Веса Паспалеева е литературният псевдоним на Веселина Владимирова Караманова – българска поетеса, писателка и драматург, посветила творчеството си на детската литература. Тя е дъщеря на Владимир Караманов.
Първите ѝ стихосбирки за деца излизат през 1929 г., а скоро след това – през 1932 г. – се появяват и нейните детски пиеси.
През 1977 г. стихосбирката ѝ „Пролет в Родината“ е отличена с престижната Андерсенова грамота за принос към детската литература. За своята дългогодишна дейност Паспалеева е удостоена и с ордена „Кирил и Методий“ I степен, както и с писателска пенсия.
В последните години от живота си тя създава едни от най-вдъхновените си стихотворения, посветени на родния ѝ Кюстендил. Умира в София на 22 февруари 1980 г.
Стихотворението „Ръкавички“ от Веса Паспалеева е едно от най-популярните и обичани нейни произведения за деца. То е кратко, ритмично и запомнящо се, с типичната за поетесата топлота, нежност и простичка мъдрост, поднесена по достъпен начин.
Сюжет и послание
В стихотворението се разказва за малко дете, което е загубило ръкавичките си. Този на пръв поглед дребен инцидент е представен с лек хумор и топлота, но зад него стои по-дълбоко внушение — за грижата, отговорността и вниманието към вещите, към родителите и към самия себе си.
Лирическият герой осъзнава грешката си и съжалява, а този момент на осъзнаване е важен елемент в детската литература — той учи децата на самостоятелност и отговорност, без назидание и морализаторство.
Ръкавички
Седнала на прага мъничката Гичка
колко и приляга — плете ръкавичка!
Бримчица уплита, после две разплита —
дяволската плетка все излиза редка!
Скоро сняг ще падне, трябват ръкавички!
Пипайте по-бърже, палави ръчички!
