На пазара вече можете да намерите „Светлината, която не виждаме“ на Антъни Доер, наградения с „Пулицър“ бестселъров роман, който се превърна в една от знаковите истории на изминалото десетилетие. Романът, който се появи на български език още преди да бъде награден с престижното отличие, излиза в ново издание след дълго отсъствие по книжарниците с нова корица и редакция.

Мари-Лор губи зрението си, когато е много малка. Баща ѝ обаче се зарича да направи всичко възможно, за да улесни живота ѝ в мрака. Въпреки липсата на светлина детството на Мари-Лор не е нещастно. От огромните книги с Брайлово писмо, които я водят на немислими приключения в компанията на капитан Немо, до необятните зали на Парижкия природо-исторически музей, където баща ѝ работи – младото момиче расте, обградено с любов и силата на въображението. Когато избухва Втората световна война и немските сили окупират Париж, Мари-Лор и баща ѝ бягат в Сен Мало – малко градче на морския бряг на Нормандия.
 



По същото време на няколкостотин километра младият германец Вернер расте в малко миньорско градче. Баща му е загинал в мините и Вернер знае, че не го очаква по-различна участ. Случайно намерено разнебитено радио обаче преобръща съдбата му завинаги. Вернер проявява необикновен талант на радиотехник – талант, който го отвежда в редиците на престижна академия на Хитлерюгенд. Заключен между труд до живот в мините и бруталната реалност на хитлеровата младеж, Вернер се носи по течението на собствения си живот, а утеха намира единствено в радиовълните, които разказват далечни истории.
Хванати в лапите на война, която не е тяхна, Мари-Лор и Вернер неусетно вървят един към друг. Съдбите им се преплитат дълго преди те да се срещнат, заедно с приказната история на огромен диамант, преследван настървено от жесток нацист. Но тъмнината затяга своята хватка. А мракът не щади никого.

През очите на двама души в сърцето на войната Антъни Доер показва истинското ѝ лице – без героизъм и без изключителност. „Светлината, която не виждаме“ е красива история, изпълнена с тиха, неподправена емоция. Защото светът няма нужда от светлина, за да бъде пълен със сияние.