2014 г., колежът „Свети Едмънд“, Дъблин. Двайсетгодишният студент във факултета по медицински изследвания Тео, на когото преподавателите вещаят бляскаво бъдеще, прекарва нощта в стаята на приятелката си Дани. На сутринта от него няма и следа.

Дани отказва да приеме, че любимият ѝ си е тръгнал, без дори да се сбогува, затова го обявява за издирване. Това е най-тежката загуба в живота ѝ след смъртта на нейния баща при трудова злополука преди години. Но когато майка ѝ е диагностицирана с деменция, тя е съсипана. Прекъсва следването си, за да се грижи за нея, защото състоянието ѝ се влошава с всеки изминал ден.

2024 г. Дани се завръща в „Свети Едмънд“ като преподавател по история, но всъщност е полицай под прикритие. Изпратена е там, за да разкрие предполагаема схема за подправяне на данни за клинично изпитване на революционно лекарство против деменция. Ами ако то наистина действа и помогне на хиляди хора, включително и на майка ѝ?

Докато е там, Дани се надява да разбере и какво се е случило с Тео, но нищо зад стените на елитния колеж не е такова, каквото изглежда...

 

Интервю с авторката

Джо Спейн e сценаристка на телевизионни предавания и сериали (включително и по собствените си книги) и авторка на бестселърови самостоятелни съспенс романи и една криминална поредица. Завършва колежа „Тринити“ в Дъблин и постига успех още с дебютния си роман, който попада в топ десет на класациите за най-продавани книги в родната ѝ Ирландия.

Джо живее в Дъблин със съпруга си Мартин и четирите им деца. В свободното си време (ако въобще има такова) обича да гледа телевизия и да чете. Сред любимите ѝ автори са Ю Несбьо, Лиан Мориарти и Джоди Пико. Замисля сюжетите на книгите си, докато тича в гората, но признава, че най-голямото вдъхновение идва от съпруга ѝ, който е неотлъчно до нея и ѝ помага.

На българските читатели е позната с книгите „Перфектната лъжа“ и „Последната изчезнала“.

 

- Джо, не знам как намираш време да промотираш книгите си - четири малки деца са си работа на пълен работен ден за повечето жени, а в добавка към тях и дузината романи, които си написала, работиш и по немалко телевизионни сценарии. Ще ни споделиш ли как го правиш? Каква е тайната ти?

- Ежедневието ми безспорно е доста натоварено, но съм добра в организирането на времето, което смятам за доста ценно умение. Съпругът ми също се включва активно в отглеждането на децата, което е от огромно значение. Също така пиша доста бързо, а и опитът оказва влияние. Признавам си, че понякога жонглирането с толкова много топки ме стресира, но имам нужда да пиша и докато хората четат книгите ми, не възнамерявам да спирам да го правя.

- Била си журналист, а знаем, че там стилът на писане е доста различен. Защо реши да се насочиш към художествената литература и помогна ли ти журналистическият опит?

- Едно от нещата, на които ме научи журналистиката, е как да привличам вниманието на читателя още с първите няколко реда. И дори когато пишеш текстове, основаващи се на факти, както е при вестникарските статии или речите, то ти все пак разказваш история. Но винаги съм си задавала въпроси и представяла безумни сценарии, така че беше неизбежно да се насоча към писането на художествена литература.

- Въображението ти винаги ли е раждало истории или това умение се появи на по-късен етап от живота ти?

- Винаги, откакто се помня. Още от малка пишех разкази, стихотворения и текстове на песни в тетрадките си с възможно най-грозния и нечетлив почерк. Но и през ум не ми е минавало, че мога да превърна писането в професия, затова следвах политология в колежа „Тринити“ в Дъблин. Започнах работа в журналистическата сфера, а след това в „Лейнстър Хаус“ (ирландския парламент), където пишех речи и закони. Написах първия си роман чак през 2014 г., две години по-късно станах писател на пълен работен ден.

- Разкажи ни повече за най-новия си роман „Големият тест“?

- Написването на тази книга определено ме затрудни. Може би поради тази причина съм толкова изненадана от положителните отзиви на читателите, които споделят колко силно ги е докоснала и развълнувала. Главната героиня Дани се завръща в колежа, в който е учила, десет години след като приятелят й Тео е изчезнал безследно при мистериозни обстоятелства.

Майката на Дани е болна от Алцхаймер и разработването на лекарство за лечението на болестта заема централно място в сюжета, както и каква е връзката му с изчезването на Тео. Много читатели се обърнаха към мен, за да споделят собствения си опит с това коварно заболяване. И двете ми баби страдаха от Алцхаймер, така че напълно съзнавам колко деликатна е темата и се опитах да подходя с разбиране и загриженост, а не търсейки сензацията. Другата основна тема в романа е до каква степен фармацевтичните гиганти са корумпирани и как това влияе на здравето и живота на всеки един от нас. Защото в крайна сметка става дума за бизнес и то бизнес за милиарди. Надявам се, че романът ще се хареса на почитателите на психологически трилъри и в добавка към мистерията, ще им поднесе интересна научна информация и напълно неочакван (или поне така се надявам) финал!

Източници за интервюто: Irishexaminer.com; promotingcrime.blogspot.com