Прокурорът Иво Илиев за пръв път проговори след нападението срещу него. Той е бил пребит с чук в подземния гараж на кооперацията, в която живее, съобщава bTV.
След нападението, извършено миналата година, прокуратурата образува разследване за опит за убийство, но по думите на Илиев по случая няма никакъв напредък. Вместо това той самият се е превърнал в обект на проверка, а причината, твърди той, е изфабрикувана справка на службите.
Инцидентът се случва на 20 октомври 2025 г., около 20:30 ч., в подземния гараж на столична кооперация с контролиран достъп, извън обсега на камери за видеонаблюдение. Мъж излиза от собствения си гараж, а друг го причаква в мрака. Нападателят му нанася няколко силни удара с чук по главата.
Пострадалият е прокурорът Иво Илиев, който до няколко месеца преди случая заемаше длъжността заместник на градския прокурор на София. Извършителят успява да избяга от местопрестъплението. Илиев е транспортиран в болница в тежко състояние, като животът му е бил в опасност. По случая е образувано разследване за опит за убийство.
Според основната работна версия мотивът за нападението е свързан с професионалната дейност на прокурора. До година преди инцидента Илиев е бил ръководител на криминалния отдел в градската прокуратура, макар самият той да не е наблюдавал лично тежки дела.
Няколко месеца преди атаката срещу него Илиев открива патрон в пощенската си кутия, но тогава не приема това като сигнал за заплаха.
В момента той отново изпълнява служебните си задължения като прокурор, но продължава да бъде под охрана.
За пръв път след нападението Иво Илиев говори пред камера - за самото посегателство, за хода на разследванията и за случващото се в задкулисието.
„На 20 октомври 2025 г., работен ден, прибирам се от работа с автомобила си, минавам през спортната зала, където обичайно тогава спортувах, след това, по мой спомен, минах през хранителен магазин. Прибирайки се в кооперацията, беше светло още. След като паркирах автомобила в подземния гараж, който притежаваме, тръгнах към подхода за входа“, разказва Иво Илиев.
„Там бях пресрещнат от непознато за мен лице, маскирано с може би работнически дрехи. В момента, в който то доближаваше до мен, аз вече знаех какво се случва, но всичко беше непредотвратимо. Съответно бях зашеметен, може би със спрей или с някаква течност, и нападнат, като получих удари предимно по главата и по тялото. Моите усещания бяха, че действително се касае за метален предмет, твърд, може би и по всяка вероятност чук“, разказва прокурорът.
Според него травмите, получени при нападението, са сериозни.
„Имам травма в главата и огромна пластина, която е поставена заради дупка в черепа и която може би няма да се запълни. Имам дефицити в лявата ръка, които не е ясно дали ще отшумят и ми затрудняват работата, особено на компютър, но се справям. В интерес на истината това не ме демотивира, а напротив. Опитвам се да работя пълноценно“, споделя Илиев.
Попитан дали има представа кой и по каква причина е искал да го убие, прокурорът отговаря отрицателно.
„Никакво обяснение нямам и това е въпросът, който най-много ме притеснява. Предвид насоките на разпита и въпросите, които ми бяха зададени, започнах да се колебая дали наистина не се касае за някаква криминална поръчка, защото, доколкото разбрах, разследването тече в такъв смисъл“, добавя той.
„Това ме водеше до мисълта, до анализ, до извод, че евентуално някой ме е злепоставил по някакво дело, като е използвал моето име, направил е или не е направил нещо за моя сметка и съответно са ме нападнали. Тази версия обаче също ми изглежда нереална, защото смятам, че един човек, ако посяга на някого, такива грешки не би трябвало да стават. Това е абсурдно, което ми се случи. Причината може и да е някъде другаде, но аз наистина нямам никакво обяснение“, допълва Илиев.
Прокурорът обяснява, че се е отзовал на поканата, тъй като смята, че е дошъл моментът да изложи собствената си гледна точка по случая.
„Виждам изключително неприятни спекулации по мой адрес. За съжаление, вече девет месеца очаквах някакъв резултат от разследването, но то не само няма резултат, а от публикация на ваши колеги - аз не ги укорявам, защото това им е работата - публикуваха някакви документи, от които аз установих, че съм обект на разследване, където очевидно се извършва някаква активна дейност и мероприятие въз основа на изфабрикувани сигнали“, казва Илиев.
Преди няколко дни бе публикувана справка на вече закритата Антикорупционна комисия. Според документа евентуалният мотив за нападението над Иво Илиев е свързан с неизпълнен ангажимент, поет след получени пари с цел да се повлияе върху дело.
Самата справка не представя доказани факти, а съдържа оперативна информация, която все още подлежи на проверка. Според свидетели, цитирани в нея, парите били предадени на двама прокурори с цел да задържат по-дълго в ареста един от обвиняемите.
Обвиняем по делото е Петър Александров - синът на покойния финансов министър Стоян Александров, който е бил съден за убийство. Според справката друг мъж е предал парична сума на наблюдаващия прокурор по случая, както и на неговия пряк началник Иво Илиев, с цел да получи контрол над фирмите на обвиняемия.
Свидетелите твърдят, че вместо да остане в ареста, Александров бил пуснат под домашен арест, след което мъжът поискал парите си обратно. Тъй като сумата не му била върната, това се посочва в справката като възможен мотив за нападението с чук над Иво Илиев.
В документа се съдържат и твърдения, че прокурорът поддържал близки отношения с Мартин Божанов - Нотариуса, за когото се твърди, че се занимава с търговия с влияние.
Самият Илиев, пред разследващия сайт, категорично отхвърли всички изложени в справката твърдения. По неговите думи те представляват фабрикация с цел да го компрометират.
„Това не са факти, това са голословни твърдения. Там се говори, че всичко е започнало в общи линии от една справка на Главна дирекция „Национална полиция“, която после е доразвита от КПК, Комисията за противодействие на корупцията, след което очевидно има някакво разследване, защото са цитирани разпити на свидетели, които не познавам и които никога не съм виждал“, казва Илиев.
Той уточнява, че единствената връзка между него и делото срещу Петър Александров е фактът, че неговото име и самото дело се споменават в справката.
„В един момент е включено и моето име на няколко места с твърдения, които първо са житейски нелогични, второ, не отговарят категорично на истината и на фактите, които могат да се опровергаят с документи“, казва прокурорът.
На въпрос дали това дело е зависело по някакъв начин от него, Илиев отговаря: „То няма как да зависи от нас, защото едно дело зависи от наблюдаващия прокурор и от съда по отношение на решаването му по същество“.
Прокурорът твърди, че никой не се е обръщал към него по въпросното дело с предложения от какъвто и да е характер.
„Не, никога не ме е търсил никой да предлага нищо. Не само по това дело, а в цялата ми кариера. Аз работя от 15 години в прокуратурата и по никакъв начин никога не съм бил обект нито на предложение, нито на натиск“, казва той.
По думите на Илиев поводът, който е дал старт на това „нещо“, е бил изфабрикуван в периода, докато той се е намирал в болница.
„Така, както съдя от изложеното в тази статия, службите нямат информация за нищо преди покушението. Те нищо не знаят. Нямат никакви документирани такива случаи. Не ми е ясно да има някаква разработка, защото пак, ако имаше, те щяха да предотвратят нападението“, казва прокурорът.
„И видиш ли, докато аз съм в болница и следващите дни... Това е скълъпено буквално на коляно и там са посочени не само неверни, но и доста скандални твърдения, които съм абсолютно убеден, че са с цел да ме дискредитират и да отклонят вниманието от основното разследване и извършителите в него, и съответно да се тръгне в друга посока“, допълва той.
Попитан дали вижда задкулисие в институциите, в прокуратурата или в закритата вече антикорупционна комисия, Илиев отговаря, че няма обяснение за случващото се.
Илиев поставя под въпрос логиката на действията на служителите от Главна дирекция „Национална полиция“. „Как така се активират от Главна дирекция „Национална полиция“ след моето покушение и нарисуват една хубава картина, която обаче за нея дори нямат и индикации преди моето покушение. Това някак си звучи нелогично“, казва той.
Прокурорът категорично отхвърля твърденията, че е бил запознат с Мартин Божанов-Нотариуса.
Според неговите думи, за първи път е чул за това лице в конкретен служебен контекст. „Първия път, когато научих за това лице, беше когато започна разработката или делото за организирана престъпна група за него и свързани с него лица, което се водеше в градска прокуратура. За мен това е служебно известен факт. Може би беше някъде в 2022 година, не съм сигурен. Тогава за пръв път чух за него“, казва прокурорът.
Илиев твърди, че никога не е имал лична среща с Божанов. „Никога лично не съм го виждал. Невъзможно е да съм се срещнал с него или поне няма кой да потвърди с доказателства това нещо, защото аз не го познавам. Единственият път, когато го видях, беше след неговата смърт, когато, за мое съжаление, като заместник административен ръководител посещавах всички тежки местопроизшествия“, казва още Илиев.
По думите му тогава е бил изпратен на местопрестъплението след убийството на Божанов.
Той обяснява обстоятелствата около посещението си там по следния начин: „Отидох буквално последен, защото трябваше организация с пътуване. Естествено, полицията беше обработила местопроизшествието, беше там, всичко беше обградено. Това е единственият път, посмъртно, когато съм виждал Мартин Божанов“, казва прокурорът.
Запитан какво е станало с разследването срещу Божанов и свързаните с него лица, Илиев отговаря, че не разполага с информация кои служители работят в момента по делото, нито какъв е неговият текущ статус.
„Тогава обичайно излизах пред медиите, за да давам информация по въпроси, които ги вълнуват. Не мога да кажа кои в момента работят по това дело. Не мога да кажа какъв му е статусът. Аз съм си в криминален отдел, това не е в този отдел“, обяснява той.
Прокурорът споделя и че не поддържа връзка с Петьо Петров, известен с прякора Еврото.
„Може би веднъж, някога във времето, съм го виждал в неформална обстановка. Всички колеги в прокуратурата и в следствието познават въпросното лице по служба. Все пак аз съм започнал през 2009 година. Той мисля, че може би е работил тогава все още. Всички го познават“, посочва Илиев.
„Ако въпросът ви е в този смисъл, не съм ходил по диванчетата във въпросния ресторант, който стана общоизвестен. Така че нямам отношение към тези кръгове“, добавя той.
Попитан дали се сеща за собствено дело или разследване, което би могло да е достатъчно опасно и да послужи като повод за отмъщение, прокурорът отговаря: „Не, нямам такива дела. През целия период съм нямал нито едно проблемно дело, нито едно медийно дело“.
„Това трябва да отговори държавата. Аз нямам отговор на въпроса. Защото аз девет месеца очаквах държавата да работи по разследването, да стигне донякъде. Аз съм прокурор. Аз знам, че не винаги може да се стигне до извършител. Аз очаквах една информираност, едно адекватно разследване, но въпреки това се оказа, че насоките на държавата са в съвсем друга посока и аз съм обект на разследване“, казва Илиев.
По думите му именно това личи от справката, с която самият той се е запознал не чрез официален източник, а от медийни публикации.
„Не съм разпитан като свидетел, за да се чуе моята версия, защото аз смятам, че трябва да се събират доказателства от първо лице. И не на последно място, когато има разследване, защото това се установява всъщност от статията, прокурорът е длъжен не само да е обективен, но и да събира и да проверява доказателства“, казва той.
Илиев уточнява, че относно разследването за нападението срещу него самия не разполага с данни докъде е стигнало то, освен твърдението, че „се работи“.
„Само че тази информация на мен не ми е достатъчна, защото аз два пъти исках да се запозная с материалите по това дело в качеството на пострадал, но два пъти ми беше отказано с едни лаконични писма от наблюдаващия прокурор. Т.е. аз нямам достъп до това дело, съответно да си направя искания, възражения, доказателствени искания, за да мога да видя дали наистина се работи“, казва прокурорът.
Илиев категорично отхвърля твърденията, че се стреми към пост във ВСС или към друга позиция в съдебната система.
„Всъщност амбиция не само за някакъв пост, а и за позиция нямам, или по-скоро никога не съм имал такава. Моите амбиции са много по-големи. Моите амбиции са да имам спокоен живот и нормална работа. Искам да не ми се пречи да работя. Никой не ми е пречил досега, държа да отбележа. Искам и да си върна нормалния живот. Ето това са ми амбициите“, казва той.
Попитан дали е застъпвал позиция в разделението между бившия главен прокурор Иван Гешев и изпълняващия функциите Борислав Сарафов, Илиев отговаря, че не желае да коментира тези процеси.
„Аз коментар на тези процеси няма да правя, защото съм магистрат от системата и не смятам, че трябва моят анализ и моите разсъждения да стават достояние. Аз тук идвам заради личен мотив. Защото аз съм пострадал и аз имам личен проблем. Не искам да се замесва името ми в никакви интриги, свързани с прокуратурата, кръгове на влияние, вътрешни борби, ВСС, кой как, защото аз имам личен проблем“, казва Иво Илиев.
