Имаме нужда от още Бангаранга! Бангаранга! Бангаранга! Бангаранга! Обзалагам се, че текстът на песента на победителката в Евровизия от България Дара ви хваща веднага. Поне така беше за мен и за малките ми племенници (7 и 10 години), когато им пуснах песента за първи път. Всъщност, това се случи с всички, които я чуха за първи път.
Бангаранга! Бангаранга!
Тази песен е в плейлиста ми от месеци. Песен, която не изисква много мислене, но все пак те кара да потропваш с крак. Песен, която просто те кара да се чувстваш добре и чийто ритъм е мигновено заразителен.
Но какво може да научи Германия от това?
Песента на Сара Енгелс „Fire“ беше закачлива; не се налагаше да мислиш твърде много за текста. Изпълнението ѝ беше перфектно, безупречно. Но на песента ѝ липсваше онова нещо, което наистина да я открои от тълпата. Типичният звук на Бангаранга!
Самоиронията, способността просто да изпълнява брилянтно поставени глупости на сцената, въпреки изключителния си глас. Бангаранга не е глупав или фарс номер. Дара е също толкова добра артистка, колкото Сара Енгелс. Но някак си Дара успява да не се приема твърде сериозно и просто да се забавлява на сцената.
Иска ми се и ние в Германия най-накрая да изключим мозъците си малко, когато става въпрос за Евровизия. Да дадем на артистите повече пространство за чувства и интуиция. В нашата страна имаме прекрасни и невероятно талантливи артисти. Ако оставим креативността им да се развихри, може би скоро ще имаме наш собствен момент на Бангаранга!
Бангаранга, Бангаранга, Бангаранга...
Източник: Саймън Далмайер, Bild
