На този ден Петя Дубарова заради един глупав инцидент решава да си отиде от света. На 17 години младата поетеса се чувства отчаяна, разочарована и изплашена и решава да сложи край на живота си. След смъртта си тя оставя много въпроси. И бележка с текст: “Измамена Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на голямата къща ТАЙНА”.
Ученичката от престижната езикова гимназия в Бургас прописва стихове от малка. Тя е невероятно талантлива, поривите на мисълта й са недостижими за мнозина, а стиховете й вълнуват и утвърдени поети от онова време. Независимо от ранната слава, която я определя като &ldquo;най-младата сред големите творци на България&rdquo;, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров &ldquo;Трампа&ldquo;. <br /> <br /> Поезията на Петя е белязана от желанието й за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивността й се случват в чудесен унисон със зрелостта. Начинът, по който тя възприема реалността, я отличава така силно от всички наши поети, защото от нейните стихове искрят, дори светят с великолепен пламък чистотата и истината.<br /> <br /> Единствената й стихосбирка &ldquo;Аз и морето&ldquo; е издадена посмъртно през 1980 година, а няколко години по-късно от печат излиза и книгата &ldquo;Най-синьото вълшебство&ldquo;, в която е събрано цялото й творчество, писма и личният й дневник.<br /> <br /> Дали завистта, дали глупостта на учители и ученици в гимназията подтикват Петя към дълбока депресия с фатален изход. Причината за това е нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена кръстачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. Заради инцидента й намаляват поведението и я вкарват в дълбока емоционална дупка. <br /> <br /> На 3 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. Майка й я намира вече изпаднала в кома, а сутринта на 4 декември младият талант издъхва в болницата. <br /> <br /> Но стиховете на Петя Дубарова остават живи и вълнуващи в този свят. Те помагат, утешават, вдъхновяват хората, които имат сърце и очи за света на поезията. А за света на Петя сетивата трябва да работят още по-силно.<br /> <br /> Въпреки че няма информация за официално възпоменание по повод тъжната годишнина, оставяме стиховете на Петя да ни напомнят за нея:<br /> <br /> <em>Дълбоко във хиляди живи води,<br /> в делфини, в звезди, невидени преди,<br /> в събуждане кратко на морския фар<br /> откривам учудена някакъв чар.<br /> <br /> Защото до мене, разгърден и бос,<br /> реален и жив като ден и въпрос,<br /> е моят стих - трескав и толкова млад,<br /> единствен обичан, единствен мой брат.<br /> <br /> Аз следвам на времето светлия ход<br /> и искам, как искам след можа живот<br /> пак някой да трепне, внезапно спасен,<br /> открил в моя стих своя пристан зелен.</em> (от &ldquo;Там някъде&rdquo;...)<br /> &nbsp;