Стойне Христов е бивш висш служител на МВР. Работил е в някои задгранични мисии, лежал е в затвора. Автор на 16 скандални романа, разобличаващи върхушката на Тодор Живков, както и на книгата “Билети за ада” за българските медици в Либия, в плана за спасението на които е взел дейно участие.
Единствено пред “ШОУ” Христов, обвинен по думите му несправедливо в източването на Първа частна банка и на Държавния резерв, разкрива скандални истории от българския преход, заради провала на който хиляди сега са на площадите.
- Вие ми казвате, че сте платили лично 20 000 долара подкуп на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев, за да пусне от затвора Кьоравия, Гурвата и Чората?! Как се случи това?
- Васко Илиев ми се обади и ме помоли да дам по 5000 долара на човек на главния прокурор Иван Татарчев да освободи Васил Горчев-Кьоравия, Георги Гурвата, Ангел Димитров-Чората и още един от затвора. Каза ми: “Ако имаш възможност да ги дадеш, ние ще ти ги върнем”. Имах много добър бизнес по това време и не беше проблем за мен. Така и не ми ги върнаха... Васко ме помоли, понеже знаеше, че поддържам връзка с Татарчев. Той ме е запознал с него. Лично занесох 20 хиляди долара - две пачки по 10 000, в апартамента на Татарчев на ул. “Гурко”. Дадох му парите в кафяв плик, той дори не ги преброи. Само каза: “Така сме се разбрали с Васко” /Илиев б. а/. И след десетина дни делото беше прекратено и ги освободиха. Свидетел ни беше неговата котка, голяма котка беше... Татарчев, между другото, ми се оплака, че като арестувал Луканов, му сложили валериан пред входната врата - тя станала много неспокойна и цяла нощ мяукала.
- Казват, че Татарчев е бил в добри отношения с ъндърграунда?...
- През 1998 г. Татарчев изпраща прокурора Милко Дойчев да изгони БОП-аджиите от офисите на “Мултигруп”, където били на проверка. Това от Милко го знам. Татарчев беше много близък и с Иво Карамански. Иво ми е казвал: “Той е наш човек!”.
- Вие сте били близък с Жоро и Васил Илиеви. Идваха ли ви на свиждане в затвора?
- Не - изпращаха хора. Не съм искал помощ от тях, нито финансова, нито каквато и да било. Тези хора ме питаха от тяхно име примерно как могат да се превземат отделните митници. Но аз не можех да им дам такава информация след 1990 г. До 1984 година имам представа. Но тогава контрабандата се правеше по държавна линия. На българските граници имаше служители от Гранична милиция, които са от Държавна сигурност. Митничарите бяха формално. Като излезе шефът на Гранична милиция и каже: “Този ТИР ще се пусне!” -
кой митничар ще го спре?!
Само може да каже: “Слушам!”.
- Как точно се опитаха да ви отровят в затвора?
- Двайсетина дни, след като ме затвориха на 1 юли 1995 г., ме изпратиха в Психиатрията на 4-и километър за съдебно-медицинска експертиза, която ми назначи съдия Райна Хаджиева. Там има специално отделение за затворници. Останах там 2-3 седмици. Д-р Генка Славкова - сестрата на Иван Славков - Батето, която работеше там, е много свестен човек. Преди това тя беше психиатър на Софийския затвор. Каза ми, че още не са дошли необходимите документи и няма смисъл да стоя там. Съдийката била излязла в отпуск и заключила делото в касата. Щели да ме извикат след това.
Върнаха ме обратно в затвора. След месец и половина, на 28 септември 1995 г., около 15 часа, внезапно пак ме вдигнаха от Софийския затвор и ме преведоха пак на 4-и километър. Работното време там е до 14 часа и нямаше лекари освен един дежурен за цялата клиника. Бях настанен в стая с още двама болни. Към 18.30 часа вратата се отвори и влязоха трима мъже, уж от охраната, без дежурния лекар. Единият от тях носеше плик с три бутилки боза, вестник “Стършел” и пакет носни кърпички. Той ми каза: “Стойне, една твоя братовчедка ти ги изпраща” - и ми подаде едната бутилка. На другите двама болни даде останалите бутилки. “Изпийте ги, че да приберем боклуците, нали разбирате, забранено е да се дава храна и вещи без разрешение на лекарите” - предупреди ни същият мъж.
На следващата сутрин на 29 септември ме извикаха като всеки новопостъпил да ми вземат кръв и урина за изследване. На обяд около 13.30 часа ме отведоха в един кабинет, където бяха д-р Славкова, доц. Щърбанов, д-р Велинов, който сега е шеф на клиниката, и още един лекар, чието име не помня. Доктор Генка Славкова внимателно прелисти няколко пъти делото и се обърна към мен: “Стойне, в делото липсва фактурата, за която те обвиняват. Без нея не можем да направим заключение. Налага се да отида в понеделник да я взема от съда. Има време, ще поседиш една седмица в клиниката и ще те изпишем”.
По това време племенникът на д-р Славкова -
Малкия Тошко, беше в Софийския затвор, но тя нито веднъж не ме попита за него
Сигурно й беше неудобно. Батето идваше в затвора и носеше топки от Олимпийския комитет. Правеха се турнири по футбол. Малкия Тошко беше свястно момче, ходеше с ватенка. Като си замина, баща му вече не носеше топки, много естествено...
Та, въпреки че д-р Славкова каза да поседя, към 15 часа същия ден, 29 септември 1995 г., ме върнаха в Софийския затвор. Личният ми багаж и документите, които носех със себе, останаха заключени в касата и ги получих след повече от месец. Някои от тях липсваха.
На следващата сутрин по време на закуската на мен ми прилоша. Но на обед пак слязох в столовата. Дадоха някакви кюфтета. В чинията те ми се сториха като разложено човешко месо! Такова, каквото бях виждал при изравяне на трупове, когато участвах в такива групи като експерт в МВР. Започна силно да ми се гади. Спрях да се храня. Не можех да приемам вече никаква храна, освен чай и вода! За мое нещастие доктор Матев, който ми беше нещо като личен лекар в затвора, беше в годишен отпуск. Много лекари ме гледаха, но не ми предписваха никакви лекарства. Изпаднах в тежко състояние. Продължавах да не се храня. Отслабнах с повече от 20 килограма. В края на септември доктор Матев се върна от отпуск. Беше прочел моята книга “Срещу вятъра” и ме извикал да си поговорим. Дежурният надзирател обаче му казва, че съм много болен и от няколко дни вече не мога дори да ставам от леглото си. Тогава доктор Матев дойде в килията ми. Ужаси се от вида ми. Казах му, че вече повече от месец не се храня и че всичко това е станало след 24-часовото ми... ”лечение” в Клиниката на 4-и километър.
Д-р Матев се досети веднага, че съм отровен
Като лекар дълги години по време на комунизма, той е бил многократно свидетел как в тази клиника се отнасят с някои неудобни затворници, как са ги “поръчвали”... Д-р Матев познаваше някои специалисти в тази област и взе от тях лекарства и антидот. Веднага ми ги даде с кисело мляко. Заспах и съм се събудил след повече от 24 часа. През цялото време той се е грижил за мен. Нещо като ангел-пазител!
- Кога главният прокурор Татарчев започна да ви вика на специални разговори?
- На 30 юли 1996 г., точно в 10.30 часа, ме заведоха в кабинета на главния прокурор Иван Татарчев. Поиска нещо много по-важно. Той добре знаеше, че аз разполагам с копие от цялото досие на агента от Държавна сигурност с псевдоним Нахалника. Визираше прокурора Милко /Михаил/ Дойчев. Искаше да знае срещу кого е писал и всичко останало, за да е наясно с дейността на своя сегашен подчинен. Та нали с Татарчев ме запозна именно той! Питал съм впоследствие главния прокурор: “Защо назначи Милко Дойчев?”. А той ми отговори: “Единственият човек, който може да направи обвинителен акт на Тодор Живков, е Дойчев!”. Дойчев беше по едно време и в Следствието на “Развигор”1 и ръководеше специализираното звено по корупцията към Главна прокуратура, разпитваше Андрей Луканов...
На тази среща Татарчев ми поиска и копие от досието на една съдийка от Върховния съд, известна с псевдонимите Мръсницата и Палавницата. Няма да спомена името й, защото е още жива. Чрез тези досиета той искаше да разкрие тайни, свързани с тези и други още действуващи магистрати. Категорично му отказах.
- А вие откъде имахте досиетата на въпросните магистрати?
- Милко Дойчев е бил вербуван от бившия оперативен работник по ДС Стоян Митов - един свестен и честен човек и офицер от сигурността, а по-късно и директор на областната полиция в Перник. Той го е вербувал на базата на една корупционна схема, в която Милко Дойчев е укривал извършители на разни престъпления. А и аз имах отношения с него и той ми бе голям длъжник - нещо, което не се купува с пари! От него имах досието на прокурора Дойчев. А за Мръсницата/Палавницата го имах от водещия офицер на Държавна сигурност, който е обслужвал съда и прокуратурата до 1990 г. Друго не мога да кажа, защото същата жена е жива и най-вероятно
пак е сътрудник и сигурно има друг псевдоним!
- Вие сте били приятел с Андрей Луканов. Раздава ли той “куфарчета” с пари след 10 ноември 1989 година?
- На мен куфарчета с пари не ми е предлагал. В края на лятото 1991 г. Луканов ме извика и ми предложи: “Можеш да вземеш кредит 90 млн. лева и да не го върнеш!”. Но аз нямах нужда от кредит и не приех. Още като излязох от затвора след 10 ноември 1989 г., където бях заради книгите си, Луканов ми каза: “Битото и е....ното не се връщат! Ние не можем да ти върнем годините, които си бил зад решетките. Но ще те овъзмездим с пари. Това можем да направим”. И действително - той ми предложи не само тези пари, а и други неща...
През 1990-1991 г. имаше такава схема - да се вземат кредити и да не се връщат. Именно затова тогавашният шеф на ДСК не издържа, получи удар и почина в хотел в Русе. Бил в командировка там. Имахме традиция с него и почти всяка сряда обядвахме в ресторант “Славянска беседа”. Той ми е споделял, че знае, че парите, които се теглят като кредити, няма да се върнат и не издържа... Знаеше, че целта е да се унищожи ДСК-то.
Изживяваше го много тежко. Казваше: “Аз съм съградил ДСК и БНБ, а сега ги разграбиха!"...
- Вие се работили и с бащата на банкера Емил Кюлев. Твърдите, че може би той е бил убит?
- Аз много уважавах полк. Александър Кюлев. Някъде през 1988 г. той тръгва на разходка по тиха уличка. Излиза една лада, премазва го и си заминава. Колата не е открита. Някъде през 1992 г., когато излезе книгата ми “Кръг от двама”, посветена на полк. Александър Кюлев - аз я надписах за близките му, отидох при Емил Кюлев, който беше председател на борда на директорите на “Туристспортбанк”. Влязох в кабинета му. Казах му: “Това е за вас и вашето семейство! Вие сега имате достатъчно пари и власт. Защо не предприемете действия да се разкрие дали баща ви не е умишлено прегазен?!”. Емил Кюлев ми каза думи, които никога няма да забравя:
“Не ме занимавай с баща ми! Ако искаш някакъв кредит - ще ти дам, но с баща ми това е приключено!”
Като че ли не искаше да се коментира името на баща му. Стана ми много неприятно, защото, ако някой е бил топченге, това беше полк. Александър Кюлев! Повече не съм търсил сина му. Благодарение на протекциите на баща си Емил Кюлев завърши Школата в Симеоново и отиде в Дирекция на милицията, не е ходил по районни управления... Те с Богомил Бонев, който беше от неговия випуск, отидоха направо в Дирекцията. А Кюлев ми предложи кредит, защото по това време беше модерно да се вземат кредити, които да не се връщат.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
