След забележителния успех с „Ана Каренина” и „Великият Гетсби”, поставени от хърватския хореограф Лео Муич, балетният състав на Софийската опера и балет направи истински „хеттрик” с „Ромео и Жулиета” от Сергей Прокофиев.

И отново салонът бе изпълнен до последното място и на трети балкон. И отново публиката на крака и шумни възгласи „Браво, браво!” аплодира п очти 10 минути създателите на този пореден невероятен празник на изкуството на Терпсихора.

Постановката по най-известната любовна драма в света –„Ромео и Жулиета” /Уилям Шекспир/ е също дело на гостуващ хореограф, също сравнително млад, 47- годишен, но също като 48-годишния Лео Муич, има зад гърба си ярка солистична кариера, а и вече достатъчно опит като хореограф.

Официалният плакат за балета "Ромео и Жулиета"

Голямата разлика е, че Калоян Бояджиев е българин. Роден и учил балет в София, той се изявява като солист в Претория, Република Южна Африка и в Софийската опера и балет /2000- 2002 г./, а от 2002 до 2019 г. е премиер солист в Норвежкия национален балет.

На сцената в Осло Калоян Бояджиев се превъплъщава в главните герои както на редица балетни класики, като: Ромео от „Ромео и Жулиета”, Базил /”Дон Кихот”/, Албер в „Жизел” и др., така и на съвременни творби, като: Стенли Ковалски в „Трамвай Желание”, Джон /”Зорба гъркът”/ и др.

Среща с журналисти преди премиерата: хореографът Калоян Бояджиев, Марта Петкова и Никола Хаджитанев

Симпатичният и усмихнат българин е имал творческия късмет да работи с икони на модерната хореография: Иржи Килиан, Уилям Форсайт, Джон Ноймайер, Ла Любович и др., от които несъмнено е научил много.

Може би и затова Калоян Бояджиев така изкусно съчетава съвременния прочит на прочутата творба на Сергей Прокофиев, своето модерното виждане с класически елементи и техники на танца.

Освен това при репетициите, както изтъкнаха две от звездите на родния ни балет Марта Петкова и Никола Хаджитанев, той е давал пълна свобода на изпълнителите да предлагат и претворяват в спектакъла и свои идеи, създавал е много спокойна атмосфера за работа.

Нещо, което би могло да се забележи сега на сцената и с „невъоръжено” око. Така Бояджиев постига наистина впечатляваща хореография.

Креативността на Калоян Бояджиев – концепция, режисура, е неоспорима, но той има и стабилна основа с гения на Уилям Шекспир и спиращата на места дъха музика на Сергей Прокофиев в емоционалното изпълнение на оркестъра на Софийската опера и балет под палката на Игор Богданов, добре познат ни и от пулта на Държавния музикален театър. Другият диригент на спектакъла е Андрей Галанов от Беларус.

"Революционерът в музиката" Сергей Прокофиев, композирал този балет

«Ромео и Жулиета» е най-известният от седемте балета, композирани от «революционера в музиката», както определят Сергей Прокофиев, и е може би най-представителната творба в неговото богато и многолико по тематика и жанрове творчество /общо близо 130 произведения/.

Завършен през 1936 г., първата премиера на «Ромео и Жулиета» е в Бърно /Чехословакия/ в края на декември 1938 г.

Първите критики за балета обаче в Съветския съюз съвсем не са благосклонни – музиката била «сложна и трудна» за свирене от оркестъра, не ставала «за краката», т.е. за танцуване.

Пътя си към световна слава тази бликаща с емоции и изразителност творба поема едва след премиерата й в Кировския театър за опера и балет /сега отново Мариински/ в Санкт-Петербург през януари 1940 г.

Съществен принос за този триумф има и знаменитата Галина Уланова, пресъздала уникално поетичния образ на Жулиета, а постановката е на именития руски балетист и хореограф Леонид Лавровски.

От този момент нататък «Ромео и Жулиета» е заглавие в афишите на всички по-значими балетни трупи в света. В България трайно впечатление оставят най-вече постановките на проф. Леонид Лавровски и на неговия възпитаник проф. Петър Луканов, виден хореограф и балетен педагог, който ни напусна през май т.г. на 91-годишна възраст.

Запитах за новинарската онлайн агенция БЛИЦ.БГ Калоян Бояджиев, дали и като либретист на постановката е променил нещо в самото съдържание на «Ромео и Жулиета» и какво най-вече отличава неговия неокласически прочит на балета от досегашните му редакции?

«Самият Прокофиев е написал кога и какво се случва в отделните епизоди и сцени на балета – подчерта Калоян Бояджиев – и пишейки либретото, вървях успоредно с вълнуващата музика на композитора.

Меркуцио е представян винаги като лек и весел характер. При мен обаче този най-добър приятел на Ромео е пълен с адреналин и лесно се «пали».

Като ученик съм гледал постановката на Лавровски в София, но когато професор Луканов е направил «Ромео и Жулиета» вече не бях в България. В моя прочит на тази творба обръщам особено внимание на кордебалета и той има голяма роля в спектакъла.

Защото ако солистите – премиери и прими, са неговата душа, то кордебалетът е сърцето му. Новаторски елемент е и въртящият се основен декор, който използваме с моя колега от Норвежкия национален балет Евен Борсум …»

Наистина въртящият се основен декор, както и спускащите се на т.нар. чиги отгоре декори, придават на действието непрекъснатост.

То върви като на филмова лента, защото всяко завъртане на декора ни въвежда в следващата картина и така още повече се засилва емоционалното въздействие на творбата. Затова допринасят и костюмите на норвежката художничка Ингрид Ниландер – верни на епохата, но изпълнени с по-модерни материи и линия.

В постановката на Калоян Бояджиев кордебалетът е действително «сърцето на спектакъла» и беше на висота. Чувстваше се тази разкрепостеност, свобода на движенията му, предоставена от прочита на хореографа.

Достатъчно е да спомена дори само празника в дома на Капулети /бащата на Жулиета/ от първо действие и карнавала на площада във Верона или танца тарантела от второ действие. Затова кордебалетът напълно заслужи накрая продължителните овации и за него.

Разбира се, при балет като «Ромео и Жулиета», при такова направо жестоко противопоставяне между любовта и омразата, голямата тежест пада върху основните персонажи. Гледах представлението с Вяра Иванчева и Никола Хаджитанев в главните роли, а Меркуцио и Тибалт бяха съответно Георги Банчев и Румен Бонев.

Никола Хаджитанев /Ромео/ и Вяра Иванчева /Жулиета/ в репетиционната зала

Веднага искам да изтъкна, че в тези роли и тази на Бенволио, братовчед на Ромео се изявяват и ще се изявяват още по трима солисти.

Така например, Жулиета танцуват още /по азбучен ред/: Боряна Петрова, Катерина Петрова и Марта Петкова, а Ромео : Емил Йорданов, Фредерико Пинто и Цецо Иванов. На първата премиера / на 7 т.м./ овациите на възторжената публика са приели примабалерината Марта Петкова, и премиерсолистът Фредерико Пинто.

Боряна Петрова също танцува Жулиета в постановката на Калоян Бояджиев

Всички изброени по-горе са утвърдени имена на родния ни балет и прекрасни танцьори. В тази връзка бих искал да изтъкна и знаменитите сценични дуели /фехтовка Камен Иванов/ между Меркуцио и Тибалт, а после и между Ромео и Тибалт, при които звънът на шпагите, стъпките им на сцената и музиката бяха в абсолютен синхрон.

Марта Петкова /Жулиета/ и Фредерико Пинто /Ромео/ в сцена от балета

Дуетът Вяра Иванчева /»За мен ролята на Жулиета е сбъднат сън!»/ и Никола Хаджитанев /б.а. – в други представления ще го видим и като Меркуцио, най-добрия приятел на Ромео/ беше направо блестящ.

В превъзходното владеене на балетната техника никой не се е съмнявал. Те обаче поразиха с артистичното си умение да изградят силно драматичните образи в унисон с разтърсващата музика на Прокофиев особено в заключителната сцена /гробницата на Капулети/ от трето действие.

Пред сценичен бой - в центъра в белите дрехи е Александър Александров като Тибалт

От всеки техен жест, от всяка мимика на лицето лъхаше трагизмът на скръбния край на една голяма и искрена любов.

Непосредствено след триумфалния успех на «Ромео и Жулиета» балетната трупа на Софийската опера и балет замина за Полша. Както сподели Марта Петкова, художествен ръководител на балета, нашата трупа ще изнесе в различни полски градове 10 спектакъла на «Зорба гъркът» по музика на Микис Теодоракис.

След това за трети път ще гостува в Салерно /Италия/ и ще представи в театър «Джузепе Верди» така любимата, особенно в предколедния сезон «Лешникотрошачката» ог Пьотр Илич Чайковски.

Борислав КОСТУРКОВ

Снимки: Архив на Софийска опера и балет и Автора