Цветан Василев открадна БТК за втори път

Както е известно, през юли 2014 г. - малко след като БНБ поставя КТБ под спецнадзор, кръгът около банкера сменя собствеността на една от люксембургските офшорки, държащи най-големия дял от телекома. Сделката е изключително важна, защото структурата на собствеността на БТК е устроена така, че между телекома и реалните му собственици стоят цяла верига регистрирани в херцогството компании. <br /> <br /> Офшорките са общо 4 и са на принципа на матрьошката &ndash; по-горната държи 100% от дяловете в по-долната. Последна във веригата е V Telecom Investment General Partner S.A. 43% от нея се държат от &bdquo;Бромак телеком инвест&rdquo;, 33% от Кръшър инвестмънт лимитид и 24% от облигационерите/кредитори на БТК. <br /> <br /> Именно чрез &bdquo;Бромак телеком инвест&rdquo; Цветан Василев придоби през 2012 г. основния пакет дялове в БТК, като сделката беше финансирана с кредит от КТБ. Дружеството е собственост на фирмата, негова еднолична собственост - &rdquo;Бромак&rdquo; и друго свързано тогава с него дружество - &bdquo;Технотел инвест&rdquo;, 95% от което се държат от ТЦ-ИМЕ. <br /> <br /> През юли миналата година обаче &bdquo;Бромак телеком инвест&rdquo; продава своите дялове във V Telecom Investment General Partner S.A. на друга люксембургска офшорка &ndash; SHCO 79 S.a.r.l. Продажбата в случая е проформа, защото е реализирана на номинална стойност на акциите &ndash; т.е. новата фирма дава не повече от 18 000 евро, а председателят на управителния съвет на БТК Златозар Сурлеков призна в интервю за българска медия, че зад SHCO 79 S.a.r.l. отново стои кръгът около Цветан Василев. &bdquo;В случая говорим за сделка, при която реалният краен собственик не се променя&rdquo;, заяви тогава той. <br /> <br /> Благодарение на врътката обаче се прекъсва връзката между БТК и &bdquo;Бромак телеком инвест&rdquo; и съответно акционерите в него &bdquo;Технотел инвест&rdquo; и ТЦ-ИМЕ, на които КТБ е предоставило кредита за придобиването на телекома. Или иначе казано &ndash; заемът от 370 млн. лева остава да виси, но активите вече ги няма, защото при отпускането на кредита залог върху тях така и не е направен, а вече се водят към друго дружество, несвързано с &bdquo;Бромак телеком инвест&rdquo;. <br /> <br /> Така се ощетяват трезорът и съответно Фондът за гарантиране на влоговете, който в момента е негов основен кредитор. Опит това да бъде поправено е направен през ноември 2014 г., когато изпълнителният директор на ТЦ-ИМЕ Теодора Танева прави залог на акциите на дружеството в &bdquo;Технотел инвест&rdquo; в полза на КТБ. <br /> <br /> Тази стъпка обаче не може да поправи щетите, нанесени от прехвърлянето на дяловете през юли. Именно затова Танева сигнализира Комисията за защита на конкуренцията за сделката с люксембургската офшорка с мотива, че ТЦ-ИМЕ не е било предварително уведомено за прехвърлянето на дяловете. В сряда регулаторният орган обяви, че стартира проверка и ако сделката бъде потвърдена и бъдат установени нарушения на законите на страната, може да се стигне до налагането на глоба, а също и до &bdquo;връщане на старото положение и предишното акционерно участие&rdquo;.<br /> <br /> Самата схема обаче нямаше да е факт, ако в ръководството на БТК не продължава да се подвизава един от най-доверените хора на Цветан Василев &ndash; въпросният Златозар Сурлеков. Освен шеф на УС на телекома, до поставянето на КТБ под спецнадзор той е и член на надзора на трезора, а през годините придобива славата на &bdquo;златното момче&rdquo; на Василев. <br /> <br /> Заради основната роля, играна от Сурлеков в схемите му, Василев всячески парира в продължение вече на месеци опитите за отстраняване на пионката му от ръководството на БТК. В средата на декември 2014 г. другият акционер в телекома &not; &bdquo;Кръшър инвестмънт лимитид&rdquo;, свика събрание на Надзорния съвет на дружеството, на което беше решено Сурлеков да бъде освободен като председател и член на УС заради лошото управление на компанията. Решението обаче и до ден днешен не е вписано в Търговския регистър.&nbsp;<br />