Хората казват, че смехът е заразен. И наистина е така. Когато всички около вас се смеят и забавляват (стига да не е на ваш гръб), няма как настроението ви да не се приповдигне поне малко. Но трябва да сме предпазливи, защото много хубаво не е на хубаво и човек може буквално да си умре от смях… както може да си умре и от танци.

Да, точно така. Танците също могат да бъдат заразни – преносно и буквално!

През 1518 г. в Страсбург една дама мистериозно започва да танцува безспирно без съпровод от никаква музика или ритъм и се оказва, че движенията ѝ всъщност са заразни.

Така се появява Танцуващата чума

Днес Страсбург се намира във Франция, но по времето, в което г-жа Трофеа живяла там, градът все още бил част от Свещената Римска империя.

В един горещ юлски ден на 1518 г. госпожата излиза на улицата и започва да танцува, давайки началото на тримесечен феномен, за който се смята, че е отнел животите на много жители на града.

Не звучала никаква музика, но дамата не можела да спре да танцува. Според някои исторически източници тя танцувала без да спира да яде, да спи или да свали окървавените си обувки.

След  около шест дни на безспирни танци „магията“ на музиката спира да влияе на Трофеа, но за нещастие се оказва, че вече не е единствената подвластна на танците. До края на седмицата броят на танцуващите на улицата нараства до 34, а за месец до 400.

Текстове от това време свидетелстват, че в пика на странния феномен всеки ден от изтощение умирали поне 15 души.

Въпреки че цялата история звучи невероятно,

тя е описана в редица религиозни, народни и медицински доклади и привлича едни от най-известните лекари по онова време. Разбира се, не толкова напредналата медицина и религиозното общество, вярващо в демони и духове, довеждат до предположението за демонична намеса.

Лекарите обаче успяват да предложат и съвсем логично медицинско обяснение - „гореща кръв“, случай, при който кръвта на хората буквално се разгорещява и те трябва да извършват някаква физическа активност, за да се успокоят. В случая - да танцуват.

За да се помогне на болните дори е построена сцена и са повикани музиканти, които да направят преживяването по-приятно, но се оказва, че идеята съвсем не е добра, защото това окуражава още повече хора да танцуват и смъртните случаи вследствие на изтощение, инфаркт или инсулт започват да растат, вместо да намаляват.

Много теории предполагат, че става въпрос за масова истерия

– когато повече от един човек вярва, че е засегнат от масова болест. Това най-често се случва в стресови за обществото моменти, а 1518 г. е била точно такъв момент в Страсбург.

По това време хората в града са изправени пред глад и недохранване, високи летни температури и редица смъртни случаи, всяващи масова паника.

Въпреки че теорията звучи доста логично, никой не може със сигурност да каже дали това е била реалната причина за инцидента.

Танцуващата чума от 1518 г. изчезва също толкова мистериозно, колкото се и появява. Всички просто спират да танцуват и животът (на оцелелите) продължава постарому.



Източник: Vesti.bg.