Валентин Танев се хвърля смело в режисурата. Tой поставя "Съседната стая или пиеса за вибратора", а на сцената на театър "сълза и смях" наистина бръмчи вибратор. Творбата на Сара Рул е суперхит на Бродуей, има три номинации за наградата "Тони".
"Не съм имал стремеж да бъде провокация. Не случайно тази пиеса има номинация за "Пулицър". В нея има много послания, много теми, които се развиват и са важни и за днешното време. В никакъв случай не съм търсил скандал. Предполагах обаче, че ще има подобни реакции, защото в България е малко консервативно разбирането за такива неща. Това е много сериозна пиеса. Развива темата за сериозната любов, която води до хистерия. Всеки един от героите преживява своя катарзис. Има доста дълбочина, развива и темата за децата. Наистина е за истинската любов. Човек не може да преживее с вибратора истинската любов", сподели Танев във "Винаги в неделя" по TV7.
В родния вариант се развихрят Бойка Велкова, Фахрадин Фахрадинов, Цвети Даскалова, Мариус Донкин и младата Надя Стефанова от ловешкия театър. В най-важната роля на откриватела на вибратора д-р Гиминс е Стефан Спасов. Всъщност той е измислен от Джордж Тейлър през 1869 г. Той е работил в бюрото на Едисон и след вибратора идват дрелката, миксера ... Чак след сексуалната революция се продава като някакъв атрибут, преди това се продава като средство за лечение в санитарните магазини.
"Първата и основна тема е едно семейство - на изобретателя Гибинс. Много е трудно за игра, през цялото време съм тласкал актьорите да бъдат много истински. Невъзможно е машината да замени човешките отношения. Онова време, времето на големите открития, кореспондира с това време - на новите технологии - интернет, компютри. В този смисъл пиесата е много съвременна. Тя ми даде и много лични поводи за размиссъл. Човек трябва да е по търпелив, този съвет ми даде Мариус Куркински. Нямахме много време за репетиции, имаше много смешни моменти. В началото репетирахме с вибратор - истинска дрелка. Героите изпадат в много комични ситуации. Има наследеност от френския театър, една водевилност. Тук героите трябваше да бъдат едно към едно.", разказа още Вальо Танев.
"И до ден днешен помня как се влюбих в съпругата си. Играех в една футболна постановка, тогава учех в МЕИ Варна. По време на представлението канехме публиката да танцуваме с нея. Поканих едно момиче, тя беше боса и много чаровна. Вече сме заедно 31 години. Когато се запознахме, нямаше 19", спомни си актьорът.
"Тази пиеса казва, че жената се нуждае от истинска любов. В днешно време някои жени имат повече нужда от лукс. Мъжете също имат нужда от любов, това също казва тази пиеса. Човек се ражда гол и жаден за ласките на майка си, за човешки ласки. После притъпяваме тази жажда, но това е едно залъгване", завърши режисьорът на култовата постановка.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
