На пръстите на едната ръка се броят репортерите, „изловили в крачка” бившия общински съветник Миленков, новия и.д. директор на Централните софийски гробища, или както народът продължава да си ги нарича, Орландовци, по името на едноименния квартал, където са разположени от време оно. За „ШОУ” обаче няма невъзможни неща. От дългогодишни гробищни служители научаваме, че старият шеф на Централните – Венцеслав Григоров, е бил сменен тихомълком с бивш кадър на община „Студентска” и вероятно изпратен в пенсия. Не за наказание или назидание, пази, Боже, а заради навършени години за оттегляне „в оставка”. Дали обаче е имало конкурс за мястото му?, питат се от персонала, и озъртайки се, доверяват под сурдинка, че за такъв не са чували. Тоест, може да е имало, а може и не. Който както иска да го тълкува.
<br /> По думите им обаче като нищо &bdquo;зли сили&rdquo; са действали подмолно и системно срещу Григоров, организирайки му различни провокации от сорта на: камари боклуци, високи два-три метра, пръснати из гробищния парк, ромски набези над опечалени, масови кражби на аксесоари от гробовете, забрана &bdquo;по невнимание&rdquo; на шестима свещеници да влизат на територията на гробищата, която - отново &bdquo;на тъмно&rdquo;, е била отменена. Провокации ли са били тези нередни явления, или просто гробището е било управлявано така, че да се стигне до тях или да не бъдат предотвратени, е трудно да се отговори. Но фактите са си факти, пък били провокационни, или &bdquo;неизбежни&rdquo; за българските условия. За щастие досега има само една физическа жертва на гробищните порядки &ndash; жена на средна възраст, върху чиято глава се стоварила бариерата на централния портал. Според гробищари обаче пострадалата сама си била виновна, понеже решила да се шмугне вътре от неправилно място. Отървала се с лека уплаха и малка рана на главата, която била обработена и превързана на място.<br /> <br /> През деня освен пред самия параден вход на Орландовци никъде другаде не се забелязва охрана. Но се твърди, че Централните софийски гробища вече са доста по-безопасно място и всяка сутрин тук си правели джогинг вманиачените на тема здраве жители на района. Преди години, научи човекът на &bdquo;ШОУ&rdquo;, гробищата са били вардени от двама пазачи, въоръжени само с... тояги, като единият от тях е бил баща на известния столичен свещеник отец Красимир Тонкин. <br /> <br /> Една нощ обаче, докато обикаляли терена, двамата мъже се стресирали от необичайна гледка &ndash; спящо момиче в т.нар. Райчинова гробница. Оказало се, че това била студентка от провинцията, която нямала квартира в столицата и<br /> <br /> <strong>се заселила &bdquo;временно&rdquo; в гробницата </strong><br /> <br /> Трагикомичната случка имала хепиенд &ndash; младата бездомница била уредена с общинско жилище, но оттогава, та чак до ден-днешен и пазачите, и близките на покойниците гледали да не се навъртат по мръкнало около Райчиновия некропол. <br /> <br /> Наскоро журналистката и тв водеща Светослава Тадаръкова &ndash; Рудолф, която дошла да търси и евентуално да снима &bdquo;мистични явления&rdquo; на Централните софийски гробища, се подплашила от разказа на гробищен поп, че нощем из гробищата се чувало странно свистене, което според него се дължало на излизащите от могилите души /духове/ на мъртвите. Разбира се, всичко това се оказало силно преувеличено, тъй като нощем по гробовете се забелязват само синьо-зеленикави светлинки, дължащи се на отделяния при гниенето от труповете метан. Веднъж обаче избухливият газ без малко да взриви вдовица, дошла да прелее &bdquo;вечния дом&rdquo; на покойния си мъж. <br /> <br /> &bdquo;Този мъртвец е бил по-плитко заровен. И когато жената дошла и запалила свещ, газът избухнал. За щастие вдовицата останала жива&rdquo;, сподели пред репортера на &bdquo;народното издание&rdquo; човек от персонала на Централните софийски гробища. <br /> <br /> От същия източник научаваме още, че най-дълбокият гроб в България се намира в Орландовци и е на застреляния през 2005 г. бос на ВАИ холдинг Георги Илиев. Дълбочината му била около 4 м, по-голяма дори от гробницата на неговия &bdquo;събрат&rdquo; Илия Павлов в Арбанаси, за която се говори, че била толкова яко циментирана, че <br /> <br /> <strong>можела да издържи удар на атомна бомба</strong><br /> <br /> Най-пресният гроб на т.нар. парцел на културните дейци, където се погребват настоящи и бивши артвеличия на родината, е на именития композитор Борис Карадимчев. Отрупан с цветя и венци, които са останали недокоснати от крадливите ръчички на местните мургави търговци на цветя, събиращи китките от надгробията и продаващи ги отново пред входовете на гробищния парк. Преди години маестрото обичал да си попийва домашна ракия по всяко време на денонощието и дори бил телефонист на една от пръкналите се след 10 ноември партийки, чието название и символика обаче били отмъкнати от Лора Видинлиева и настоящия ректор на Богословския факултет при СУ доцент Омарчевски. <br /> <br /> За пореден път &bdquo;конкурсът&rdquo; за най-добре поддържан гроб &bdquo;печели&rdquo; последното &bdquo;жилище&rdquo; на родения в Пловдив актьор Радко Дишлиев, нашумял с ролята си на един от апостолите на Априлското въстание. Странното е, че той е погребан на правителствения 10-и парцел вместо на стария гробищен парцел на културния елит. В театралните среди се мълви, че суперподдръжката била дело на неговата дългогодишна приятелка, с която обаче заклетият бохем така и не сключил граждански брак &ndash; фина и интелигентна дама на име Вая, която навремето изпълнявала длъжността лична преводачка на &bdquo;градския&rdquo; на Дишлиев &ndash; президента Петър Стоянов. Преди известно време обаче Вая се омъжила за чужденец мюсюлманин, приела исляма и се преселила в родината на съпруга си. Независимо от това тя си оставала все така привързана към паметта на покойния си любим и плащала на хора, които да се грижат за могилата му. Не спирала да поддържа гроба на Радко в изряден вид и неговата сестра, разказват гробищни свещеници, свидетели на честите визити на опечалената роднина на екранния Бенковски. <br /> <br /> На парцела на някогашните висши комунистически функционери на външен вид цари затишие. От думите на местен гробищар разбираме, че бюстът на Тодор Живков е сменен за пореден път, тъй като пак го задигнали. Прозира обаче намекът, че някои негови недобросъвестни колеги нарочно вършели зулуми по гробовете, за да осигурят работа за себе си и поръчки за каменоделците, с които играели комбина. <br /> <br /> Единственото мистериозно явление на тузарския 10-и парцел е отместването на тежката надгробна плоча на червения велможа Боян Българанов. Тя е видимо изкривена встрани от &bdquo;невидима сила&rdquo;, която явно е търсила нещо отдолу. Злато, пари, тайни дневници или и трите &ndash; загадката е пълна. Но клюката носи, че набег е имало и от &bdquo;вечния дом&rdquo; на Татовия съратник, затиснат от масивен къс гранит, са отнесени ценности и вещи с голяма стойност. Близките на Българанов обаче не са се оплакали публично, но и фамилията вече е порядъчно оредяла и застаряла. Внучките са в чужбина, а синът на покойния член на ЦК на БКП е починал наскоро и е положен в съседния гроб. <br /> <br /> На видно място, в централна алея, е и гробът на единствения син на синята легенда Никола Котков. Роденият през 1966 г. мъж се е преселил в отвъдното преди 2 години, но нито след &bdquo;кратко&rdquo;, нито след &bdquo;продължително&rdquo; боледуване или след някакъв инцидент &ndash; битов, пътен или криминален. Ако се вярва на градските легенди, Котков-младши си отишъл заради пристрастеност към някои субстанции, но неговите роднини упорито мълчат за края му. <br /> <br /> След сюрреалистичната кражба посред бял ден на огромната бронзова статуя на Любомир Кабакчиев /водеща се &bdquo;в неизвестност&rdquo; и досега/, и нерегламентираното погребение на сестрата на Парцалев &ndash; Кремена, в неговия гроб, като по време на разкопаването <br /> <strong><br /> костите на великия комик са лежали часове наред на повърхността</strong><br /> <br /> из Централните софийски гробища се е разиграла серия от по-дребни вандалщини. За изтръгнати бронзови букви от надгробните плочи &ndash; например на бивш министър от времето на соца, чието име вече не може да бъде разчетено, за счупени или откраднати мраморни вази за цветя и строшени надгробия вече никой не се прави труда да се възмущава &ndash; дотолкова са в &bdquo;реда на нещата&rdquo;. Тук-там някой стар гробищен служител подхвърля пътьом с равен тон, че &bdquo;ето, няма ги двете разперени ръце от бронз на паметната плоча на Павел Вежинов&rdquo;, или пък &bdquo;катурнали са вазата на Пеци Гюзелев...&rdquo;, защото на Орландовци се случват къде-къде по-драстични събития. И това, че гробът на червения стратег Александър Лилов, записан и с фамилията &bdquo;Петровски&rdquo;, все още е без надгробна плоча или паметник, далеч не се брои за нещо извънмерно. Повечето от гробищарите обаче са суеверни. При обхода на &bdquo;тъжното ведомство&rdquo; посочват на човека на &bdquo;ШОУ&rdquo; &bdquo;вечния дом&rdquo; на публициста Стефан Продев и със зле прикрит ужас добавят, че там стърчи дървен кол, с който обикновено усмирявали &bdquo;вампирясалите покойници&rdquo;. <br /> <br /> Става въпрос за стародавния метод &bdquo;забиване на кол в сърцето на мъртвец&rdquo;, за когото има подозрения, че се е превърнал в таласъм. <br /> <br /> Най-страшната история за &bdquo;караконджули&rdquo;, предавана от уста на уста на Централните софийски гробища, безспорно, е следната. Към полунощ безглава статуя от гроб на т.нар. католически парцел била засичана да крачи из гробищния парк, да се качва на трамвая и след кратка обиколка да се връща обратно. Вдълбаният в камъка надпис от могилата е на латински, но в него не фигурира името на тайнствения &bdquo;пешеходец без глава&rdquo;, а е цитирана сентенция, отнасяща се за земния живот и вечността. <br /> <br /> След като подминаваме разкошна &bdquo;безименна&rdquo; гробница, за която се шушука, че била за бившата шефка на НАП Мария Мургина, могилата на Любен Русев, брат на президентката на Бразилия Дилма Русефф, на която тя инкогнито положила цветя при посещението си в България, трогателното и отрупано с букети и играчки гробче на починалото от рак дете, за което така и не бяха намерени средства за лечение в чужбина, стигаме до най-посещавания, поне навремето, гроб - на Пейо Яворов. <br /> <br /> &bdquo;И той, и Лора, която е погребана в съседния гроб, &bdquo;се крият&rdquo; от случайни посетители и натрапници&rdquo;, уточняват гробищни служители, самите те открили с мъка заветните могили. <br /> <br /> Над тях са двете добре познати преплетени борчета, сега &ndash; посърнали и окастрени от годините и природните стихии. На гроба на класика е положена в умален мащаб статуята на опечалената майка, която &bdquo;още очаква&rdquo; Дебелянов да се завърне в &bdquo;бащината къща&rdquo; в Копривщица. Съседният гроб обаче &ndash; на последната спътница на поета &bdquo;на земята и небето&rdquo; - Лора Каравелова, е осквернен. Паметната плоча от черен полиран гранит е полусчупена, надписът липсва... Без &bdquo;нишана&rdquo; на двете преплетени борчета никой съвременник вече не би могъл да отгатне, че тук почива жената, вдъхновила Яворов за едно от най-вълнуващите любовни стихотворения в българската лирика &ndash; &bdquo;Стон&rdquo;. <br /> <br /> &bdquo;Виждали сме през зимата <br /> <br /> <strong>кучета да разнасят човешки кости из гробищата!&rdquo;</strong><br /> <br /> признават на раздяла нашите &bdquo;водачи&rdquo;. И ... само след няколко крачки те спират като вкопани и сочат на &bdquo;ШОУ&rdquo;-репортера нещо, подпряно на дънер на дърво на централна алея, което в първия момент той взима за изсъхнал клон.<br /> <br /> &bdquo;Парче от човешка бедрена кост! Сигурно е извадена при отварянето на стар гроб за ново погребение. Защо обаче не са я заровили?&rdquo;, питат се гробищарите, намеквайки, че парчето кост е възможно да е изровено от мародери. А кога и как е станало това, вдигат рамене. Виновни няма. Да свикваме. <br /> <br /> <br /> <strong>Здравко ЗАПРЯНОВ</strong><br /> <br /> <br />