Салют от премиери бележи старта на новия сезон в Сатирата

София, България 11 Ноем. 2013, 15:11 6987 прочита 0 коментара

Сцена от „Скакалци”; Снимки: Симон ВАРСАНО и Елена НЕНКОВА

Сатиричният театър „Алеко Константинов” даде старта на новия си сезон 2013/2014 не „с една, че две, че три …”, а с истински салют от премиери – цели шест. Започна се с „Тиква” от Александър Урумов – моноспектакъл на вече широко известния млад актьор Димитър Живков.

Самият Ал. Урумов вече беше постигнал успех още с дебютния си моноспектакъл &bdquo;Лалугер” в изпълнението на другия Урумов – актьора Николай Урумов. 44-годишният автор има иначе съвсем друга житейска биография – бил е говорител на …Министерство на отбраната, а от 2006 г. е Пи-Ар на БНБ. &bdquo;Тиква” ни разказва смешно-тъжната история на елитен личен готвач (иначе наивен и притеснителен , влюбил се до уши в своята господарка - актриса примадона Всяко негово ястие е своеобразно обяснение в мечтаната любов и така докато се стигне до …тиквения десерт. Впрочем за да бъде още по-автентична пиесата, тя има и &bdquo;тайно оръжие” – неин кулинарен консултант е готвачът на &bdquo;Ню имидж” Румен Митев, готвил наистина на &bdquo;звезди” като Хилари Суонк, Жан-Клод ван Даме и др.,участвали във филмови продукции у нас. Димитър Живков отново блести, разказвайки с комични средства драмата на неуверения мъж – &bdquo;драмата на ХХІ век” по думите на драматурга Никола Вандов. Като че ли моноспектакълът е стихията на едва 28-годишния актьор, в него той най-пълно разкрива широкия си творчески диапазон. Именно с авторския си &bdquo;Живак” Митко Живков изведнъж прикова вниманието върху себе си с умелите си превъплъщения в десетина различни роли и заслужи наградата &bdquo;Аскеер 2013” за &bdquo;изгряваща звезда”. Също в Камерната зала, носеща името на големия режисьор Методи Андонов, и също на ръба между смешното и тъжното се играе и друга премиера – «Прах в очите» от известния унгарски драматург Дьорд Шпиро. Само че тук везните малко повече се накланят към тъжното. «Прах в очите» е пиеса за прехода и затова нейният текст е така актуален, а печелившият тото фиш е само повод за завръзката на действието. Мъжът и неговата съпруга (в ролите Николай Урумов и Росица Александрова) са типични представители на «малкия човек» с неговите всекидневни грижи, надежди и малки мечти. Когато обаче един ден те удрят джакпота, се оказва, че не знаят какво да правят със спечелените 4 милиона. Щастието не е в парите – тази азбучна истина знаем всички. В пиесата на такъв сериозен автор като Дьорд Шпиро ( познат и у нас с «Квартет»/»Евроспорт също на сцената на Сатирата, «Пилешка глава», «Контрол) има обаче още дълбочина, повече полутонове и нюанси. Именно тях обаче двамата актьо-ри и особено иначе опитният Николай Урумов не съумяват да извлекат поради често превъзбудената си игра и приповдигнат тон. Тук обаче е следвало по-решително да се намеси, да «канализира» актьорите и режисьорът Владлен Александров, който иначе е абсолютно прав, че за да има успех една пиеса, най-важното е «да имаш стойностна драматургия». Не такава е обаче драматургията на първата постановка на голяма сцена в Сатиричния театър през сезон 2013/2014 г. – «Всички в леглото» от Питър Куилтър. Наистина британският драматург има вече име – негови пиеси се играят на Уест Енд (лондонския Броудуей), на два пъти получава номинации за престижните награди &bdquo;Лорънс Оливие” (на името на гениалния Шекспиров изпълнител). Наистина &bdquo;Всички в леглото” е зрелищна и забавна, поставена е доста раздвижено от &bdquo;тандема” Братя Ранкови (Красимир и Веселин), звучат обичани &bdquo;хитове”, като: Fever, Sex Bomb, Too Sexy For Your Love и др. Много свежо и вдъхновено играят младите Явор Борисов и Александра Сърчаджиева, личи професионализмът на Красимир Ранков и Нона Йотова (тя изпълнява песен и «на живо»). Хуморът в тази комедия е твърде лековат, а на места- дебелашки, не липсват и доста вулгарни изрази. Като изключим обаче едно авторово послание :»Прекалено много нормално има на този свят… Природата прави всичко възможно, за да направи хората различни. Различното е хубаво!», зад и след смеха в залата, у зрителя едва ли ще остане нещо по-трайно. Подчертано развлекателният и дори скечов характер на «Всички в леглото» ще намери обаче своята публика и пиесата най-вероятно ще има касов успех. На другия полюс е четвъртата за сезона премиера отново на малка сцена и отново моноспектакъл – &bdquo;Речта на селския крал” от Румен Леонидов, постановка на Елин Рахнев. Текстът на нашумелия през последното десетилетие публицист и писател е силен и злободневен, правдив и много…български. Малкият Мавруд в чудесното изпълнение на Диян (Дидо) Мачев е избран за кмет на родното си село. Селският крал, както шеговито го наричат, се изправя срещу безобразията на криво-разбраната ни цивилизация, благовидно маскирана като глобализъм. Простодушно, но много мъдро, той разсъждава на глас: &bdquo;. ..Стига с тия спа центрове, молове и нови хотели, те не хранят народа. Яйцата са майката на храната. …Кокошката, неуважаеми господа, трябва да заеме водещото място и в нашия герб. Защото сме домошарен народ, народ от домашни животни. Защо ни е лъв на герба? Ние сме народ, по-скоро любопитен като кокошка, отколкото цар на народите …” Най-новите две премиери на Сатиричния театър на голямата сцена «Щастли-веца» имат зад гърба си солидни и много познати литературни първообрази – «Златният телец» по мотиви от едноименния роман и други творби на Иля Илф и Евгений Петров и «Скакалци» от Стефан Л. Костов. Този факт обаче предполага още по-големи очаквания и взискателност от зрителите, защото всеки има своите виждания за тези обичани творби. По любимия на поколения хора, особено от бившия Източен блок, роман «Златният телец» театроведът и драматург Юрий Дачев е направил драматизация (той очевидно се специализира в тази област) , претворена на сцена от Бина Харалампиева. Благодатна идея, защото този роман е синоним на абсурда на онова време, края на 20-те години на ХХ век в болшевишка Русия, когато кълнейки се във вярност към Партията, всеки върти дребни далавери. «Нима нашето време е по-малко абсурдно от това на НЕП-а (б.а.- новата икономическа политика–временна мярка на болшевиките, разрешаваща макар и ограничена частна инициатива с цел Русия да стъпи малко на краката си след Гражданската война) ?»,запита риторично режисьорката Бина Харалампиева. Приятната изненада в &bdquo;Златният телец” лично за мен бе умелото превъплъще-ние на Калин Сърменов в тайния милионер Корейко. Заслужава да се види смятания за нахакан, самонадеян и самовлюбен типаж от негови ТВ-изяви в ролята на плахия, неуверен и влюбен до уши съветски главен счетоводител, трупащ пари в ...буркани. Йорданка Стефанова може да изиграе всяка една роля и не е чудно, че тук Бина Харалампиева й е поверила ...мъжка роля – на Михаил Паниковски, най-възрастния от мошеническия квартет на Остап Бендер. Какво да кажем за това чудо на природата и на човешкия дух – Стоянка Мутафова ?! На 91 години тя отново изпълва сцената с жизненост и енергия като съдържателката на бардак мадам Буланже. Този образ е авторова измислица на Юрий Дачев, за да играе &bdquo;примата на родната Сатира”. Не удовлетворява в пиесата обаче главният герой, двигателят на действието Остап Бендер. Една от новите &bdquo;суперзвезди” на родния театър и ТВ –сериали Калин Врачански несъмнено притежава чар, влага много енергия, лети и се мята по сцената. Не това обаче е силата на Остап Бендер. Липсват пъргавината и бързината на ума, комбинативността на Великия комбинатор. Причина за тези &bdquo;пробойни” е най-вече в самата драматизация на Юрий Дачев – липсва ясен център на пиесата, налице е известна разхвърляност между &bdquo;Златният телец” и други творби на страхотните Илф и Петров. С още по- ясен и силен адрес в настоящето е и една друга класика от 30-те години на миналия век. &bdquo;Скакалци” от Ст. Л. Костов е шестата премиера на сцената на обичания театър на столичната ул. &bdquo;Стефан Караджа” № 26 – съвместна продук-ция с &bdquo;Дрийм тийм прадакшънз” (популярни като &bdquo;Комиците” по БиТиВи). Нагласени търгове, корупция на различни нива, налитащи като скакалци (оттук и името на комедията) върху всеки производител всевъзможни проверяващи комисии с едничката цел да рекетират и получават подкупи. Всичко това (&bdquo;болното време” по думите на един от героите) най-видният български комедиограф Ст. Л. Костов описва много развлекателно и със саркастичен социален патос, изразява възмущението си от покварата на своето време, което за голямо съжаление е и ...нашето време. &bdquo;Скакалци” наистина &bdquo;бъка” от &bdquo;асове” на &bdquo;Комиците” : Христо Гърбов в ролята на фабриканта Проданов, нападан от &bdquo;скакалците”, но умело подкупващ ги, Любомир Нейков, като главния &bdquo;скакалец” – ревизора Яначков, многопластовия Ненчо Илчев (този път руски бежанец в дома на Проданов) и др., подкрепени и от живата легенда Стоянка Мутафова като тъщата на Яначков. Популярността на това &bdquo;съзвездие” и от телевизията предполага жив интерес от страна на зрителите и съответно касов успех. Въпреки че като общо спектакълът има на места доста забавен темпоритъм, по-дългичък е като времетраене, въпреки че режисьорът Богдан Петканчин трябваше може би да изведе по-ясни акценти от благодатната драматургия на Ст. Л. Костов. Този невиждан &bdquo;салют” от шест премиери само за 34 дни (от 20.ІХ. до 24.Х.), отбелязал старта на новия сезон, не е случаен. Той е резултат и от доброто финансово състояние на Сатиричния театър. &bdquo;Иконономическите показатели – брой на играните представления, приходи и др. за цялата 2012 г.,– сподели доскорошният му директор Калин Сърменов – изпълнихме само за шест месеца. За една година броят на зрителите се увеличи със 100 процента. На тази вече база и според делегираните бюджети, Сатирата е бенефициент на средствата, които изкарва и може да ги инвестира в себе си. Така правим и нови постановки.” На своя ред новият директор на Сатиричния театър проф. Здравко Митков е не само решен да изпълни докрай заложения от неговия предшественик план от премиери (предстоят още две заглавия), но и да осигури на своите колеги максимален комфорт да ги реализират успешно. &bdquo;Единственото ми желание е тези спектакли да се развият в репетиционния период –изтъкна проф. Митков. –Ще се стремя към по-голямо жанрово разнообразие на репертоара, висока драматургия, добра режисьорска работа. Предвиждам театрална програма &bdquo;Особен поглед”, в която ще търсим интересното, дълбоко професионалното. Изобщо моето верую е зрелище, но с достатъчно сериозен подтекст.” На 17 т.м. (неделя) от 19.30 ч. Сатирата ще вдигне завесата за седмата си премиера – «Операцията» от Иво Сиромахов, постановка на Борис Панкин, в която ще видим и певеца Орлин Горанов. Найден МАРИНОВ