Когато с двама гении се заеме един свръхталантлив творец

Да претвориш такъв обемист, сложен и изпълнен с драматизъм роман като „Ана Каренина” на Лев Толстой в… балет! Да избереш съзнателно от най-балетния композитор Пьотр Чайковски музика, която не е балетна, а …симфонична. И със своята хореография да накараш публиката да затаи дъх, преди да избухне накрая в бурни овации.

Лео Мунч –хореограф и режисьор на постановката

За всичко това се изисква голям творчески кураж и твърда увереност в собствените способности. Всичко това притежава очевидно в изобилие 47-годишният хореограф и режисьор Лео Муич и го доказва още веднъж и на сцената на Софийска опера и балет.

Разбира се, симпатичният и строен /дори доста висок за балетист/ хърватин има в актива си ярка солистична кариера, а и вече солиден опит като постановчик.

Марта Петкова в ролята на Ана

Завършил балетното училище в Белград, младият Лео имал късмета да продължи образованието си в Лозана, в школата „Рудра” на Морис Бежар, един от „бащите” на модерния танц.

По-късно той се изявява на сцената в елитните трупи на Иржи Килиан, Уилям Форсайт, Матс Ек и на самия Бежар, наричан от балетните специалисти „епоха” и „гений на балета” заради огромния си принос за развитието на модерния и съвременния танц. Муич е бил солист в такива изявени състави, като Щутгартския балет, балета на Куинсленд и др.

Плакатът на балета "Ана Каренина" с Марта Петкова в ролята на Ана

В България Лео Муич прави „Ана Каренина” за първи път с колектива на Пловдивската опера за фестивала Opera Open 2022 във величествения Античен театър в «града под тепетата» през миналото лято.

В главните роли блестят звездите на Софийска опера и балет Марта Петкова /Ана Каренина/ и Никола Хаджитанев /граф Вронски/ и Гилерме Алвеш, премиер- солист на Хърватския народен театър в Загреб като граф Каренин.

Няколко месеца по-късно, на 14 декември м.г. именно с този спектакъл Опера Пловдив откри в столицата Новогодишния музикален фестивал в НДК.

Сега за Софийска опера и балет несъмнено много талантливият хърватин е подготвил нова редакция на «Ана Каренина» с промени в хореографията и художественото осветление /дело на Милчо Александров/ на спектакъла.

Впрочем той е осъществен и с финансовата подкрепа на Столична община. В този смисъл е „брак” между СО и Софийска опера и балет, както образно се изрази заместник- кметът по културата Мирослав Боршош.

Катерина Петрова /Ана Каренина/ и Цецо Иванов / Алексей Вронски/

В отговор на мой въпрос за новинарската агенция Блиц, дали има разлика между неговата хореография на «Ана Каренина» за Опера Пловдив, сцената на НДК и сега в Софийска опера и балет и ако да, кои са основните различия с оглед и на различните обеми на сцените, ЛЕО МУИЧ изтъкна:

«Опростеното обяснение на  хореографията е организация на времето и пространството. В случая времето е Чайковски, неговата музика, а пространството е сцената. Времето – Чайковски е постоянна величина и за трите спектакъла, а различията идват от мащабите и вида на трите сцени. И не само от тях.

Съобразил съм се и с особеностите на съставите, с които работя. Софийската опера разполага с по-голям балетен ансамбъл, качеството му е още по-високо, солистите му са също повече в сравнение с пловдивските им колеги.

Затова моите изисквания бяха още по-високи, танците – още по-интензивни. Но постановката ми в София не е нова версия. Да «разкажеш» обаче една толкова драматична и наситена с конфликти  история  като «Ана Каренина», при това накратко, с  езика на танца е много, много сериозно предизвикателство.

Освен това знаем, че неудобството на балета е, че при него не се говори. Аз разказвам Толстой в интерактивна история, в която няма малки роли, тук всички герои са важни…"

Окрилени като че ли от тези разбирания на Лео Муич, вдъхновени от неговия силно експресивен и същевременно отличаващ се с широк, свободен размах хореографски почерк, танцьорите „летят” като че ли с криле по сцената, изявяват оптимално своите технически и артистични възможности.

Гледах „Ана Каренина” с примабалерината Катерина Петрова /в ролята на Ана/ и премиер-солистите Цецо Иванов и Емил Йорданов /съответно Вронски и Каренин/. За всеки един персонаж /а те са доста/ световноизвестният хореограф е определил по трима изпълнители.

Изключение с по двама правят само централните герои Ана Каренина и Вронски, в които на премиерата блестяха Марта Петкова и Никола Хаджитанев.

Катерина Петрова направо извайва силно драматичния и противоречив образ на княгиня Ана Каренина – от примирена съпруга и грижовна майка, през страстно влюбена в младия граф Вронски жена, всецяло отдадена на греховното си увлечение и осъждана затова от обществото, до разочарованието и безпътицата, довели я до душевно разстройство и трагичния й край – самоубийство.

Разтърсващ е например нейният солов танц, когато Ана трескаво мечтае да има едновременно съпруг, за да запази сина си Серьожа и ….любовник!

 Разбира се, Катерина Петрова не би могла да бъде така убедителна в своите превъплъщения, ако не беше напълно равностойното партньорство на Цецо Иванов като самоуверения и дързък, но и много нежен Вронски, и на Емил Йорданов като строгия и държащ на своята репутация, но и силно обичащ баща Каренин.

Очевиден е приносът на целия балетен състав, за да стане тази постановка на „Ана Каренина”, в която няма малки роли, а всички герои са важни, един искрящ празник на изкуството на Терпсихора. За да стане накрая цялата публика на крака и да аплодира  бурно цели 10 минути балетистите.

И в дъното на този огромен успех е силно изразителната хореография на Лео Муич, която изискано съчетава модерни, класически и неокласически елементи в танца.

Просто хвърля мост между класиката и съвременността. За да танцуваш добре в модерния балет, трябва да владееш всички елементи на класическия. Именно това умее нашата трупа в Софийската опера.

Иначе би било премятане и подскачане по сцената. Хореографията на вече световноизвестния хърватин е толкова динамична, как балетистите смогват толкова бързо да сменят стилните си костюми /техен художник е Ларс Айен/, сцените следват бързо една след друга като на филмова лента /сценография Цвийета Шуин/.

Друго голямо предизвикателство /освен избора на такъв епохален роман като „Ана Каренина”/, което хвърля Лео Муич, е изборът на музиката от П.И Чайковски. Тя не е балетна, а симфонична.

Звучат фрагменти от неговите симфонии № 5 и № 6, от концерта му за цигулка и оркестър, а солото цигулка изпълнява младият Стоимен Пеев.

Дискусионно е обаче включването и на песенен романс /Александрина Стоянова/ , който по мое мнение не се „връзва” много с духа на спектакъла и голяма част от публиката не можа да си обясни нейната поява изведнъж на сцената.

„Музиката на „Ана Каренина” е необичайна – сподели Андрей ГАЛАНОВ. – Лео Муич е избрал съзнателно небалетна музика от Чайковски. Той е комбинирал различни стилове – романс, цигулков концерт, симфония, програмна симфония „Манфред”.

Аз не само приемам тази компилация, аз я харесвам. Харесвам нейната динамика. Комбинацията от различни стилове музика върви, пасва на различните стилове танц в постановката. Но това на пръв поглед разностилие е обединено, фокусирано в трагичния конфликт.”

Искрено въодушевена от работата с Лео Муич и прекрасния резултат – постановката на „Ана Каренина” е и безспорната звезда сега на родния балет, а отскоро и негов художествен ръководител Марта Петкова.

Впрочем от своя предшественик и също колега Александър Александров тя „наследи” нов под за балет на сцената на Софийската опера, за който той се „пребори”.

Запитах Марта Петкова също за агенция Блиц, как се чувства на новата й позиция и за впечатленията й от работата със световноизвестния хърватин:

„Влязох в крачка на новата ми позиция и в момента се уча в движение – отвърна с усмивка МАРТА ПЕТКОВА.

- В етап на преговори съм за поставяне и на нови заглавия на софийска сцена. За нашата трупа бе от много важно значение сътрудничеството ни с Лео Муич.

Танцувала съм в редица престижни театри по света, но досега не бях срещала такъв тип работа като неговата. Истински работохолик, Лео не напускаше репетиционната ни зала от 11.00 до 20.00 часа. Безкрайно търпеливо работеше и индивидуално с всеки един от нас.

Не бях виждала досега моите колеги така вдъхновени. Цялата ни трупа истински го заобича и смело мога да твърдя,че израсна в артистично отношение от работата си с Лео Муич.”

Съдейки по препълнената зала и реакцията на публиката, аз пък мога да твърдя, че „Ана Каренина”  на Лео Муич спечели и нови приятели на балета.

Защото неговата експресивна и динамична хореография с много модерни елементи и без редица традиционни балетни  „клишета” е достъпна за по-широка публика, без обаче ни най-малко да снижава нивото на това изкуство или пък да прибягва до самоцелни експерименти.

Определено би било естетическо изживяване, ако на 30 и 31 март от 19.00 ч. отделите време да гледате тази прекрасна постановка.

Автор Борислав КОСТУРКОВ

Снимки: Фотоархив Софийска опера и балет и Автора