Софийската национална опера и балет отбеляза по прекрасен начин 90-годишнината от рождението на неповторимия Николай Гяуров. Най-обичаното мецосопрано Елина Гаранча и Софийска филхармония „взривиха” от възторг зала 1 на НДК

Софийската национална опера и балет и Софийска филхармония започнаха новия сезон 2019/2020 г. на ...78 оборота в минута. Малцина може би все още си спомнят старите грамофонни плочи от шеллак – твърд и чуплив материал, подобен на бакелита. Именно те се просвирваха на най-високите – 78 оборота, но даваха хубав и ясен звук.

Точно такъв, на най-високи „обороти”, бе стартът в новия сезон и на двете наши най- престижни национални музикални институции. Надали може изобщо да се намери по-подходящо и тържествено начало за Софийска опера и балет от гала концерта за 90-годишнината от рождението на Николай Гяуров.


Елина Гаранча раздава автографи


Силно впечатление направи умело подбраната и структурирана програма от амбициозния и винаги търсещ директор на първия ни оперен театър акад. Пламен Карталов и изтъкнатия италиански диригент Елио Бонкомпани.

Те бяха «завъртяли» богатата програма на галата около два «стожера», белязани с коронни роли Борис Годунов и крал Филип ІІ на великия ни бас - Модест Мусоргски с «Борис Годунов» в първата част и Джузепе Верди с «Дон Карлос» във втората. Прозвучаха арии и от творби на други композитори, като: Пучини, Моцарт, Масне, Йохан Щраус.

За да бъде галата наистина в чест на знаменития ни певец и да бъде «звездна», акад. Пламен Карталов (в словото си при нейното откриване той подчерта, че още в Манифеста за независимостта от 1908 г. водачите на нашата нация са поставили културния напредък дори пред икономическия като фактор за «преуспяването на България» - нещо, което ни бива да се забравя и днес) и ръководството на Операта бяха положили

големи усилия да привлекат певци от четири поколения. 

Тези, които са имали щастието, макар и тогава млади изпълнители, да се докоснат до голямото изкуство и богатата душевност на Николай Гяуров бяха представени от: мецосопраното Долора Заджик (САЩ), дългогодишна солистка на Метрополитън опера и на почти всички най-големи оперни театри в света, определяна като «сила на природата», която изпълни на руски език арията на Марфа от «Хованщина», италианците Даниела Мадзукато (сопрано) и нейния съпруг Макс Рене Козоти (лиричен тенор) и диригента на концерта Елио Бонкомпани, също от Италия и оперната ни звезда Райна Кабаиванска, макар и от пети ред в залата, но после и на сцената с прочувствени лични спомени за своя колега.

Самият Елио Бонкомпани, асистент като млад на легендарния Тулио Серафин и бивш музикален директор на оперите в Брюксел, Стокхолм и Неапол, а по-късно постоянен диригент на виенските «Фолксопер» и «Щаатсопер» пък сподели: «За първи път съм в България, но почти всички големи ваши певци са пели в чужбина под моята палка.


Гала концерт за 90 години от рождението на Николай Гяуров


Сега щом чух, че става дума за концерт в памет на Николай, веднага реших да дойда в София и мисля, че с маестро Карталов подготвихме интересна програма...»

Сред второто поколение певци, които са започнали и изградили кариерата си на наши и чуждестранни сцени по времето на Николай Гяуров, в галата се изявиха могъщият ни бас Димитър Станчев (като Великият инквизитор от «Дон Карлос» и прекрасният тенор Калуди Калудов с популярната ария на Каварадоси от ІІІ действие на «Тоска».

Калуди с усмивка си припомни, как участвайки в репетиции на «Манон Леско» в Триест през 1983 или 1984 г. получил похвала от диригента с въпроса: «Откъде го «изкопахте» този страхотен млад тенор?».


Елина Гаранча


Чувайки това, Николай Гяуров разтресъл залата с мощния си глас на италиански: «Съотечественик! Българин!». «Може би никога не съм се чувствал толкова горд, както в този момент?!», развълнувано сподели сега Калудов от сцената.

Солидно участие в гала концерта имаха и певци от вече утвърдилото се «трето поколение», което сега основно «носи» репертоара на Софийска опера: басите Светозар Рангелов, Петър Бучков и Ангел Христов, баритонът Бисер Георгиев, тенорът Костадин Андреев, сопраното Радостина Николаева, оценявана от критиката и като «новата Гена Димитрова».


Акад. Пламен Карталов обявява Калуди Калудов за почетен член на Софийска опера и балет


Басът Светозар Рангелов има «дори куража» (по думите на баса Орлин Анастасов) да изпълни ария на крал Фипип ІІ, при това много успешно, непосредствено след видозапис на самия Николай Гяуров в същата роля от «Дон Карлос».

Впрочем Св. Рангелов бе много убедителен и артистичен и в Смъртта на Борис от последно действие на «Борис Годунов» в първата част на концерта. На сцената се изявиха и двама български певци със забележителна и вдъхваща респект международна кариера: прекрасното ни сопрано Цветелина Василева и басът Орлин Анастасов.


Елина​ Гаганача, Карел Марк Чичон и Найден Тодоров, снимка: Василка Балевска


Силно емоционален и дори физически като че ли «одрал кожата» на изключителния наш бас, Орлин Анастасов трудно скриваше сълзите си след своето изпълнение на Смъртта на Дон Кихот (Бисер Георгиев бе Санчо Панса, а Цвета Сарамбелиева пя от ложата Дулцинея) от едноименната опера на Жул Масне – също култова роля на Николай Гяуров.

Самият Орлин Анастасов, роден в семейството на водещите солисти на Русенската опера Анастас Анастасов и Мария Венцеславова (лауреатка на Международния конкурс за млади оперни певци в София) и с по-голям брат баритона Венцеслав Анастасов), е споделял още преди години в мое интервю с него: «Николай Гяуров е мой «дистанционен» учител.


Елина Гаранча, първа част на концерта

 


Елина Гаранча, втора част на концерта


Той е причината аз да пея изобщо. Още 17-годишен аз започнах да пея у дома с негови записи, опитвах се да «фразирам» като него, учех се от богатството на тембъра му.». По-късно вече в Италия младият Орлин гостува в дома на Гяуров и Мирела Френи и с часове си говорят със знаменития ни бас за ...риболов – хоби и на двамата.

Като вече дългогодишен директор на Софийска опера и балет, маестро Пламен Карталов е известен с умението да изнамира млади таланти и с волята си да им дава веднага «зелена улици» за изява. на сцената.

Така беше и сега , когато на сцената излязоха младите и талантливи Александрина Стоянова- Андреева, Цвета Сарамбелиева, Атанас Младенов от «четвъртото поколение» на гала концерта.


Може би най-много овации събра младият южнокореец с поевропейченото име Давиде Риу, възпитаник на майсторските класове на оперната ни «дива» Райна Кабаиванска. С мощния си тенор и стабилни височини той завладя залата с арията на дон Алваро от Вердиевата «Силата на съдбата».

За да бъде тази

незабравима вечер не само ЗА Николай Гяуров, но и НА Николай Гяуров,

голяма роля изиграха видеозаписите с изпълнения на магическия певец и актьор на сцената, предоставени от златния фонд на БНТ.

Те минаваха като «червена нишка» през продължилия близо три и половина часа концерт.

Като се започне със завръщането му с Мирела Френи в България през 1996 г., когато е удостоен за почетен член на Софийската опера, през дебюта му на нейна сцена в ролята на Дон Базилио от «Севилският бръснар» през далечната 1956 г. (филмов запис) , коронните му роли на Борис Годунов, Мефистофел от «Фауст» на Гуно и се стигне до прочутата ария на крал Филип ІІ, за който образ от «Дон Карлос», легендарният диригент Херберт фон Караян ще напише: «Ненадминатият крал Филип», а публиката в Ла Скала ще вика: «Ти си не глас, а истински орган!»

За мен особено въздействащо прозвуча своеобразният музикален «колаж» още в началото при внушителната Коронация на Борис Годунов между изпълнението «на живо» на хора (диригент Виолета Димитрова) и оркестъра и видеото на Николай Гяуров в ролята на Борис с всички нюанси на тази ария – от лиричните нотки до величествените тонове на самоуверения млад владетел.

Тези записи на незабравимия ни бас предизвикваха и сълзи в очите на мнозина сред публиката изпълнила салона на Операта. Сред която обаче май липсваха представители на политическия ни «елит», като изключим бившия (преди 10.ХІ.1989 г.) министър на културата Георги Йорданов, стар «фен» на Николай Гяуров и ревностен почитател на сериозната музика изобщо. Ами как ще се осъществява сега «културният напредък», за който говорят предците ни в Манифеста за незавимостта от 1908 г.?!
 


Много добро попадение за разнообразието и автентичността на тази гала беше решението да бъде поканен модератор в лицето на италианеца Андреа Мерли. Известният музикален критик, автор и за италианското сп. «Опера», наблюдава развитието на Софийска опера и балет над 20 години.

С присъщата италианска словоохотливост и чувство за хумор той разказваше за отделни епизоди от живота на именития ни бас и за «истинското нашествие» на ярки български гласове на оперните сцени на Апенините през 60-те и 70-те години на ХХ век.

«На празник като на празник!» Абсолютно заслужено Райна Кабаиванска, Калуди Калудов и Орлин Анастасов бяха удостоени със
званието "Почетен член на Софийската опера". 

Същото отличие и плакет получиха „звездните” чуждестранни гости на галата: Долора Заджик, Даниела Мадзукато, Макс Рене Козоти и диригентът Елио Кампано. Маестро Пламен Карталов връчи на всички наши солисти почетни дипломи в знак на благодарност за участието им в концерта.

В отговор на мой въпрос специално за агенция Блиц.бг към чуждестранните гости, какво е било отношението на Николай Гяуров към тях, като млади тогава изпълнители, дали не е бил твърде взискателен партньор, споделиха:

Долора Заджик (САЩ) : „Аз съм участвала с фактически с него заедно само на един концерт. Иначе сме се срещали в различни оперни театри, където сме пели. Не, не е бил много взискателен. Гяуров беше винаги много внимателен, истински джентълмен.”

Даниела Мадзукато (Италия) : „Пяла съм много пъти Мюзета в „Бохеми” с Николай Гяуров като Колин и Мирела Френи – Мими. Николай беше не само велик повец, но и голям човек. Моят мъж, Макс Рене също е пял с него в „Евгений Онегин”, като Френи изпълняваше ролята на Татяна, а Гяуров – басовата партия на княз Гремин. Николай беше толкова сърдечен и обикновен човек.

Често ни причакваше зад кулисите след нашите арии, макар и далеч по-малки от неговите, и ни питаше: „Как мина? Добре ли беше? Доволни ли сте?” Такъв човек не се забравя!”

Може би ключът към тази душевност се крие дори само в две изречения, които Николай Гяуров е споделил пред Райна Кабаиванска.

Припомняйки на гала концерта „бойното кръщение” на младия тогава бас в Миланската Скала, когато през февруари 1960 г. трябва да пее Варлаам в „компанията” на най-великия Борис Годунов – Борис Христов и големия ни тенор Димитър Узунов (Самозванеца), оперната ни „прима” цитира и казаното от Николай Гяуров пред нея десетилетия по-късно в Модена, където са живели и двамата: „Виждам навсякъде обичта на хората в Италия към мен, но се чувствам чужденец. Защото по душа съм БЪЛГАРИН!”

******* *********** *********** ************** ********* *********

Също на най-високи обороти се въздигна за сезон 2019/2020 г. и Софийска филхармония с гала концерта в зала 1 на НДК на наистина звездното мецосопрано Елина Гаранча (Латвия).

Стартът на новия, вече 91- и сезон бе даден малко по-рано с изявата в зала «България» на 12-годишното дете-чудо Ивайло Василев (пиано) със Софийска филхармония под палката на новия главен гост- диригент Саша Гьотцел.

Много бяха суперлативите, изречени по адрес на родената в Рига Елина Гаранча още в навечерието на нейния гастрол – «най-обичаното мецосопрано в света», «неповторим глас», «уникален тембър», «красива визия», «изключителна техника», «харизма» и т.н. Мнозина може би са възприели тези определения и като умела реклама на организаторите на галата – Софийска филхармония и продуцентската музикална компания «Монте Мюзик».

Това, което преживяха и почувстваха обаче хилядите поклонници на оперната музика в зала 1 на 23 септември т.г., надмина и тези суперлативи. Още с първата си поява на сцената с леката на пръв поглед ария на принцеса Еболи от ІІ картина на «Дон Карлос» на Верди - де факто стара сарацинска песен, Елина Гаранча ми направи силно впечатление с многопластовия си глас,

с умелите си и с поразяваща лекота преходи от пианисимо към фортисимо.

В другата си ария O don fatale, o don crudel от същата Вердиева опера (V картина) Еболи вече се разкайва за своето коварство към кралица Елизабет –плод на несподелената й любов към дон Карлос и иска да го спаси от затвора. В нея мецосопраното Гаранча бе вече силно драматична, страдаща, но готова за саможертва, а мощният й глас буквално «превзе» и втори балкон на голямата зала.

С подобен драматизъм бе изпъстрена и третата й ария от първата част на концерта – тази на ревнивата (отново) и отмъстителна принцеса ди Буйон от «Адриана Лекуврьор» на Франческо Чилеа, в която и със страхотните си и стабилни височини тя предизвика буря от овации на публиката.

Ревност на сцената, но не и в живота, защото красивата русокоса и синеока латвийка е щастливо омъжена за известния британски диригент Карел Марк Чичон (род. 1971 г. в Лондон), който тази вечер беше на пулта пред Софийска филхармония, партнираща чудесно на суперзвездата.

Елина и Карел имат две дъщери и фактът, че майката на две деца има такава стройна, стегната, просто изваяна фигура буди допълнително възхищение.

Във втората и по-дълга (над един час) част на гала концерта Елина Гаранча постави акцента върху творби от по-малко известни у нас испански композитори: Гасталдон, Мато /Кастелао, Гардел, Зоросбал и др., като аранжиментите на някои от произведенията им бяха дело на самия Карел Марк Чичон.

Афинитетът на много търсената от всички най-големи оперни театри в света млада звезда към испанската музика не е от днес или от вчера. Испанските ритми я привличат още от дете, споделя, че се влюбила в операта, когато за първи път чула «Хабанера»-та от «Кармен» на Жорж Бизе.

Съпругът й, макар и родом от Лондон, произхожда от Гибралтар и с него заживяват по-късно в Андалусия.

Несъмнено влюбената в испанската музика, Елина Гаранча смени и тоалета си – от стилната бяла рокля с черни орнаменти и деколте в първата класическа част на концерта, на типично испанска рокля, червена на черни цветя, затворена и с ръкави, за неговата втора част.

Тя не беше подбрала някакви леки, танцувални песни, а напротив доста сложни за изпълнение творби. И при тях «хубавата Елина» (алюзия към «Хубавата Елена») отново разкри звучния си тембър, изключителната си техника на пеене с просто неуловимо дихание. Да не говорим за

учудващите й за мецосопрано височини, за мимиката и артистичността й

дори при едно концертно изпълнение (на концерти певците са обикновено доста статични, съсредоточени в пеенето и следенето на диригента). Впрочем артистичността й не бива да ни учудва, защото Елина, макар и израсла в семейство на музиканти в Рига, е мечтаела да стане ...актриса. Слава Богу, че не са я приели да учи в техния НАТФИЗ и се е насочила към музиката, за да можем сега да се наслаждаваме на уникалния й глас.

И в София изпадналата във възторг публика не искаше да я пусне от сцената, докато не изпълни три «биса», включително «Хабанера» от «Кармен» на Бизе.

За всички стана вече ясно, защо сцените на всички най-големи опери в света – от «Метрополитън» до «Ла Скала» са широко отворени за нея, защо концертните подиуми – от «Карнеги хол» в Ню Йорк до лондонския «Уигмор хол» искат да я имат за концерт. За всички беше вече ясно, защо Елина Гаранча става един от най-младите носители на високопрестижната титла «Камерзенгерин», с която Виенската Щаатсопер удостоява само изключителни гласове с големи заслуги към богатата на традиции опера в «града на музиката».

За триумфа на този концерт несъмнено допринесе и «химията» между певица и диригент. Докато тя беше очаквана като връзка между съпруг и съпруга, то много силно впечатление направи бързо установеният контакт между диригента Карел Марк Чичон ( та той пристигна едва в петък, 20 т.м., а концертът бе на 23 т.м.) и Софийска филхармония.

Очевидно британецът с испански корени (също с успешна международна кариера като диригент) има подход и умее да вдъхновява музикантите пред себе си.

Нашият пръв оркестър имаше много «работа» в тази паметна вечер и с инструментални изпълнения, освен на Верди, Пучини, Супе, също и с вероятно непознати за тях до този момент испански творби, като напр. на Ф. Чуека, Х. Хименес или от сарсуелата на Зоросбал.

Софийска филхармония обаче отново бе на висота, показа зрял професионализъм, излъчваше и вдъхновение – така необходимо за такъв концерт. Поздравления и за нейния директор – маестро Найден Тодоров, че осигури този «звезден» гастрол на Елина Гаранча и Карел Марк Чичон, които накрая дадоха и автографи на стотици почитатели във фоайето на НДК.

****** ****** ***** ***** **** **** *****
Националният музикален театър ще открие новия си сезон на 29 септември, неделя, от 17 ч. с концерта –спектакъл “Влез в моя сън». Той е посветен на 60-тия юбилей на главния диригент на Оперетата Юли Дамянов. Малко по-рано, на 26 т.м. от 19 ч. с Балетна гала вдига завесата и Балет „Арабеск” .

Борислав КОСТУРКОВ

Снимки: Софийска опера и балет, Василка Балевска, Митя Хрусанова и Автора