Нов връх на творческата фантазия на акад. Пламен Карталов. Уникалният проект е възможен при пълното съдействие на местните власти. Акад. Пламен Карталов не спира да смайва нашата културна общественост. Този оригинален творец просто не знае умора.
Все още (до 17 юли) в прохладния парк на Военната академия „Г.С. Раковски” върви вече традиционната  поредица „Опера в парка”. На пъпа на София – площад „Св. Александър Невски” с бързи темпове „расте” огромна сцена (40х10 м) и дори легендарните висящи градини на Семирамида за спектаклите на „Набуко”. Безсмъртната опера на Джузепе Верди ще се играе тук пред историческия храм от 21.00 ч. през периода - 23 - 31 юли.


 
Но и това не стига на свръхенергичния директор на Софийска опера и балет. Маестро Карталов и кметът на Белоградчик Борис Николов представиха нов, наистина уникален проект – летен фестивал "Опера на върховете - Белоградчишки скали". Вътрешният двор на древната още от римско време Белоградчишка крепост ще се преобрази в оперна зала с 500 седящи места, а естествен декор на сцената ще бъде световнопризнатият природен феномен – Белоградчишките скали. На този внушителен фон под открито юлско небе режисьорът проф. Пламен Карталов, солистите, хорът и оркестърът на Софийска опера и балет ще представят две гениални творби на Джакомо Пучини: «Тоска» на 5 август (петък) и «Турандот» - 6 август (събота), както и «балета на балетите» - «Лебедово езеро» от П.И. Чайковски на 7 август (неделя). Всички спектакли започват от 20.00 ч., като билетите за тях варират от 10 до 40 лв.

В отговор на въпрос специално за агенция БЛИЦ, дали акустиката е достатъчно добра, за да не пострада великолепната музика на Пучини и Чайковски и как ще изглежда самата «оперна зала», Маестро Карталов сподели: «Акустиката в този римски двор е прекрасна, а Белоградчишките скали излъчват такова магическо внушение, че декор просто не ни е необходим. Ще използваме съвсем условни декори.

За това първо издание на фестивала «Опера на върховете» ще подготвим  500 места, но сме предвидили пространство за още 300 места догодина. Та нали и фестивалът в Пафос (Кипър) е започнал със само 300 места, за да прерасне във високопрестижна проява за 2 600 зрители. Защо да не стане същото един ден и с Белоградчик? Впрочем сега за първи път закупихме собствени (не под наем, както досега) трибуни и сцена, при това от специализирана италианска фирма ...»
 
Полетът на творческата фантазия на акад. Пламен Карталов обаче не спира и дотук. Като «връх на сладоледа» той подготвя и един необикновен съпътстващ спектакъл «Вагнер Магура: Богове, великани, джуджета и валкюри». След като редица сцени от величавата тетралогия на Рихард Вагнер «Пръстенът на нибелунга» се разиграват в пещера (напр. «пещерата на Венера»), в подземното царство и др., си помислил оперният режисьор Карталов, защо да не ги представим наистина под земята ? А какво по-добро място за това от Магурата, където и без това вече има концертна зала ? И така се ражда проектът «Вагнер Магура». На три различни места в пещерата- нейния вход, концертната зала и изхода, ще се разиграват фрагменти от «Рейнско злато», «Валкюра», както и от «Танхойзер» ,а финалът «Ездата на валкюрите» ще радва щастливците – зрители на изхода на «Магурата».
 
Щастливци, защото в пещерата ще се допускат само по 60 зрители по предварителна резервация на билетите. Самият спектакъл (те са три – на 5.08. от 16.00 ч., а на 6 и 7.08. от 11.00 ч.) ще трае час и двадесет минути. Музиката ще бъде на запис (просто няма място за Вагнеров оркестър), а певците ще пеят на живо – sing back. 

„Опера на върховете – Белоградчишки скали” е предизвикала такъв ентусиазъм сред колектива на водещата ни опера, че е започнало истинско съревнование сред солисти и оркестър, кои да гастролират там. В главните роли на „Тоска” ще слушаме Радостина Николаева и Мартин Илиев, а в капризната принцеса Турандот ще се преобрази Габриела Георгиева.
 
Разбира се, такъв смел и необичаен проект би бил невъзможен без разбирането и пълното съдействие на местните власти. Именно такъв партньор директорът на Софийска опера и балет е намерил в лицето на кмета на Белоградчик Борис Николов. Никакво убеждаване, само 10-минутен разговор е бил достатъчен на двамата, за да постигнат пълно съгласие по всички въпроси на проекта. „Именно такива празници трябва да се правят – изтъкна видимо енергичният и предприемчив кмет -, за да развием един все още недооценяван у нас вид туризъм – културния. Да не говорим, че летният фестивал, особено ако стане традиционен, каквото е нашето общо желание, би допринесъл и за икономическото развитие на Белоградчик и района.”

Запитах за агенция БЛИЦ  кмета г-н Николов,  има ли някаква реакция от природозащитниците срещу използването на Белоградчишката крепост и Магурата, въпреки взетите мерки от организаторите и в тази еконасока. „Засега, слава Богу,  нямаме проблеми с еколозите. Това обаче не означава, че в последния момент няма да измислят нещо – отвърна той. – Видинската филхармония е изнасяла концерти в двора на крепостта. Инструментални триа и квартети са свирили в Магурата, тъй че прецеденти имаме. Преди време природозащит-ниците ни бяха накарали да заменим заради прилепите решетките на отворите на пещерата от хоризонтални на ...вертикални?! И това направихме. Дано сега всичко мине благополучно!”
 
                        *****       ******      ******      *******    ******
 
Съвсем скоро, на 12 юли ( вторник) очакваме друг празник на оперното изкуство – филма „Обич за Гена”. Тази 70-минутна музикална импресия е посветена на 75- годишнината от рождението на световната оперна прима Гена Димитрова. Идеята и реализацията е на журналиста Димитър Сотиров (автор и на книгата „Гена Димитрова от А до Я“), а оператор и продуцент на лентата е Милена Стойкова,  племенница на легендарното драматично сопрано. Ще си припомним знакови изпълнения на Гена Димитрова на най-големите световни сцени, ще чуем спомени и оценки за нея от прочути нейни колеги. Със софийската премиера на „Обич за Гена“  от 19.30 ч. Сити Марк Арт Център ще направи и първата си филмова прожекция в обновения салон на бившето кино „Левски“ на бул. „Янко Сакъзов“ № 30.

Борислав КОСТУРКОВ, БЛИЦ