Сатиричният театър „Алеко Константинов” изстреля поредния си залп от истинския фойерверк от премиерни представления през сезона 2023/2024 г.

Задружната трупа /директор Калин Сърменов/ от познатия ни адрес - ул. „Стефан Караджа” №26 „захранва” неуморно трите си сцени: Голямата зала „Щастливеца”, Камерна зала „Методи Андонов” и Комеди бар "Happy Сатира".

Най-радостното е, че най-новата премиера в Сатирата - “Мистерия с кон” е българска творба – рядко явление напоследък, при това от автор като Стефан Цанев.

„Започнал съм моята професионална кариера на драматург именно в този театър – припомни бележитият наш поет, писател и разбира се, драматург - точно на тази позиция от 1967 до 1971 г.

 Аз съм един от хората, които вярват, че дори двама души да останат на този свят, единият ще прави театър на другия.”

Тази силна любов на вече 87-годишния творец и мъдрец към театъра е отдавна доказана с неговото обемисто и силно и драматургично творчество.

Не прави изключение и „Мистерия с кон”, която е основана на почти фантасмагорична случка, разказана на автора в забравено от Бога село.

След свада в кръчмата за въображаем кон бедни старци–пенсионери се изпонамушкват със стара кавалерийска сабя.

Дори самото заглавие на пиесата вече подсказва за нещо гротескно, за граничещо с абсурда. Тя е много смешна, но същевременно беднотията, мизерията, в която са изпаднали нейните герои, навява силна тъга.

Границата между комичното и трагичното в пиесата е много тънка и именно по нея вещо балансира младата едва 32-годишна режисьорка Анастасия Събева.

Плакатът на "Мистерия с кон"

Зрителят се задъхва от смях от комичните реплики на чудесно подбраните за своите роли характерни актьори, например обръщението към кръчмаря /Теодор Елмазов/ „изедник”, „олигарх”, който вече отказва да даде на вересия дори по малка ракийка на своите редовни посетители –длъжници, макар и заплашван с анатема от Попа /Георги Спасов, помним прекрасната му игра в „Последният страстен любовник” от Нийл Саймън/ или с кавалерийска сабя от о.з. Полковника /Кирил Ефремов/.

Същевременно Анастасия Събева акцентира и върху силните социално-критични аспекти на „Мистерия с кон” –нищетата, безпътицата, в която се намират героите.

Учителката /запомваща се в тази роля Елена Атанасова/, която в близкото минало е учила и се е грижила за десетки деца, сега след обезлюдяването на селото и личното й безпаричие е принудена да… проституира на магистралата.

Така от време на време и почерпва в кръчмата своите братя по съдба. Всичко това не може да не жегне зрителя и той да не пусне дори по някоя сълза.

Героите на Стефан Цанев обаче мечтаят, запазват своето достойнство. Попът не си дава кръста, военният – сабята, защото „Отечеството е в опасност и може да се наложи да влезе в бой”, циганинът /много сполучлив образ изгражда Светлозар Начев/, макар че търпи обръщението към него „мангал” и подигравки от другите, също не си отстъпва музикалния инструмент, като залог, за да получат от властния кръчмар малко храна или поне ракийка.

Останала без ученици, учителката пък все още държи на правилния изказ. Плод на мечтите, на въображението на всички тях е и… конят и в него те като че ли търсят своето спасение.

Конят не съществува реално, в кръчмата има само конски петала /подкови/. Това обаче не пречи на героите в тази трагикомедия да кроят „мащабни” планове, да спорят как да заменят расовия жребец за овце или за кокошки, които да снасят много яйца и така те да излязат от мизерното си съществуване, което влачат.

В коня истински вярва първоначално само Н.В. Лудият /макар и с най-малка, но ярко направена роля Александър Григоров/, който дори го „яхва”.

„Отвлича” стол на кръчмаря и започва да препуска с него навън из западналото село. Та нали „всички луди са щастливи”, както пише Стефан Цанев.

В отговор на мой въпрос за информационна агенция Blitz.bg, как Сатиричният театър е направил конкретно този толкова сполучлив избор на българска пиеса, режисьорката Анастасия Събева изтъкна:

„Сатирата ми я предложи. Първоначално се замислих и дори малко притесних, защото е голямо предизвикателство да работиш върху голям, при това /за щастие!/ жив автор, като Стефан Цанев. После обаче идва удовлетворението, насладата от направеното.

Произведението говори само за себе си. Репетирахме с колегите около два месеца в много весела и приятелска атмосфера, а театърът ни предостави много добри условия.”

Цветя за младата режисьорка Анастасия Събева

„Тази пиеса – допълни драматуржката на Сатиричния театър Богдана Костуркова – постъпи при нас преди близо пет години, през 2019 г. Скоро след това обаче нахлу и в България епидемията от Covid-19. Така че сега най-после дойде времето и на „Мистерия с кон”.

За автентичността и силата на въздействие на пиесата значителен е и приносът на сценографката Елена Нацариду. Съвсем различно е възприятието на зрителя при детайлно и с вкус изработените декори на селска кръчма, отколкото, ако те бяха условни.

Свой дебют като автор на музика за театрална сцена прави известният наш инструменталист Калин Вельов.

Стефан Цанев и Калин Вельов

Той много сериозно бил приел новия си ангажимент, присъствал на доста репетиции, координирал своите идеи с Анастасия Събева.

„Мистерия с кон” започва и завършва с може би най-старата народна песен „Мила моя, майно льо”, станала по-късно известна и като песен за цар Иван Шишман.

На мансур – стар индийски инструмент, в нея свири „циганинът” Светлозар Начев, който положил много усилия, за да усвои мансура.

Циганинът /Светлозар Начев/ свири на мансур. Отляво Георги Спасов /Попът/, от дясната му страна - Кирил Ефремов /о.з. Полковник/

Специално за тази пиеса Калин Вельов композирал и авторската песен „Щастие”, която отлично изпълняват актьорите, проявяващи се и като добри танцьори /хореографията е дело на Александър Манджуков/.

Музикалното оформление на Калин Вельов несъмнено засилва още повече емоционалното въздействие на „Мистерията...” върху зрителите, а Вельов възнамерява „Щастие”, записана като джаз и поп песен, да зазвучи по радиото, а клип с нея да се излъчва и по ТВ-канали.

„Мистерия с кон” заслужава да бъде гледана от всеки любител на изкуството на Мелпомена заради изключително умелото съчетаване и припокриване от автор и режисьор на смешното и тъжното, на забавното зрелище и сериозните наболели въпроси на нашето съвремие, заради прекрасната игра на актьорите.

Следващите спектакли на тази пиеса от Стефан Цанев на Камерна сцена са на 26 април /петък/ от 19.30 ч., 16 май /четвъртък/ и 31 май /петък/ също от 19.30 ч.

***

Маратонът от премиери на сцената на Сатиричния театър продължава с пиесата „Всеки иска да живее” от известния израелски автор Ханох Левин. Той е и един от водещите световни драматурзи на нашето съвремие.

„Всеки иска да живее” осмива остро и провокативно човешкото лицемерие. Тя се поставя сега за първи път в България от Елена Панайотова, чието дело е и преводът на пиесата. Премиерата ще бъде на 20 април /събота/ от 19.30 ч., а следващото представление е на 26 април /петък/ също от 19.30 ч.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ

Снимки: Петър Петров

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук