„Пасиансът на архангелите“ ще е новият роман на Мария Лалева
Романът е 420 с., дизайнер на красивата и стилна корица отново е Тодор Манолов.
„Пасиансът на архангелите“ разказва за семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. „Човешкият свят, разделен на черно и светло, ад и рай, лъжа и истина, его и душа се разкрива чрез история, наситена с предизвикателства и болка“, споделя Мария Лалева.
Главната героиня Юстина минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им.
Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, родено от забранена любов, са в основата на тежки избори и сериозна вътрешна трансформация на останалите герои.
Огромна роля в историята изиграва изхвърленото на улицата куче, което не просто спасява живота на един от главните герои, но и го провокира да открие истинските ценности в живота.
Името на Мария Лалева е известно в съвременната българска литература още с излизането на стихосбирките „Личен архив“ (2013) и „Не съм ви ближна“ (2016), които претърпяват няколко преиздания през годините. Но истинска популярност и любов от страна на многобройните почитатели й донася романът „Живот в скалите“.
Макар да излиза през октомври 2018 г., само за три месеца се превръща в бестселър на годината според класацията на престижната верига книжарници „Хеликон“. До днес (150 седмици) „Живот в скалите“ е продаден в тираж над 120 000 екземпляра и продължава да е в класациите за най-продавани книги, като оглавява:
- Топ 100 на „Хеликон“ за най-продавана книга 2019.
- Топ 50 на „Хеликон“ за най-продаван български автор за 2019 и 2020.
- Най-продавана книга на десетилетието според класацията на „Хеликон“ и единствен български автор в топ 10.
Мария Лалева е отличена и с престижната награда „Жена на годината“ на сп. „Грация“ в категория „Култура“ за 2019 г. През същата година издава и стихосбирката си „Благословете Юда“.
Сред първите читатели на „Пасиансът на архангелите“ са Георги Тошев, Мира Добрева, Силвия Лулчева, Нели Хаджийска и Даниела Кузманова.
Ето какво споделят за книгата:
„Пасиансът на Архангелите“ е книга за греха и покаянието. Обяснение в любов към живота. След успеха на първия си роман „Живот в скалите“ Мария Лалева поема по нов път в литературата. Предлага игра на карти. Пасианс, в който смъртта и прошката се срещат. Пасиансът е игра на търпение. В живота смирението е ключът към щастието.“ – Георги Тошев
„Безчисленото небесно множество от ангели се е спускало над ръката на Мария. Тъкмо безплътните им същества придават такава поразяваща сила на тази книга – иначе тя би била повече човешка. А сега не е. A там, където са ангелите, там е доброто. Прочетеното в този роман е като избавление.“ – Мира Добрева
„Книга за светлината, която носим, а я търсим другаде!
Книга за силата, с която сме родени, а се учим да загубим, за да я градим наново!
За Любовта, за която трябва да се събудиш!
Книга за човекознанието, в което човек опознава Бог, опознавайки себе си!“ – Силвия Лулчева
„Пасиансът на архангелите“ е един вълнуващ път, който започва с първата страница на тази Библия за живота и продължава дълго след като си я прочел. Мария не е просто великолепен писател, тя е истински изповедник. Мил, но безкомпромисен в желанието да се огледаш в себе си.“ – Нели Хаджийска
„Мария Лалева извиси своите Скали до звездите.
И те стигнаха там, където Земята и Небето се докосват.
Голям е Богът в Мария.
Затова тя изкачва своите върхове мъдро, с търпение и с Любов.
Тази книга не идва при вас. Вие сами отивате при нея...“ – Даниела Кузманова
***
Цитати от „Пасиансът на архангелите“ от Мария Лалева:
„…Навярно играта на черно и светло, на демони и ангели, на ад и рай е любимата игра на Твореца. И човеците я играят всеки път, във всеки свой живот като за последно. Но съм убеден в едно – ще искат да я играят вечно…“
„Странно е… Малкият човек искрено вярва, че е по-голям от истината. Не мисля, че Бог ни е направил толкова глупаво самонадеяни. “
„А всяка разплата минава през истината. Отложените истини винаги се изплащат с най-тежките лихви. Добре е да помниш, че съдбата няма длъжници.“
„Последната котва е най-тежка, Екатерина. И ако прекалено много те бави или изцежда, режи я, но отплувай! Довери се на морето, не на кораба.“
„Когато счупиш някого, започни да събираш себе си. “
„Ти не разбираш! Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания... “
„Демонът обича себе си чрез теб. Доколкото извратено може да обича злото... Преяло с болката на душата ти, то се оглежда в собствените ти очи – уж твои, и се усмихва... На себе си.“
„Добър ловец е миналото, красиви са капаните му. Едва сега разбра игуменката защо при първата им среща Юстина беше нарекла миналото „стръвта на дявола“. Проумя, че хората горещо ще обичат и яростно ще бранят границите на познатото заради енергията, която са вложили в създаването му, заради привидното спокойствие и лекотата, с които нещата се случват в познатия свят, с познатия човек. И най-вече заради това, че познатото не плаши, защото уравнението не крие неизвестни. Просто там уравнение вече няма.
Неизвестните са решени, ръбовете са изгладени, кръгът е затворен. Можеш спокойно да започнеш да се въртиш в него. До загуба на съзнание – в буквалния смисъл на думата. И до загуба на смисъл.“
Последвайте ни