Четирима затворници, признати за виновни за едни от най-тежките убийства, извършени през последните години в България, са осъдили държавата в Страсбург, съобщава lex.bg.
 
Те са Лазар Колев – осъден на доживотен затвор без право на замяна за убийството на сестрите Белнейски, Йордан Петров, станал известен като Кумановския убиец, също излежаващ доживотна присъда, Илиан Михайлов, който ще е в затвора до смъртта си заради подбудителство към убийството на втория съпруг на майка си, както и Стоян Петров, осъден на 20 години затвор за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов.
 
Всички те, без Стоян Петров, са поискали от Европейския съд по правата на човека обезщетение от по 10 000 евро за лошите условия в затвора и за специалния режим, при който изтърпяват присъдите си. Съдът в Страсбург присъжда 4000 евро на Михайлов и по 3000 евро на Йордан Петров и Колев.
 
Четиримата имат сходни оплаквания и затова ЕСПЧ ги е разгледал заедно и се е произнесъл с общо решение.
 
Ето от какво се е оплакал всеки тях, за да установи съдът, че са нарушени правата му и има право на обезщетение:
 
Осъденият за убийството на сестрите Росица и Христина Белнейски Лазар Колев, сочи, че е държан в постоянно заключена килия в затвора в Пазарджик, изолиран от останалите лишени от свобода. Било му е позволено да общува с други затворници само по време на единия час дневно, когато е извеждан за физически упражнения. Колев обяснява още, че в килията му, която е под 6 кв. м, няма течаща вода или тоалетна, хигиената е много лоша – пълно е с хлебарки и бълхи, а администрацията на затвора не е направила нищо, за да се отърве от тях. Тъй като в килията му няма маса, Колев се храни върху вестник, разстлан на леглото му. През цялото време е държан на изкуствена светлина, а температурата варирала от жега до студ, според сезона.
 
Стоян Петров, който излежава 20-годишна присъда като извършител на убийството на шефа на фирма „Гранити“ Стоян Стоянов, пък е разказал, че от 29 юли 2011 г. до юли 2016 г. е бил поставен в пълна изолация в Бургаския затвор – без течаща вода и тоалетна, вместо която е трябвало да използва кофа. Той е посочил, че се е хранил върху стол, килията му е била пълна с плъхове и хлебарки, които често изяждали храната му. Той също се оплаква от температурата и светлината, както и от това, че крушката е била светната през цялата нощ.
 
Илиан Михайлов, който е осъден на доживотен затвор за това, че с майка си са планирали убийството на втория ѝ съпруг – бизнесменът от Русе Иван Шишков, има сходни оплаквания. Неговата окончателна присъда е от 2005 г., но той се оплаква от условията, при които я изтърпява от юли 2007 г., когато е бил прехвърлен в Пловдивския затвор. Също като останалите, Михайлов не е имал тоалетна и течаща вода в килията си и е използвал кофа. Килията му е била изключително влажна, а заради разположените наблизо канали, е била изпълнена с отвратителна миризма. Освен това през зимата изключвали отоплението в 18 ч. Той е излежавал присъдата си при специален режим до 2011 г. Тогава режимът на изтърпяване на наказанието му е заменен със строг, но според него условията не се променили и е напускал килията си само с белезници.
 
Йордан Петров, който първоначално беше осъден на доживотен затвор без право на замяна, заради убийството на Стефан Костадинов, жена му Мария и брат ѝ Ян Мюзик през юли 2000 г. в къщата им във варненското село Куманово, не за първи път води дело в Страсбург. По негова жалба държавата вече беше осъдена от Европейския съд по правата на човека, а делото му беше възобновено. Така присъдата му вече е на доживотен затвор, като съдът отмени най-тежкото наказание.
 
В новата си жалба до Страсбург той се оплаква от специалния режим, при който лежи в затвора във Варна от 2012 г. Само година по-рано с друг затворник направиха неуспешен опит да избягат.
 
Петров сочи, че е изолиран от останалия свят в постоянно заключена килия. Не е бил включван в никакви колективни занимания и му е отказван контакт с лишени от свобода с по-лека присъда от доживотен затвор. Винаги, когато е извеждан, е бил с белезници. Властите не са дали задоволително обяснение, защото продължава да изтърпява наказанието си при специален режим.
 
Що се отнася до условията в затвора, Петров обяснява, че през август 2012 г. в килията му е била поставена тоалетна, но тя е на 45 см от леглото му и не е отделена по никакъв начин от останалото пространство. Така той имал натрапчивото усещане, че живее в тоалетната. И тъй като администрацията на затвора отказвала да му предостави четка и препарати за почистване на тоалетната, тя станала неизползваема. Килията била пълна с плъхове и хлебарки.
 
Като взема предвид натрупването на лоши условия и строго ограничителния режим, който не е обяснен със съображения за сигурност, както и продължителния период, през който четиримата вече са лишени от свобода – между четири и десет години, съдът в Страсбург заявява, че „страданието и трудностите, претърпени от тях, надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, и са достатъчно сериозни, за да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение“.