Лумна огънят на 25-ата варненската балетна „Олимпиада”

В Летния театър във Варна лумна олимпийският огън. На фона на естествените пищни зелени кулиси от бръшлян бе издигнат и флагът. Също като след броени дни на Лондонската олимпиада. Лятната ни столица не е обаче домакин на Летни или Зимни олимпийски игри (като също морския Сочи), а вече за 25-и път на една друга „Олимпиада” – балетната.

Международният балетен конкурс (МБК) – Варна е всепризнат не само като най-старият, но и най-силният професионален балетен конкурс (от вече над 100) в света. Именно подиумът на Летния театър е бил през годините мощният трамплин към най-големите световни сцени на десетки примабалерини и премиер-солисти. Достатъчно е да припомним само неколцина от яркото съзвездие на лауреатите – Владимир Василиев (Русия)- единственият досега носител на Голямата награда на град Варна и Златния пръстен, американците Михаил Баришников и Наталия Макарова (тогава състезатели на бившия СССР), Патрик Дюпон (Франция), Йоко Мори, Наталия Бессмертнова (Русия), Максимилиано Гера (Аржентина), мултиталанта Оливер Матц (Германия), почти всички родни звезди на балета и др.

Сега, до 30 юли т. г., на крилете на Терпсихора (б.а.- музата на танца) по подиума от бяла мура във Варна се понасят 65 млади надежди от 19 страни на Европа, Азия и Северна Америка. Те се състезават в две възрастови групи – младша (от 15 до 19 години) и старша (до 26 години), в три последователни тура с репертоар от класическа и съвременна хореография.

Младите танцьори ще бъдат оценявани не само от високоавторитетно (петима лауреати от предишни издания на конкурса са негови членове), но и многочислено 17-членно, международно жури. Целта е да има борба на мнения, противопоставяне на различни вкусове и тенденции, за да може журито да вземе възможно най-правилното решение и за новите лауреати на „Варна-2012”. Поради заболяване на обявения за председател на журито световно известен хореограф акад. Юрий Григорович, бивш главен балетмайстор на Большой балет, неговите функции пое доайенът на родната хореография и един от стълбовете на МБК-Варна проф. Петър Луканов.

На състезателния подиум във Варна ще видим за съжаление само трима българи – Натали Братанова (в младшата възраст) , Кристина Чочанова и Цветан Станков – в старшата. В замяна на това зад напълно компютъризираната „съдийската маса” (и в това Варненският конкурс е пионер сред своите събратя) на журито ще седят четирима българи.

Церемонията по откриването на юбилейния 25-и конкурс също ни поднесе някои новости. Официалните гости, сред които и вицепрезидентът на Република България Маргарита Попова – почетен патрон на „Варна- 2012” и членовете на журито влязоха по червен килим в Летния театър под звуците на флотски оркестър. Шпалирът бе от малки бъдещи звезди на балета от Варненското училище по изкуствата и балетно студио в морската ни столица.

Иначе самото откриване на юбилейния конкурс се превърна, при това напълно логично и абсолютно заслужено, в засвидетелстване на дълбока почит към забележителното дело на напусналия ни през януари м.г.проф. Емил Димитров. Това е човекът, който не само през далечната вече 1964 г. полага основите на този първи по рода си конкурс в света, но и цели 47 години бдя неуморно и всеотдайно над неговия огън. За да стане Варна балетна столица на света, за да се споменава България винаги с уважение по света, щом стане дума за балет. Не всички знаят, че именно този „патриарх” на балетния конкурс е съучредител през 1961 г. и на Международния конкурс в София за млади оперни певци, като дори ръководи първите му шест „издания”, че е създал и международния лютиерски конкурс (за изработване на цигулки и виоли).

„Дори само да създадеш нещо (б.а.- като балетния конкурс) преди Москва и Ню Йорк, Лондон и Хелзинки, Осака и Шанхай – изтъкна в емоционалното си слово при откриването вицепрезидентът Маргарита Попова – е вече постижение за цял един човешки живот. Камо ли да посветиш 47 години от живота си на този конкурс и на голямото балетно изкуство”.

Публиката, изпълнила летния театър, посрещна с вълнение и лаудациото (словото) за „властелина на конкурсите” (както също наричаха с уважение покойния проф. Емил Димитров) на известния френски културен деец Жил Фукс. Носител на Ордена на почетния легион, той е един от учредителите на фондация „Международен” балетен конкурс- Варна”. През 1992 г., за да съхрани застрашения от изчезване след промените у нас конкурс, Емил Димитров създава едноименната фондация. Сега след неговата смърт председателството на фондацията пое неговият син, инж. Димитър Димитров, който е и двигател сега на юбилейния конкурс. Говорейки за „многообразния и ярък талант” на „музиканта до мозъка на костите си” Емил Димитров, французинът Жил Фукс подчерта, че покойният Маестро винаги е мечтал Варна и балетът да станат и бъдат неделими. „Навремето мадам Ширак (б.а.- съпругата на френския президент Жак Ширак) се опита да направи в Париж подобен балетен конкурс – продължи Жил Фукс. Накрая, когато не успя, тя възкликна: „Нямаме си Емил Димитров!”. В памет на проф. Димитров пред Летния театър бе открита и много интересна фотоизложба с балетни етюди и снимки на дългогодишния организатор на конкурса – дело на известния варненски фотограф Стоян Лефеджиев.

Също по традиция, установена от покойния Маестро, успоредно с конкурса, Варна е домакин и на все по-популярната Международна лятна балетна академия.

Още в първата конкурсна вечер най-ярко се изявиха в младшата възраст балетистите от Република Корея (Южна Корея) Минжунг Ким и Тае Сеок Ким, както и техните сънародници Сожунг Лий и Жовон Ан. В това няма нищо чудно. Намиращата се в голям възход азиатска школа в балета е и най-мащабно представена във Варна – Япония с 13, а Южна Корея с 8 участници в конкурса.

Текст и снимки: Найден МАРИНОВ, БЛИЦ