Медиите в западната ни съседка не оставят България намира, въпреки многобройните упреци, които получиха за заядливия си тон. Вестник “Нова Македония” излезе със статия с провокативното заглавие “Как българите искат да станат македонци”. Тя е дело на журналиста Милан Банов.
“Винаги, когато някой се опита или директно се откаже от онова, което потвърждава, неговото съществуване, историята, езика, културата, традицията, т.е. от самия себе си, става ясно, че си имаме работа с недоволен, но и с нещастен човек, който не познава ценностите и стойностите на своята страна и търси нещо, с което да си лекува тежките като олово комплекси, които го притискат. И в това състояние на духа, почти по дефиниция, копае по чуждото, фалшифицира го, плагиатства, иска да му даде свои черти, да го приспособи към някои условия и нужди, да го доближи до себе си и в крайна сметка да го присвои, т.е. да го открадне”, пише авторът. Това, разбира се, по адрес на българите.
“Не е необходимо човек да е навлязъл в науката, нито да знае историята и все пак това да не му пречи да носи съзнанието откъде е, откъде произхожда, което прави безпредметни всички аргументи по-натам, както и „аргументите” за неговата принадлежност и идентичност. Наистина, някои хора биха искали да са французи, англичани, даже и българи - както онзи забравен нещастник Любчо Георгиевски, но ето, ако успее да вземе такова гражданство, това все пак не означава, че неговите корени може да бъдат открити в страната на галите, нито в онази на гордия Албион или на някогашната татарска почва”, продължава той. За непросветените, “татарска почва” е територията на България, според промитите македонски мозъци.
“Македонецът, разбираемо, никога не е искал да бъде българин и освободен от тази комплексарщина, не се е и опитал да краде събития или личности, които са останали забелязани в историята и до голяма степен са определили съзнанията за характера на една, в световни размери, не толкова популярна българска политика. Например, поне аз не се сещам, че сме искали да присвоим цар Калоян или видинския княз Шишман, който обсадил едно от най-големите християнски светилища - Жица; да вземе тежестта на българското участие в Първата и Втората световна война, или да присвоим подаръка на Цар Борис за Хитлер, във вид на македонски евреи, които заминаха безвъзвратно в Треблинка”, пише Банов, който изглежда, че не се е разхождал скоро край “македонския Дисниленд” – музеят на македонската историческа крадливост в центъра на Скопие.
“Но въпреки че не вярвам, че българската актуална политика и история са прекалено засрамени от споменатите, исторически факти, все пак повече от впечатление е, че на тази история се иска да се даде някаква светлина, някои верифицирани исторически събития и личности. И това нормално, не би било проблем, ако в тези светли примери се припознава нещо, което носи български печат и също такова потекло. Но какво да се прави, като не е така.
Последният скандал на, меко казано, скандалната българска политика и история на международната изложба: “Идентичността и паметта на 19 век” в Белград, организирана от ЮНЕСКО, когато българският участник се опита по кой знае по какъв път да открадне корифея на македонската национална борба - Гоце Делчев и македонската епопея Крушевска Република, е продължително, стандартно, неприлично поведение на нашия източен съсед, което несъмнено може да се оцени като недобросъседско, недобронамерено, а и неприятелско. И този, както и многото случаи в миналото, когато София, нейните историци-фалшификатори и по някой избягал от рода македонец искат да докажат недоказуемото, отново ме уверява, че всъщност става дума за патологичен порив и една умствена ситуация, на която й трябва необходимата помощ. За да бъда по-точен – не вярвам, че тъжният лик Красимир Каракачанов, смешният Божидар Димитров или фарсовият министър на културата Петър Стоянович ще потърсят помощ за своята умствена неуравновесеност, но знам, че и този път своето влияние за нерационалното поведение в медицината, известно като ignava ratio (мързелив мозък) има вече фактът за недоволство от самите себе си, от своя произход, история, културна или цивилизационна основа. Въпреки че им съчувствам и ми е жал за тяхната невъзможност да станат повече от това, което са, все пак обективно нито аз, нито който и да било на този свят може да им помогне и да ги направи македонци. А вярвам, че искат много: онзи Калиман Асен да го заменят с цар Самуил, Гарванов със Сандански или някой лик от времето на фашистка България с тукашен борец от Народоосвободителната война, включен в антифашистката борба много по-рано от „след 9 септември 1944 година”, пише “журналистът”.
Изглежда шамарът, който историчарите получиха от международно ниво – чак от ЮНЕСКО, дълго време не им е дал да спят. Припомняме, че във въпросната изложба в Белград беше направена корекция и под портрета на Гоце Делчев беше изписано, че той е българин, а не македонец.
“Колкото и да им създава комплекси това и да ги прави нещастни, българите, не са и не могат да бъдат македонци. И тук няма помощ, независимо колко някои тамошни кръгове (за съжаление повече официални) ще фалшифицират, ще се опитват да я крадат на един груб и беден начин, да изнудват, да поставят условия, да показват своята недобронамереност. Не могат, защото всъщност всичко се свежда на историческа памет, на културни, езикови, традиционни и цивилизационни придобивки, на очевидни различия, които не може да бъдат претопени в някой си краткосрочен Санстефански договор, някоя мечта, която трае вечно, сякаш в мозъка на заспала кокошка. Затова драги съседи, бъдете онова което сте, може би и там могат да бъдат открити светли примери в историята”, продължава да беснее Банов. С което изобщо не доказва, че няма “мързелив мозък”, защото човек, който твърди, че трябва да се зачита историческата памет, би трябвало да се напъне да се образова повече, вместо да повтаря наготово старите лъжливи мантри на сърбоманските псевдоучени от титово време. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
