беше безсмислено, не ни взеха.&nbsp;През цялото време, докато вършехме тези неща, Мариан не е проявявал агресия към когото и да било. Няколко пъти сме били задържани за 24 часа, и то само защото фигурираме в регистрите на полицията. Смея да твърдя, че въпреки проблемите, които сме имали, винаги сме били коректни. И никого не сме подвеждали. <br /> <br /> Така неусетно минаха 6-7 месеца. Силвия дойде в София, искаше да следва, търсеше си работа. <br /> Двамата бяха много щастливи въпреки проблема на Мариан с наркотиците. Мисля, че бяха като българските Ромео и Жулиета. Той се стараеше да скрие, че се измъчва заради дрогата. Мариан се грижеше много за нея и мисля, че тя се самоуби, защото&nbsp;нямаше сили да го преживее А искаха да имат деца, говореха само за това, връзката им беше несравнима. Не знам какво се е случило с Мариан в последните му дни. <br /> <br /> На мен един ден ми омръзна този начин на живот и му предложих пак да се лекуваме. Той ми отказа под претекст, че не иска да оставя Силвия сама. Каза, че не му трябва чужда помощ. Аз мисля, че не искаше да се разделят. Доколкото го познавах, почти бях убеден, че ще успее и вече няма да е наркоман. Така се разделихме и не го видях никога повече&rdquo;, разказва приятелят на Мариан. Той е един от тези, които членуват в група във Фейсбук, призоваваща към това Йордан Опиц все пак да влезе в затвора и обяснява защо: &ldquo;Ако това се случи, все пак ще вярвам, че има някаква справедливост. Смъртта на Мариан и Силвето беше излишна...&rdquo;<br /> <br /> <strong>Мария НИКОЛАЕВА <br /> <br /> </strong><span style="color: #993300"><u><strong>ОЩЕ ШОКИРАЩИ ЖИТЕЙСКИ ИСТОРИИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА &quot;ШОУ&quot;, КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА<br /> </strong><br /> </u></span>