Близо две години след кончината му, духът на големия художник Петър Мичев-Педро се завръща в престижното пространство на Art Club Diplomat с изложбата POST MORTEM „Вълшебният свят на Петър Мичев-Педро“.
Експозицията ще бъде открита на 5 март в галерията на бул. „Цар Освободител“ 6 – място, което остава вярно на мисията си да отдава почит на значимите имена в съвременното българско изкуство. Ще събере произведения, в които любовта и жената като нейна жрица са централни образи – деликатни, мистични, наситени с емоция и балкански темперамент.
Френски критици още през 90-те години определят платната му като „невъзможни за дефиниране“.
Кариерата на Педро е доказателство, че автентичният талант не се нуждае от дипломи. До 10 ноември 1989 г. той работи единствено в България. На 35 години, през 1990-а, излага свои произведения в Брюксел – в галерия, където по същото време е показван и сюрреализмът на Салвадор Дали.
Следват десет години във Франция. Парижките арт среди са очаровани от живописеца и от неговия темперамент. Педро участва в мащабен проект на ЮНЕСКО заедно със César Baldaccini и Bernard Buffet, а по-късно е поканен за съвместна изложба в Монетния двор на Париж.
Откриването е направено от тогавашния кмет на френската столица Jacques Chirac, който става един от най-ревностните му колекционери. Именно картина на Педро Ширак подарява на Папа Йоан Павел II.
Сред почитателите му е и Бриджит Бардо.
Художникът гостува на престижни зали в Белгия, Германия, Швейцария, Люксембург и Дания, а салоните на Нормандия и Ривиерата го приемат като свой.
Между 2000 и 2005 г. Педро живее в Тампа, Флорида. Той става единственият жител на щата, вписан в „Енциклопедия Британика“. Губернаторът Джеб Буш посещава ателието му, а картината „Мадона от Флорида“ влиза в музея на Сената и е избрана за пощенска марка – символ на щата.
Градът го номинира за личност на годината – признание, което рядко се дава на чужденец.
Световно признание
Сред почитателите на творчеството на Мичев-Педро през годините са били световни личности като Брижит Бардо, Папа Йоан Павел II и Jacques Chirac – факт, който говори за международния обхват на неговото изкуство.
„Аз съм художник, а това означава вътрешен емигрант. Пренасям на платното собствените си фантазии със собствените си изразни средства. Мога да рисувам, само когато обичам“, споделя Педро.
Подписва се с Mitchev. Три пъти сменя стила си, за да се дистанцира от епигоните. Според него артистът има нужда от две категории зрители – тези, които харесват творбите му, и тези, които ги купуват, за да може той да живее и да създава красота.
Изкуство отвъд времето
POST MORTEM изложбата не е просто ретроспекция, а своеобразен разговор с паметта – възможност зрителите отново да влязат във „вълшебния свят“ на художника и да усетят силата на една естетика, която надживява автора си.
Събитието обещава да събере ценители, колекционери и дипломати – публика, която добре познава стойността на изкуството, което не се подчинява на мода, а на вътрешен плам.
