Издадена за първи път през 1969 г. и обединяваща поредица от лекции, книгата „Стремеж към смисъл“ е фундаментален труд за логотерапията – психотерапевтична система, базирана на идеята за търсенето на смисъл в живота като основен мотив в поведението на човека. Това ново и редактирано издание на книгата е първото от 1988 г. насам.
 
В епохата на екзистенциалния вакуум най-важната задача на образованието е не да предава традиции и знание, а да усъвършенства тази способност, която позволява на човека да открива уникални смисли. Днес образованието не може да си позволи да върви в коловоза на традициите, то трябва да развива способността да се взимат независими и автентични решения.

В епоха, в която Десетте Божи заповеди като че ли губят безусловната си валидност, е по-важно от всякога човекът да се научи да се вслушва в десетте хиляди заповеди, произтичащи от десетте хиляди уникални ситуации, от които се състои животът му.

А по отношение на тези заповеди той трябва да се консултира със своята съвест и да се осланя на нея. Жизнената и ясна съвест е единственото, което помага на човека да противостои на ефектите на екзистенциалния вакуум, а именно – конформизма и тоталитаризма.
Виктор Франкъл
 


 
 
За автора
 
Виктор Франкъл е професор по неврология и психиатрия във Виенския университет, но заема професури и в Америка: в Харвард, университетите в Далас, Питсбърг и в Калифорнийския университет. Като създател на логотерапията е удостоен с почетната титла „доктор хонорис кауза“ от 29 университета от цял свят.

Знаковата му книга – „Човекът в търсене на смисъл“, е преведена на повече от 40 езика и до смъртта на Франкъл през 1997 г. от нея са продадени над 12 милиона екземпляра. Според изследване, направено от библиотеката към Американския конгрес, това е една от десетте най-влиятелни книги на миналия век, променила живота на мнозина.
 
 
Откъс от „Стремеж към смисъл“
 
Онова, което аз наричам „екзистенциален вакуум“, представлява предизвикателство за днешната психиатрия. Все повече пациенти се оплакват от чувство за празнота и безсмислие, което според мен произтича на два факта: съвременният човек, за разлика от животните, не получава повели от инстинкти какво трябва да прави; освен това, за разлика от човека от по-стари времена, не получава предписания от традиции и ценности какво е редно да прави.

Всъщност днешният човек често дори не знае какво желае да прави. Затова желае да прави каквото другите правят (конформизъм) или прави каквото другите желаят от него (тоталитаризъм).

Надявам се да успея да предам на читателя своето убеждение, че въпреки разпада на традициите животът съдържа смисъл за всеки човек и, нещо повече, запазва този смисъл буквално до последния му дъх. Психиатърът може да покаже на пациента, че животът никога не губи смисъла си.

Разбира се, той не може да каже на пациента какъв точно е смисълът, но може да му покаже, че смисъл има и животът му го съхранява – тоест, остава смислен - при всякакви обстоятелства.

Както учи логотерапията, дори трагичните и негативни аспекти на живота, като неизбежното страдание, могат да бъдат превърнати в постижение посредством нагласата, която човек възприема към своето нещастие.

В контраст с повечето направления в екзистенциализма, логотерапията въобще не е песимистична, а по-скоро реалистична, тъй като се изправя лице в лице с трагичната триада на човешкото съществуване: болка, смърт и вина. Нещо повече, може с основание да бъде определена като оптимистична, защото показва на пациента как да трансформира отчаянието в триумф.

В епоха като нашата, когато традициите отмират, психиатрията трябва да види своята основна задача в това да развива у човека способността да открива смисъл.

В епоха, когато Десетте Божи заповеди за мнозина сякаш са загубили своята безусловна валидност, човекът трябва да се научи да се вслушва в десетте хиляди заповеди, които се съдържат в десетте хиляди ситуации, съставляващи живота му. И се надявам читателят да се убеди, че логотерапията отговаря на потребностите на днешното време.