Британският бежанец и пернишката Ривиера

Hello again mates! Слънчевото време май си тръгна окончателно за тази година, but не и моите истории за пътешествията ми из прекрасните български забележителности, цитира Монитор пришълеца от Острова.

Знаете, аз съм британец by origin и това мръсно кално време (или както му казваме на английски dirty muddy weather, но неясно защо тук в България все ми се хилят на този израз) хич не може да ми развали настроението.

Well, няма да се оплача от още малко Циганско лято (idk дали все още е позволено да се нарича така), но приключенията, които натрупахме с моето семейство при последния ни trip в Пернишкия край все още ми държат топло.

Ако си спомняте last time бях започнал да ви разказвам particularly как се загубихме нарочно по пътищата около Перник.

More specifically край Язовир Пчелина. Разказвал съм ви друг път за това свърестествено творение на човека и природата (язовирът е изкуствен) затова няма да повтарям подробности за църквата на върха, просташките графити в нея, козичките и т.н.

Искам да ви разкажа, обаче първо за един сериал, който гледам recently. Казва се Ozark и е типична криминална драма от рода на Breaking Bad, Sopranos или „Под прикритие“.

Накратко главните герои са леко смотан счетоводител, който пере пари на мафията, който заедно със семейството си е принуден да се пресели в района на Lake of the Ozarks и там да изпере много милиони долари на наркокартел. Няма да ви пиша spoilers за сюжета, само ще ви кажа, че сериалът спечели „Еми“ и definitely си заслужава гледането.

Езерото Озарк се намира в американския щат Мисури и когато е създадено (и то е изкуствено) през 1920г. със своите 220 км² е било най-големият воден басейн създаден от човешка ръка в целия свят. В наши дни of course, дори не е в топ 10.

Езерото е направено като е отклонено течението на един от притоците на река Мисури и е залята красива долина, в която е имало голямо селище. Планът е бил Lake of the Ozarks да се използва за добиване на електричество.

В момента езерото е една от най-големите туристически забележителности в региона. Сгушено под красивата планина Озарк и обградено от вековни гори, езерото посреща по 5 милиона туристи всяка година.

Бреговата му ивица е 1850км., по-дълга е от тази на Калифорния и повечето от нея частна собственост. Тъпкано е с ваканционни селища, пристанища за лодки, подходящо за риболов и за плажуване. Наричат езерото Озарк, Redneck Riviera.

За тези, които не знаят „Реднек“ (буквално означава „Червен врат“) е нарицателно за жителите на южните щати на САЩ. Това са фермери от провинциални райони, известни с консервативните си възгледи и интересния си диалект. Наричат ги така, защото вратовете им са почервенели от слънцето, докато работят на полето.

Currently, реднек се е превърнало в обиден епитет и се асоциира с тесногръди, войнствени селяндури, but the truth is, че това е една много голяма част от населението на САЩ, която формира не само културния, но и икономическия облик на тази страна.

Сега да се върнем обратно в Пернишко. Ако цялата история около Lake of the Ozark не ви напомня за нещо, нека да ви разкажа малко за язовир Пчелина. Той е създаден през комунизма by human hand, като идеята е да бъде утайник на река Струма.

Причината е, че в намиращата се по-надолу по Струма Гърция, се оплаквали, че от мините в Перник замърсяват страшно много водата и тя тече така на тяхна територия.

Язовирът е създаден като е залята една красива долина между Руйско-Верилската планинска верига и Конявските планини, в която е имало село наречено Пчелинци. И за язовир Пчелина планът е бил да се използва за промишлени нужди – водата от него да се черпи за работата на завода „Стомана-Перник“.

Както, обаче можете да се сетите, а и самите перничани да свидетелстват (especially миналата зима), това не се случва. Вместо това Пчелина е едно от най-популярните туритстически дестинации в Шопския край.

Yes, it is true. Тук в тази част на България, местните хора са известни с нарицателното име шопи. Названието идва от думата сопа – дълга дървена пръчка, която се използва за даване на наставление на овце, а доста често и на хора. Шопите са били в по-голямата си част животновъди. Освен със специфичния си диалект шопите са известни като корави, своенравни хора, които не са особено позитивно настроени към чужденците и чуждите обичаи. Does it remind you of anything?

Нека сега да ви разкажа за нашето посещение в Шопската ривиера язовир Пчелина. Докато пътувахме по криволичещия селски път от северната страна на язовира, край нас се откри amazing гледка и окрилени от топлото септемврийско слънце и водната шир, отбихме по някакъв черен път през полето, за да се доближим до брега.

В края на една ливада паркирахме буквално на метри от водата, а пред нас неправилната форма на язовира се бе сляла с вековните гори отсреща, които пък нагоре даваха път на живописните планини и заедно оформяха пейзаж достоен, ако не за картина на някой известен художник, то поне за wallpaper на на декстопа на персоналния ви компютър.

Снимахме се. Снимахме гледките. Слязохме до водата, заслушахме се в караниците на патиците, които си провеждаха някакъв семеен скандал в тръстиката. Пипахме водата, гледахме рибите. Пак се снимахме. Ева напълни памперса. Аз го смених. Додо ме снима как го сменям, „за да имало доказателство, че поне и аз веднъж съм свършил нещо“. Беше страхотно!

Решихме да не се връщаме по пътеката, по която дойдохме, а да се включим по шосето по някакъв друг маршрут покрай берега на язовира, който GPS-ът ни препоръча. И тогава mate, открихме, че това място наистина е Шопската Ривиера.

Изведнъж ливадите отстъпиха място на приятни горички, които пък се оказаха нашироко заселени от красиви и луксозно изглеждащи къщи. Километри нататък, по протежението на брега на язовира около нас изникваха нови и нови летни вили, коят от коя по-красиви и лъскави, и повечето от тях обзаведени с навеси за лодки.

Finally, пътят ни отведе го голям красив портал с табела: „Почивна база язовир Пчелина“. Видяхме ресторант с градина гледаща към брега на язовира, заслушахме се в къркоренето на стомасите си и взехме най-логичното решение.

Ресторантът не само, че имаше феноменална гледка, но се оказа, че долу на брега има кей за лодки, а отстрани къмпинг с къщички, кото се дават под наем, а около тях голям басейн.

Тук, на 10-ина километра от най-близките села Радибош и Косача (полуизоставени by the way) се намира истински туристически рай. И най-хубавото е, че беше събота, а изобщо не беше препълнено с тълпи от туристи.

Питайте някой софиянец, къде да прекарате weekend-а в региона сред природни красоти и удобства и ще ви прати или на язовир Искър, или на Витоша, а в краен случай в някой от скъпарските водни паркове изникнали край нивите около София.

Бас държа, обаче, че ако питате някой истински шоп къде наоколо човек може хубаво да си почине на тишина, да полови риба, а жената и децата да се плацикат на басейн, той няма да ви каже нищо, а само ще се подсмихне хитро.

Защо, ли? Ами такива са си шопите – имат си Ривиера, ама както е казал Вуте: „Я, имам, ама найш ли що имам – щото не давам.“

PS.

I don’t know дали ви хареса този материал, ама и да не е пак ми харесайте Фейсбук-страницата: ttps://www.facebook.com/britanskiabejanec