Вторично, след трагедията и в процеса на нейното асимилиране, всички се опитаха да политизират този въпрос, и да разделят. Може да бъде прието, че тази трагедия, фокусирана основно върху гибелта на дете, има и такъв аспект на някакъв сеизмичен трус на обществото, което много трудно усвоява тази драма. Така започна анализа си за случая "Петрохан" психиатърът д-р Николай Михайлов пред bTV.
Причината е нейната странност. Защото това не е пореден инцидент, продължи той. И уточни:
"Няма съмнение в това, че институциите не бяха на висотата, на която трябва да бъдат. Има нива на тази драма, които трябва да бъдат разбрани, ако обществото все пак желае да се добере до истина, която би могла частично да го успокои. Проясняването представлява някакъв вид терапия.
Става дума за една квази религиозна общност, защото тези хора са организирани за съвместно живеене на определено място сред природата. С оглед на някаква стратегическа цел да избегнат превъплъщенията. Групирани са около лице, което само се нарича лама.
Този Ивайло Калушев е работил Бог. Носел е някакво специално знание, специална мисия.. нещо, което простосмъртните не притежават. Бил е пробуден, така се казва.
Той обаче е атипичен будист, това казват будистите. Не се изказват ласкаво за него и се разграничават съвсем категорично. Освен това той е бил иновативен будист. Казвам това, за да дам някаква възможност да се интегрира в представата за него обстоятелстовто, че той има не само атипичен мироглед. Той е заподозрян в педофилна практика.
Това е едно култово ръководство, което организира около себе си хора. Но около тая група има родители на деца, които са направили нещо, което други родители не разбират. Те им изпращат децата си. Тоест, те също са адипти на тази практика, но в по-широкия кръг на този култ, на тази парарелигиозна общност.
Това, което виждаме, е една героична съпротива срещу реалността на фактите. Те не могат да възприемат никакви факти.
Нещо потресаващо. Бащата на Валери заяви, след неговата смърт, че продължава да вярва.
Искали са да правят и манастир?! Това е някаква радикална ревизия на българския православен пейзаж.
Тази група е била озаконена като беззаконна. Парадокс на протекцията се получава тук. Има сигнали за педофилна активност, които обаче по трасето на прехвърлените отговорности, е буквално архивирана, без всякакви последствия. Това, само по себе си, може да бъде изтълкувано като елемент и обстоятелство, довело косвено до убийството или самоубийството на тези шестима души.
Ако институциите бяха действали навреме, това можеше да бъде предотвратено. А има и дете, нека да напомним!
Целият този случай, бидейки толкова странен заради една патология, се дължи на една фрапантна деконструкция на институциите. На един институционален провал, отиващ много надълбоко.
Нещо, което обществото ще трябва да постави на политически дневен ред по един радикален начин. Но не чрез собственото си разделение на версиите - те не могат да бъдат монополизирани от някого.
Институциите са не в плачевно, а в състояние на власт, която много наподобява мафия - доколкото една държавна власт, особено в сферата на сигурността, работи по методите и с анонимността на мафиотски групи, исторически ги протектира. Има данни и както говори мълвата - е зависима от фигури с такава история и биография. Въпросът е преди всичко политически.
