Британският бежанец посети Панорамата в Плевен и остана изумен

За много години mate! Добре ли прекарахте празниците? Тези дето имате кучета, избегнахте ли депресиите им след като официалната заря в повечето големи градове беше отменена? Не, нали? Защото е много по-лесно да си измиеш ръцете като отмениш зарята и спестиш малко разходи на бюджета, вместо да си свършиш работата и да ограничиш безконтролното използване на пиратки и бомбички в жилищните зони, пише британският бежанец, цитиран от Монитор бг.

Но нека си спестим излишните драми. Важното е, че псевдоморалистите кучелюбци са доволни, понеже им почесаха егото. Общинските власти са доволни, тъй като си спестиха малко работа покрай зарята.

Любителите на експлозиви също са доволни, защото си гърмяха пиратки и бомби на воля. Само кучетата…тях кучета ги яли.

Аз също съм доволен because нито съм фен на пиратките, нито имам куче, а най-сетне в къщи вече няма и сарми. Истински ми писна от тези сарми mate. От 10 дни ям сарми на лягане и на ставане. Започна се с постни сарми за Бъдни вечер.

После коледни сарми и свински пържоли. След това дояж сармите, ама виж и тези кюфтета. After that се започнаха именни дни, ребра, суджуци, сарми, руска салата, пак сарми, новогодишна баница, сарми в капамата. После пак дояж каквото е останало – фъстъци, шампанско, баница, луканка и bloody сарми of course!

Можех да ви разкажа как прекарах новогодишните празници, но мисля, че твърде много ни дотегнаха на всички историите за маса. Освен това първо чакам да ми разкажат на мен някои моменти, които ми се губят и след това може и да се получи някоя интересна история.

Вместо това искам да ви разкажа за първия ни trip през 2022г., когато без да съм се надявал стана така, че успях да покоря една от целите в моя To-Do list за годината.

Както знаете аз съм великотърновски зет и част от празничните дни ги прекарахме в този район. На прибиране към София, обаче подмамени от хубавото време решихме да се отклоним от тази скучна магистрала „Хемус“ (която в по-голямата си част даже не е и магистрала) и да посетим Плевен.

В Плевен се намира Печат номер 40 от 100-те Национални туристически обекта на България, Панорама „Плевенска епопея“. Много пъти съм се чудил какво точно представлява тази панорама. Чел съм информация в интернет. Гледал съм снимки на сградата.

Знам, че е нещо като музей построен през 1977г. по повод 100-годишнината от падането на Обсадата на Плевен и освобождаването на града от турско робство.

Знам също, че футуристичната сграда е построена на хълма в „Скобелевия парк“, където са се водели actual сражения тогава.

Четирите колони на сградата са оформени като четири щика, а кръглото й тяло е разделено на три пръстена символизиращи трите атаки на Плевен и най-долният етаж е със специфичен фриз в чест на самата обсада.

Додо пък ми е разказвала, че като дете е ходила на екскурзии там и е „много величествено, има панорама“. Каква точно е тази панорама обаче установих чак, когато я видях with my own eyes.

Първо да ви разкрия, че по стъпалата нагоре към actual панорама има 5 огромни картини разказващи предисторията на Плевенската епопея.

Става въпрос за Априлското въстание, неговото зверско потушаване от османските власти и надигналата се след това международна вълна от възмущение срещу безчинствата на башибозука върху българите борещи се за свободата си.

Както можете да се досетите най-голямо е било възмущението в най-близката по етнос и култура на България – Русия. Руският император събира огромна армия и обявява война на Османската империя с цел отвоюване на териториите й от двете страни на Черно море и връщане на свободата на населението там.

На 15 юни 1877г. над 200 000 души от руската армия пресича Дунав край Свищов, след като дни наред преди това е обстрелвала Русе, за да си помислят турците, че ще пресекат реката оттам.

Руската армия се разделя на три: Западен отряд, Русчушки отряд и Преден отряд. Първите две по-многочислени групи се отправят към двете посоки на Северна България, за да се бият с турските военни части идващи от Русе и от Видин.

Предният отряд предвождан от ген. Йосиф Гурко светкавично пресича Стара планина и се врязва дълбоко в територията на Османската империя на юг, предизвиквайки паника във Високата порта.

Докато Русчушкия отряд се справя сравнително успешно с турските части в Добруджа, Западния се старае с всички сили да изпревари пристигащия от Видин Осман паша и да завладее иначе слабоохраняваните крепости по трасето.

Руснаците превземат Никопол. Тогава Осман паша, обаче се отправя към Плевен и само няколко часа преди руснаците, успява да вкара армията си в града и да се окопае в околностите.

Пристигналата малка част от руски войници веднага напада турците и провежда останалата в историята като Първа атака на Плевен. Добре подготвеният и високо образован Осман паша успява да разбие още неориентираната в обстановката руска армия.

През следващите дни и турските и руските сили се увеличават неколкократно. Руснаците подемат Втората атака, но отново са размазани от турците, тъй като Осман паша е успял да разпореди изграждането на много защитни съоръжение в околността.

В средата на август турците правят опит да нападнат руснаците, тъй като са искали да посветят победата си на наближаващия празник Рамазан. В Плевен however изкарват тъжен байрам тъй като са разбити от руснаците.

Само седмица по-късно Ловеч е превзет и към руснаците в Плевен се добавят нови попълнения. Проведена е трета атака, в която Русия и Румъния дават общо 15 000 жертви, а успешно отбраняващите се турци само 3000.

Тогава на бойното поле е изпратен генералът от инженерни войски Едуард Тотлебен, който е герой от обсадата на Севастопол. Тотлебен поема фактическото командване и решава Плевен да бъде напълно блокиран и поставен под плътна обсада.

122 000 руски войници заемат позиции около Плевен като отрязват напълно възможността за получаване на подкрепление и провизии. Отклонени са реките Тученица и Гривнишка, които влизат в града и по този начин е прекратена дейността на намиращите се по бреговете им воденици.

50 000 турски войници попадат в капан в Плевен.

През това време Гурко и Предния отряд, в който е и българското опълчение са отблъснати от Стара Загора и се спират на прохода Шипка, където с цената на всичко се стараят да не допуснат турската армия да влезе в Северна България и да помогне на обсадения Осман паша. Те записват имената си със златни букви в историята като героите от Шипченската епопея

Цели пет месеца след като влиза в Плевен и не получава никаква подкрепа, Осман паша прави отчаян опит да го напусне.

Както по-късно сам признава пред руския император храната, която им е останала е стигала само за 5 дни, преди да се заемат с отчаяния опит да пробият руската блокада. Осман паша повежда армията си точно там където, руснаците го очакват – при моста на река Вит под Долни Дъбник.

Турците са разбити на пух и прах, заклещени са от двете страни на реката и докато авангарда прави опит да се върне назад, обоза и резерва е смазан от нападащите по фланговете руснаци.

Самият Осман паша е ранен, докато се опитва да премине моста на Вит и официално капитулира като предава сабята си на водещия атаката в тази местност ген. Ганецки.

По-късно сабята му е върната лично от руския император като знак на уважение към военния му гений. Самият Осман паша прекарва кратко време в плен, а след като се връща в Истанбул е назначен за военен министър, а след това и главнокомандващ турската армия, тъй като е един от най-способните пълководци за времето си.

Падането на Плевен е повратна точка в Руско-Турската освободителна война, като след това руснаците са основно в настъпление и стигат почти до Истанбул, където устремът им е спрян с помощта на моите скъпи английски сънародници, които са съюзници на турците по това време.

Цялата тази епична история mate е пресъздадена върху една спираща дъха панорамна картина разположена в 360-градусова позиция около теб в главната зала на Панорамата.

На централната площадка, където посетителите могат да се движат е представена гледната точка на турския команден щаб, който се е намирал на това място преди 150 години.

От всички страни с документална точност се виждат укрепленията, позициите на армиите и сградите на града и околните села.

На близката територия около площадката като декори от филм са разположени окопи с останки от битка и дори подаващи се тук и там войнишки ботуши на жертвите от битката.

Това е едно наистина величествено и завладяващо място създадено да почете един от най-епичните моменти от войната за освобождение от турско робство.

Смятам, че всеки българин трябва поне веднъж в живота си да посети това място, за да научи по един запомнящ се начин как предците му (а и никак не малко чужди граждани) са дали живота си, за да може той сега да има свободата да си мята пиратки на спокойствие през терасата в Новогодишната нощ.

PS. „Падна Плевен!“ е заглавие на стихотворение на Иван Вазов посветено на същата тема, на която и аз писах тази седмица. Ако искате да видите дали между сюжетите на Вазов и моите има и други съвпадения следете Фейсбук-страницата ми.