Проговори осъденият доживот таксиджия Марин Живков: Не аз, а наркоманът Митко очисти Сашка и Радка

<br /> Наказателното дело срещу Живков започна през 2007 година, когато той беше подведен под отговорност за изнасилването на три момичета - Лора, Мария и Радка, и за убийството на Сашка и Радка. Оказа се, че според него, съществена роля съдът да направи връзка между предишните обвинения в изнасилване и убийствата, е изиграла <br /> <br /> <strong>свидетелка с... 13 жалби за изнасилване срещу различни лица </strong><br /> <br /> в кратък период от време! Марин и до днес твърди, че тази /според него/ лъжесвидетелка &ndash; Мария Душкова, е изиграла роля за осъждането му. Второто убито момиче - 21-годишната Радка, е обявена за издирване на 24 февруари 2004 година от РДВР-Варна. Последно е била забелязана на работното си място в денонощен магазин в морската столица на 19 февруари около 22,30 ч. Тялото й е открито година по-късно. <br /> <br /> От 2010-а Живков е осъден за убийствата на двете момичета, но и до днес някои юристи не считат случая му за приключен &ndash; смятат, че присъдата му се основава само на косвени доказателства. От делото срещу таксиджията изскача и друга любопитна подробност &ndash; че част от веществените доказателства за първото убийство са изчезнали, докато разследването се води срещу неизвестен извършител и е спряно. По този повод дори в самите мотиви на обвинението е записано: &quot;Не се нуждае от коментар качеството на работа на досъдебните органи&quot;. Въпреки &bdquo;липсите&rdquo;, Върховният касационен съд потвърждава през 2013-а доживотната присъда без право на замяна на Марин Живков. През януари миналата година Апелативна прокуратура-Варна отказва да уважи искането му за отвод на прокурор Стефка Якимова заради пристрастно отношение и изгубване на веществено доказателство и образуване на досъдебно производство срещу свидетелката с множеството жалби за изнасилване Мария Душкова. От справка на началника на Първо РУП-Варна, издадено през 2007 г., е видно, че в периода 2004-2006 г. Душкова има заведени 12 тъжби за изнасилване с приблизително едни и същи оплаквания: бита и насилена. Разследващите обаче твърдят, че не са залагали само на нейните показания - разпитани са били над 50 свидетели, направени са били множество експертизи, изготвени от 14 вещи лица. На тази база магистратите решават, че Живков трябва да умре зад решетките. Самият той и до днес не се примирява с доживотната си присъда си и твърди, че е невинен и осъден несправедливо. В този дух е и писмото, което ни изпрати от Варненския затвор: <br /> <br /> <strong>Писмо от затвора</strong><br /> <br /> <em>&bdquo;Пиша ви от затвора, без всякаква надежда да докажа ,че не съм убил онези момичета. През юли 2005-а бях задържан посред нощ, след като бях пребит като куче до таксиметровата си кола. Метнаха ми чувал на главата пред очите на съседи и бях натикан в лек автомобил с частни номера. Това не беше арест, а по-скоро - отвличане. Биха ме и вътре в колата. Адвокатът ми Росен Живков не бе допуснат до ареста. Жалбата му изчезна. Така започна моята история. Ако имате възможност, потърсете въпросната Мария Душкова &ndash; основен &bdquo;лъжесвидетел&rdquo; по това дело - наркозависима проститутка, която &bdquo;работеше&rdquo; в района на Автогарата във Варна, а от други затворници научавам, че с още две други проститутки ходела и под Аспаруховия мост да хващат шофьори на тирове и автобуси. Собственоръчно ми написа в колата телефонния си номер на едно листче. По-късно каза, че това &bdquo;не бил нейния почерк&rdquo;. Самото листче също като жалбата на адвоката ми се &bdquo;изгуби&rdquo;, без да му направят графологична експертиза. На всеки разпит Душкова имаше различна версия. Първият път каза, че след като съм я &bdquo;изнасилил&rdquo;, се прибрала при сводника си Стоян, за да му се оплаче. Втори път каза, че отишла не при Стоян, а при майка си, и тя я завела в полицията. Достатъчно е само да минете по ул. &bdquo;Петко Напетов&rdquo; във Варна и да запитате за нея, и ще получите всички отговори може ли тази жена да бъде какъвто и да е свидетел! За една доза е готова на всичко. Единственият, който разобличи тази наркоманка и лъжкиня в съда, беше Иван Бучков. Човекът каза, че се изтървала пред компания да каже, че ако съм й бил платил, нямало да ме &bdquo;изпържи&rdquo;. Получихме отказ да бъде изслушан като свидетел един неин съсед &ndash; Орлин Христов Живков. И той е бил обвинен от Мария Душкова в изнасилване през 2001-а. Но явно неговите показания нямаше да са от полза за обвинението &ndash; искаше се то да върви с всички средства по посока на осъждането ми. Адвокатът ми Иван Сиромашков направи безуспешни опити да се призоват свидетели, че няма как да съм убил Радка Даскалова &ndash; беше му отказано. Показанията, които дадох по повод Радка, бяха потвърдени от една свидетелка &ndash; Христина Томова: че съм бил сутринта в село Орешак и съм пил кафе в центъра на селото, където съм питал къде спира автобусът &ndash; че съм търсил Радка и Митко, които закарах до Орешак. Ако съм я убил, защо да я търся?! Приятелят на Радка &ndash; Димитър, отрече това. Той отрече дори, че е познавал Радка, а има свидетели, че се е друсал в квартирата й в кв. &bdquo;Вл. Варненчик&rdquo;. Управителят на магазина, в който е работила Радка &ndash; Росен Савчев, заяви в съда, че е виждал Димитър да минава пред магазина. Да, гледал е да влезе вътре при Радка, когато го няма управителят. Но всичко това не бе доразследвано, както и заплахите, които получих от наркомани, че ако топя &bdquo;техен&rdquo; човек, ще убият жена ми! Казаха ми:<br /> </em><br /> <strong>&bdquo;Както е бременна, ще я намериш с главата в корема!&rdquo;. Димитров изпълни заканата</strong><br /> <br /> <em>Една нощ, докато съм бил на работа, извел жена ми от къщи със сила &ndash; полугола, тъкмо излязла от банята. Завел я в училище &bdquo;Гео Милев&rdquo; и я държал там на студа, като през цялото време я заплашвал, че ако продължавам да го соча за убиец, ще ни види сметката и на мен, и на нея, и на сестра ми. Сестра ми Ганка е инвалид &ndash; от мъничка е болна от церебрална парализа. Горката, заради мен пътува до София със спестени от нея пари да плати на адвокат Марковски да ме защитава. Той взе парите и нищо не направи. <br /> <br /> Историята продължи с постоянни откази на всяко мое искане. Показанията на Христина и майка й от с. Орешак &ndash; жените, които държат кафенето, бяха игнорирани от съда. Никой не обърна внимание и че не след дълго наркоманът Димитров бе задържан и осъден &ndash; влезе в затвора за други престъпления. За мен той е човекът, когото трябва да разпитват за убийствата на двете момичета. С мен се държаха арогантно... Лъжа е, че някой ме е питал къде съм бил по време на убийството на Сашка. Нищо не са ме питали - достатъчно им беше, че съм познавал това момиче и че съм криминално проявен. Братовчед на Сашка &ndash; Пламен &ndash; човек, който би трябвало да ме мрази, заяви в съда: &bdquo;Познавам Марин, никога не бих го обвинил и не вярвам, че той е убил братовчедка ми!&rdquo;.Един добър следовател &ndash; Шинев, си е свършил перфектно работата на мястото, където е бил намерен трупа на Сашка. Но понеже явно това не е било удобно на обвинението, тези веществени доказателства изчезват. Обвинявам за укриването им наблюдаващия прокурор Стефка Якимова. Има цял списък на изчезнали по делото доказателства, упоменати в постановление на АП Варна от 2013-а. Не съм убил Сашка и Радка. Не съм изнасилвал онези момичета. Никога не съм имал нужда да изнасилвам жени &ndash; харесван мъж съм бил винаги. <br /> </em><br /> <strong>Доброволно ми се отдаваха</strong><br /> <br /> <em>Това, че съм им причинявал болка, няма как да стане, защото парафинът в члена ми го вкараха в затвора през 1999-а. Инжектираха ми го затворниците Ивелин Атанасов и Мирослав Марков. Ако ги бяха разпитали, показанията им веднага биха разобличили жалващата се Лора Васкова в лъжа. <br /> <br /> Съзнавам как изглежда всичко казано от мен в очите на хората: аз съм криминално проявен, крадец, изнасилвач с парафин в члена &ndash; садист, накрая и убиец! Трудно ще докажа от затвора, че не съм нищо от това, освен че съм бил крадец. Отказват ми се свидетели, изчезнаха доказателствата в моя полза. Нямам никакъв друг шанс, освен да чакам смъртта си, но ако умра, искам да умра с доказана истина &ndash; НЕ СЪМ УБИЛ ОНЕЗИ МОМИЧЕТА!&rdquo;,</em> написа до &bdquo;ШОУ&rdquo; от затвора Марин Живков. <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Топкриминалистът Димитър Никифоров: </strong></span><strong><br /> </strong><span style="font-size: small"><strong>МАРИН Е КИЛЪРЪТ И ИЗНАСИЛВАЧ! </strong></span><br /> <hr /> <br /> Вече пенсионираният топкриминалист Димитър Никифоров започва да разследва убийства още през 1972 година. Бил е шеф на отдел убийства към РДВР-Варна, след това и следовател, а след няколкогодишно отсъствие от системата се връща в МВР през 2000 година като началник на отдела за тежки престъпления срещу личността. Именно тогава му попада неразкрит случай на изчезнало момиче &ndash; добричлийка, работила като продавачка в денонощен магазин за алкохол и цигари в морската столица &ndash; Радка Даскалова. Кръщава оперативната разработка &bdquo;Добруджанката&ldquo; и оттам започва разплитането на не един, а на цели 6 случая на престъпления, за четири от които според него се събират категорични доказателства, че техен извършител е Марин Ламбев Живков. <br /> <br /> Преди да попадне на &bdquo;Добруджанката&ldquo;, Никифоров се сблъсква с един от предишен случай - убийството на Сашка. &bdquo;Спомням си, че ми се обадиха и ми казаха, че е намерен труп в гората на Долище. Това се случва на 23 май 2000 година, а впоследствие се установява, че момичето е убито ден по-рано. Сашка е намерена с вързани ръце на гърба и омотан около шията силиконов кабел, с който е била удушена. При аутопсията се установява, че има сериозни вагинални разкъсвания, което сочи, че по всяка вероятност е била изнасилена. Сперма и какъвто е да е биологичен материал като улика обаче липсват. Два дни по-късно става ясно, че убитата е Сашка Асенова Димитрова от плевенското село Опанец, която е студентка във ВИНС. От проучването се разбира, че за последно е била в университета от 9 до 11 часа на лекции по английски език, а оттогава никой не я е виждал. Разследващите буквално арестуват цял етаж от сградата на ВИНС и провеждат разпити с всички студенти, които са я познавали. Отникъде обаче не изскача заек. Така година след това делото е спряно. До 2005 година, когато Никифоров се заема с &bdquo;Добруджанката&ldquo; <br /> <br /> <strong>и стига до нови разкрития<br /> </strong><br /> &bdquo;В хода на работа се получи оперативно интересна информация. Беше ясно, че Радка е изчезнала от работното си място на 19 срещу 20 февруари 2004 година. Парите от оборота и телефонът й били в магазинчето, но от нея нямало и следа. Проверихме с кои номера е разговаряно от телефона на Радка. Един от тях е на Марин Живков. А освен това &ndash; от 53 абонати на единия мобилен оператор и 40 на другия, единствено той е бил в района на местопроизшествието. Клетка го е прихванала в района село Любен Каравелово &ndash; недалеч от мястото, на което впоследствие самият Марин Ламбев закарва разследващите и им посочва къде е трупът на Радка. &bdquo;Още когато колегите ми казаха кои са хората, общували по телефона с изчезналото момиче, и чух името на Марин, ми светна нещо. Този човек ми говореше нещо отпреди&ldquo;, разказва Никифоров. Той разпоредил на колегите си криминалисти да обследват всяко едно от лицата и се оказало, че Живков е стар познайник на полицията &ndash; с редица присъди за кражби на автомобили, а също така изскочили и няколко прекратени дела за изнасилвания. &bdquo;Седнах и започнах едно по едно &ndash; от 72-ра година, да ги преглеждам. Още като е бил непълнолетен, през 1985-а, съм се занимавал с Марин Живков&rdquo;, споделя криминалистът. Разследващите установяват, че той често ходел в магазина, където работела Радка, познавал и управителя, на когото продавал крадени авточасти. Никифоров открива следата с жалбите за изнасилване срещу Живков. &bdquo;Не знам защо, но следователите не хващали вяра на момичетата, а само на Марин. Той иначе си казва, че е имал секс с тях, но бил доброволен. Те пък разказват, че ги е връзвал по дърветата и ги е изнасилвал&ldquo;, разкрива топкриминалистът. <br /> <br /> Освен жертвите, за които Живков е осъден, имало и още две следствени дела &ndash; през 96-а Марин се заканил на Е. З., че ще я убие, и през 2001 година бил направил опит да изнасили П. К. Особено интересен е случаят с Лора Д. обаче, която се жалвала, че след като я качил от варненско заведение на плажа, таксиджията я извел от града и я изнасилил. Момичето, което е от Казанлък и било на гости на сестра си във Варна, разказало всичко на следовател, който обаче въобще не взел насериозно оплакванията й. &bdquo;Момиче, защо ми губиш времето?&rdquo;, й казал. Никифоров обаче се върнал на нейните показания: &bdquo;Марин <br /> <br /> <strong>Живков във всеки един от случаите е действал като под индиго! </strong><br /> <br /> Едно към едно!&rdquo;. Чрез тогавашния главпрокурор Никола Филчев делото за изнасилванията се връща за доразследване. Лора едва била накарана да говори, защото умирала от страх. Вече имала семейство и две деца. Ето кратък пасаж от показанията й от 12 август 2005 година: &bdquo;Защо чак сега?! След 9 години чак сега ме питате?! Защо тогава никой не ми вярваше и трябваше да се стигне до извършването на убийства от него, за да се върнете отново към мен?! Психическата травма, която ми нанесе този изверг, ще ми остане за цял живот!&ldquo;, заявява момичето и добавя, че две години след изнасилването е имала мания за преследване. Тя подробно разказва как Марин я извел от града, въпреки нежеланието, й и как в продължение на един час на почивки я изнасилвал. Обяснява, че членът му бил деформиран и имала разкъсвания от бруталното изнасилване.<br /> <br /> Въпреки липсата на преки доказателства за двете убийства, следователят Никифоров решил, че трябва да се пристъпи към реализация. Марин Живков бил задържан от барети пред блока му в квартал &bdquo;Владислав Варненчик&ldquo;. <br /> <br /> Неговата версия пред разследващите е, че съседът му Димитър Димитров, който бил наркоман и му продавал краден бензин, за да си купува дрога, е истинският убиец. Разказва как Димитър го накарал да ги закара с Радка до село Орешак. &bdquo;Той искаше да го укривам в моето село, защото го търсеха за кражби. И каза, че ще вземе една мома с нас &ndash; Радка, която съм я виждал 1-2 пъти в магазина. Тръгнахме ние и тая реши по пътя, че иска да пикае, ама нещо ме излъга. Забави се доста и аз казах на тоя наркоман Митко да я види какво става. А те вземала, че избягала&ldquo;, твърди Марин. Според разказа му, Димитър хукнал след Радка, а той - след тях. Но не го намерил, а колата му закъсала и трябвало да я дърпат. Според неговата версия, той издирвал двамата си спътници до към 11,30 часа в селото. <br /> <br /> Особено интересно е, че Марин сочи Димитър като убиец и на Сашка. Следователят Никифоров си спомня: &bdquo;В хода на разследването установихме, че Сашка е ходела на свиждане на съкилийника на Марин - Пламен, и му е носила цигари и алкохол. За нас беше ясно, че Марин я е виждал и очевидно й е хвърли око, и е поискал телефона й от Пламен. Така се и оказа. Но не можехме да го докажем, защото нямахме жив свидетел, който да потвърди, че е виждал Сашка и Марин заедно. Докато един от затворниците &ndash; Иван, който тъкмо трябваше да излиза от затвора, не каза, че е виждал как Сашка разговаря с Марин&ldquo;, разказва Никифоров. Живков бил разказал пред него, че той, Димитър и Сашка си купили водка и излезли с таксито извън града, като Митко отишъл &bdquo;да си бие една доза&ldquo;, а той правил секс със Сашка. После пак бил закъсал с колата, казал на аверите си да отидат пеш до Долище, а той да изчака помощ. Някакъв трактор го дръпнал и той изчакал до сутринта, поправил бензинопровода, който се бил повредил, и дръпнал колата на един баир. В това време дошъл Митко. &bdquo;Аз го попитах какво стана, къде е наш`та. Тогава той ми отговори нещо от сорта: &bdquo;изчистих я&ldquo;, &bdquo;свърших я&ldquo;, &bdquo;очистих я&ldquo; или нещо подобно&rdquo;, разказал Живков на следователя. По-късно Димитър го бил заплашил с: &bdquo;Внимавай, ще ме слушаш и няма да знаеш много, за да не те пратя при онази в гората да гниеш!&ldquo;. Това твърди в показанията си Марин Живков и собственоръчно се е подписал под тях. После той бил потърсил Сашка на домашния телефон в квартирата й, но вдигнало едно момиче и казало: &bdquo;Сашка не се е прибирала отдавна. Търсим я!&ldquo;. На очна ставка между Марин и Димитър, последният категорично отрича всичко казано от Живков. <br /> <br /> <strong>Марин обаче разполага с компромат: </strong><br /> <br /> &bdquo;Покрай Димитър има още едно убийство &ndash; на негово приятелче, наркоманче. Двамата крадяха бензин, а майка му на това момче има много парички. То ходи в Испания в комуна, насам-натам. Върна се и в един момент лапето го намериха обесено, пък парите - изчезнали. Не се знае дали не го е обесил Митьо!...&rdquo;.<br /> <br /> Що се отнася до Мария Душкова, която Марин определя за лъжесвидетел, то тя действително е проститутка и наркоманка, потвърди пред наш репортер собствената й майка &ndash; Лиляна Калудова. &bdquo;Да, ама по това време на беше. После почна да се пуска за пари. А тоя Марин го познавам, защото ни беше комшия. И наистина я е изнасилил, много я е боляло. Той има на оная си работа топчета&ldquo;, разказва Лиляна. &bdquo;Аз тези топчета си ги сложих в затвора през 1999 година. 12 милиграма вазелин ми сложиха двама мои съкилийници и те могат да го потвърдят!&ldquo;, твърди Марин Живков, който смята да съди държавата в Страсбург за това, че е приела за истина лъжесвидетелствата на Лора и Мария. &bdquo;Ще осъдя държавата на &bdquo;едни 10 милиона евро&rdquo;!&rdquo;, заканва се той. <br /> <br /> <br /> <strong>Еми МАРИЯНСКА и Орлин ФИЛИПОВСКИ </strong><br /> <br />