Утре се открива изложбата „Софийските митрополити”

На 19 май 2009 г. от 17.00 часа в Националния църковен историко-археологически музей при Българска Патриаршия /площад „Св. Неделя” № 19, ет. ІІ/ ще се открие предметно-документалната изложба „Софийските митрополити”. Изложбата е включена в програмата на Столичната община за отбелязването на 130-та годишнина от обявяването на София за столица на България. Съорганизатори на изложбата са Държавна Агенция „Архиви” – Дирекция „Софийски държавен архив” и Националния църковен историко-археологически музей при Българска Патриаршия.

Целта на изложбата е да представи от една страна историческото развитие и роля на гр. София и Софийската епархия като църковно-административен и религиозен център, и от друга страна, църковната и обществената дейност на митрополитите Мелетий и Партений, на екзарх Стефан и на патриарх Кирил, предстоятели на Софийската Св. Митрополия след възстановяването на Българската Екзархия през 1870 г. Изложбата разкрива само малка част от документалното наследство, съхранявано в Националния архивен фонд, което е свързано със София като митрополитско седалище и с дейността на Софийските митрополити. Показани са различни Окръжни на Софийските митрополити, тяхна лична и служебна кореспонденция и лични документи, биографии и автобиографии на митрополитите, протоколи за изграждането на църковни храмове в София, Султанския ферман за учредяване на Българската Екзархия, писма и документи на Софийската митрополия и др. Във витрини са изложени оригинални документи и предмети.
Благодарение на благоприятното си географско положение София (Сердика, Средец) става известен християнски център още от началото на ІV век. През 343 г. тук е свикан важен църковен събор, който издига авторитета на Софийската епископия. През Първата българска държава ролята на Средец е една от най-значителните в западните предели на царството. Макар за кратко, в края на Х век, градът става седалище на българския патриарх Дамян. От времето на Втората българска държава Средец се ползва със специалното благоволение на търновските владетели – оттогава датира и изграждането на множеството манастири около града и в епархията, т. нар. „Софийска Света Гора”.
След падането на Балканите под османска власт София и Софийска епархия са диоцез на границата на трите самостойни църкви – Цариградската патриаршия, Охридската архиепископия и Печката архиепископия. През ХІХ в. с учредяването на Българската Екзархия (1870 г.) градът става средище на български митрополити. С приемането на Търновската конституция от 1879 г. град София е избран за административна столица на княжество България, където не след дълго се премества и седалището на Св. Синод на българската православна църква. От 1953 г., когато се възстановява Българската патриаршия със седалище София, българският патриарх заема поста и Софийска митрополит.
След възстановяването на Българската Екзархия за първи Софийски митрополит е избран Мелетий от 1872 до 1883 г. Той е роден през 1832 г. в гр. Струмица. Бил е монах в Атон (Св. гора) и в Киприяновския манастир в Бесарабия. Учил е богословие в Атинския университет, във Виена и Берлин. През 1872 г. е назначен за секретар на Смесения съвет при Екзархията в Цариград, като в същата година е ръкоположен и за пръв Софийски митрополит. През 1883 г. е отстранен като епархийски архиерей. Почива в Кайро през 1891 г.
Митрополит Партений е Софийски митрополит от 1892 до 1918 г. Роден е през 1845 г. в с. Вайсал, Одринско, завършил е Богословско училище в Йерусалим. Бил е архиерейски наместник в Свиленград. През 1873 г. е ръкоположен за епископ, а след Освобождението е и ректор на Петропавловската духовна семинария. От 1886 г. управлява Пловдивската и Ловчанската епархии, а през 1892 г. до смъртта си е назначен за Софийски митрополит. Почива през 1918 г. в София и е погребан в храм „Св. Неделя”.
Екзарх Стефан е Софийски митрополит от 1922 до 1948 г. Той е роден през 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско. Учил е в Самоковското богословско училище и е следвал в Киевската духовна семинария. През 1911 г. е ръкоположен за архимандрит. По-късно следва философия в Женева и Фрибург. През 1922 г. е избран за Софийски митрополит, а през 1945 г. е избран за ІІІ Български екзарх. Почива през 1957 г. и е погребан в Бачковския манастир.
Патриарх Кирил е роден 1901 г. в гр. София. Учил в Софийската духовна семинария и е следвал богословие в Белградския и Загребския университети. Специализирал е във Виенския и Берлинския университети. През 1938 г. избран за Пловдивски митрополит, а от 1951 до 1953 г. е наместник- председател на Св. Синод. През 1953 г. с възстановяването на Българската патриаршия той е избран за Български патриарх и Софийски митрополит. Почива през 1971 г. и е погребан в Бачковския манастир.
От 1971 г. начело на Българската православна църква и на Софийската Митрополия е избран Негово Светейшество Патриарх Максим. /БЛИЦ