- На един от вашите предшественици – Атанас Атанасов, беше поставено условие да избира между преподавателската работа в НАТФИЗ и поста директор на Сатирата. При вас как е уреден този въпрос?
- Г-н Митков, поемате поста директор на Сатиричния театър след оживени дискусии. С какви чувства влизате в трупата на комиците?
- Имам сантимент към този театър, защото тук съм направил едни от най-добрите си представления. Четири години съм работил тук като щатен режисьор, така че много неща ме свързват с театъра и се чувствам отговорен. Разгорелите се страсти даже започнаха далеч преди конкурса (който проведе Министерството на културата за шеф на Сатирата – бел.ред.). Беше непочтена и кална кампания, очевидно водена от хора, които имат някакви страхове. Това е третият конкурс за директор, на който съм се явявал. Първият беше за същия Сатиричен театър. Тогава не го спечелих. След това кандидатствах за Театър „София”. Също не го спечелих. Сега е третият конкурс, в който участвам на общи основания като всички желаещи. Слаба богу, спечелих, но не знам доколко това е голямо щастие, защото в момента ръководенето на театрална организация не е лесно. Идвам с много желание и приятно усещане, че имам много близки и познати хора от всички нива в театъра. И че заедно ще продължим да работим за развитието, доброто име и успехите на този театър, който много обичам.
- Имаше обвинения, че конкурсът за шеф на Сатирата е бил предварително нагласен, че Стефан Данаилов е лобирал за вас и някои членове на комисията?
- Неща, които са извън мен, трудно мога да коментирам. Какво е правил Стефан Данаилов, няма как да знам. Това, което зная, е, че комисията беше съставена от широк брой специалисти. Даже, струва ми се, беше по-многобройна от предишните конкурси, в които съм участвал. Някой трудно би могъл да манипулира глобално цялата комисия. Те са 9 самостоятелни личности. Хора от различни групи, с различни интереси и възгледи за театъра и неговото управление. Надявам се всичко да е било в границите на нормалното. Още повече че кандидатите бяха четирима и очевидно е имало широк спектър за избор.
- Кои са основните точки от вашата концепция, с която спечелихте конкурса?
- Постарах се да включа обстоятелства, които ограничават едноличните решения на ръководството на театъра. От моя опит като ректор на НАТФИЗ зная, че се допускат грешки тогава, когато човек се осланя прекомерно много на себе си. И тогава не винаги се взима най-правилното решение. В този смисъл предложих уникална форма, която съм взел от модела на американския театър, а именно създаването на надтеатрална институция, в която участват външни на трупата страни. Това настоятелство ще има грижата да подпомага дейността на театъра, което включва и привличане на финансови средства. Както и контрол как това подпомагане въздейства на развитието на театъра. Задължително е да се създаде и творчески колегиум от различните равнища в театъра – творческите и техническите служби, с които да се обсъждат важни проблеми. Това ще предпази институцията от волунтаристични решения на директора.
- Това настоятелство ще има ли думата за творческата част от работата на театъра?
- Опитът, които съм почерпил от САЩ, говори, че тези хора имат право да се изказват и по артистичната политика. Това може би звучи странно, но, от друга страна, въвежда един отрезвяващ фактор. Това все пак е нова идея, която ще опитам.
- Ако членовете на настоятелството са хора с финансови възможности, те биха оказвали голямо влияние.
- Членовете няма да бъдат индивидуални личности, а юридически лица – банка, голяма компания, представител на кметството, в чийто район се намира театърът. Не определен богат меценат.
- Такъв е законовият ред. Директорски пост не може да бъде зает по съвместителство. В този смисъл аз съм уредил всички неща както трябва – оставам съвместител в академията, а тук е моето основно работно място. Ще продължавам да преподавам, но вече не съм в основния щат на НАТФИЗ.
- Вече са планирани първите премиери за сезона в Сатирата. Вие ще оставите ли афиша такъв, какъвто е?
- Това е много проблемна тема. Заварвам ненормално голям брой представления, които се репетират едновременно. Тъй като те са планирани от моя предшественик и са обвързани с договори, ще се постарая максимално да изпълня тази програма. Това е неблагоприятно за мен, защото съм ограничен да проектирам собствения си вкус, да реализирам собствените си намерения за сезона. Реално погледнато, до Нова година нямам отношение към репертоара, който ще излезе. Това обстоятелство има и друга негативна страна – с новите представления заглавията на голяма сцена ще станат 19. Деветнадесет заглавия не могат да се изиграят повече от един, максимум два пъти - за някои от тях - на месец, което нанася тежък удар върху естетическата страна на спектаклите. Мисля, че става дума за недалновидно планиране на работата, за не съвсем ефективно използване на финансовите средства.
- Бяхте казали, че няма да започвате с уволнения. Но разбрах, че заместник-директорът Васил Банов е бил освободен.
- Всеки ръководител работи с екип. Помолих Васил Банов да си създам екип. Той прояви разбиране. Давам си сметка, че не му е било особено приятно, но прояви лоялност, като подаде оставка. Това е единственото действие, което съм предприел засега, защото този пункт е особено важен. Имаме голям сграден фонд, наемни отношения, по които трябва веднага да се действа. Трябва да имам до себе си човек, на когото да имам 100% доверие, за да съм сигурен, че работим в една и съща посока. Засега не искам да споменавам неговото име, но при всички случаи това ще бъде млад човек, с по-динамично мислене, съвременна нагласа и с достатъчно подходящо образование.
- Какво ще стане с Калин Сърменов?
- Това е въпрос на негово решение. Подписах с него договор за хонорари за представленията, в които участва, като включително на едно от тях съм режисьор – „Разбивачът на сърца”. Друг разговор не е водил с мен. Струва ми се, трудно може да го води след купищата лъжи и организираната медийна атака, която той проведе срещу мен без каквото и да е основание.
- Все пак какви заглавия обмисляте и кои режисьори мислите да привлечете?
- За репертоара на камерната зала може да се планират две нови заглавия до Нова година. В концепцията си защитих възгледа, че ако има някакъв проблем в естетическите критерии на Сатиричния театър, то той до голяма степен е свързан с режисьорския проблем. Тук често са се упражнявали като режисьори или недостатъчно квалифицирани хора, или не най-добрите режисьори на България. Намерението ми е да дам предимство на високопрофесионално доказани режисьори. Още преди да представя концепцията си, говорих с Александър Морфов, който беше в чужбина и с когото се разбрахме в края на сезона да се срещнем на разговор. Той е човек с ярко театрално мислене, с изострен усет за гротеска и комедия и би било любопитно негов спектакъл да се постави в Сатиричния театър. Другият човек, с когото съм говорил, е Маргарита Младенова за проект за камерната сцена.
Не трябва да се следват телевизионните формати. Напоследък в българската практика двата формата – телевизията и театърът, започват доста притеснително да се преливат. Не намирам перспектива в това. Аз съм човек на театъра и се надявам хората, които си купуват билет за трупата, да видят тук нещо по-различно от онова, което могат да гледат по пантофи пред телевизора.
- Ще останат ли новоучредените награди „Кукерикон” на Сатирата?
- Това е въпрос на обмисляне. Не мисля, че трябва се прекалява всеки театър да си създава наградна институция, рейтинг на награди. Трябва да се съсредоточим да произвеждаме интересна театрална продукция.
Мариана ПЪРВАНОВА, в. "МОНИТОР"
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
