Виртуозен китарист, велик музикант, емблемата на пловдивския рок, безспорна легенда, запалил цяло поколение китаристи. Това е Илия Караянев, или както всички фенове го наричат - Личо Стоунса.
Роденият през 1949 г. музикант почина на 76 години. През 70-те години на миналия век е най-известният соло китарист у нас, като звездната си слава получава в оркестъра на Лили Иванова. Двамата имат тригодишен любовен романс с примата, след което се разделят.
Поклонението пред виртуозния пловдивски китарист Илия Караянев – Личо Стоунса ще бъде в четвъртък от 13 часа в ритуалната зала на гробищния парк на „Рогошко шосе", съобщават от общината.
Работи с над десет от най-големите банди и изпълнители у нас - Лили Иванова, Емил Димитров, Богдана Карадочева, Оркестър София, „Шест плюс едно”. Признава обаче, че най-добре се е чувствал с Лили, най-великата българска певица. И след всички лъжи, които се изписаха в годините за легендарния китарист, той реши да разкаже цялата истина пред „Марица” от далечната 2015 година.
Илия Караянев е роден през 1949 г. в Пловдив. Свири на китара от 14-годишен. През 70-те години е най-известният соло китарист у нас. През 1984 г. Личо емигрира в Швеция и остава там 10 г.
Личо е израснал до Аптека Марица, на улица „Кубрат” 8, срещу Имарет джамия. Учи в математическа паралелка в гимназия „Димитър Благоев” и до девети клас е пълен отличник. Точно до тях има две работилници за магнетофони и радиоапарати, където постоянно се слуша музика, и то най-модерните неща. Заедно с китаристите Роберт Стоянов - Роби и Георги Димитров - Геша там чуват за първи път „Шадоус”.
„Роби и Геша имаха вече китари, а аз нямах. Затова реших, че ще им ставам барабанист, джазках по една кутия - аларма да става. Били сме на по 14 години. Един ден Заро от нашата махала, Бог да го прости, той почина преди година, дойде и ми каза: "Баща ми ми подари една китара, но от мен няма да стане музикант. Личо, взимай я!". И ми я подари, спомня си Стоунса в интервю за вестник "Марица".
Първите уроци му дава бащата на Геша - чичо Гошо, който свири руски и италиански песни.
В работилницата за магнетофони пък Гошо му дава първия магнетофон назаем. Показва му как да сваля оборотите с кибритена клечка, което било голяма помощ. „Ако за три дни не научиш „Апахи” на „Шадоус”, повече магнетофон няма да видиш”, отсича техникът. Личо се затваря вкъщи и започва да учи тон по тон. След три дни изсвирва парчето едно към едно. Гошо е толкова впечатлен, че му оставя магнетофона за месец, за да научи целия репертоар на „Шадоус” и Ерик Клептън, но няма китара. И заедно с Роби и Геша решават да си направят инструменти сами.
„До кино „Република” имаше един магазин за инструменти. Гледам там две китари, произведени в ГДР. Ама те блестят, страшна работа. Но няма как да си ги позволим”, казва емблемата на пловдивския рок. Намират форма на „Фендер” и баща му, който е дърводелец, им изрязва тялото. А след това те сами си слагат грифовете. За да съберат пари за оборудването, се хващат да бачкат по строежите.
„Един ден с Робито си вървим по улица „Гладстон”, аз си дрънкам на китарката, и ни спира Стефан Пехливанов, диригент на големия оркестър към Профсъюзния дом. Каза: Момчета, вие много хубаво свирите. Искате ли да ви взема в моя оркестър? И ни заведе в Профсъюзния дом. А там стоят двете китари от ГДР - купили ги, но няма кой да свири на тях”, смее се китаристът.
И така започва да се занимава професионално с музика още в ученическите си години.
В тази формация влизат също Кольо Врачев (клавир), барабанистът Борето Бозука, Роби и Геша. „Започнахме да правим концерти из цялата страна - ние свирихме първа част, а след нас Биг бенд. Огромни зали, претъпкани, страшна работа. Ние - облечени с костюми, правим шоу. И като засвирехме „Шадоус”, публиката полудяваше. Не искаха да слушат големия оркестър, викаха: "Дайте китарите”, допълва легендата.
В 11. клас семейството на Личо се мести да живее до Централна поща, а той започва да учи в „Лиляна Димитрова” (сега "Свети Патриарх Евтимий").
През 1967 г. Стоунса забива и на абитуриентската си вечер в „Тримонциум”, за което съучениците му настояват пред директора. Тогава съдбата го среща за първи път с Емил Димитров, който също е поканен като гост-изпълнител. „Емил остана да ни слуша и в паузата ме викна.
Попита: Личо, ти много добре пипаш китарата, мога ли да те взема при мен? Аз обаче есента трябва да вляза в казармата. Благодарих му, а той каза: Някой ден ще се видим отново и ще работим заедно, да знаеш”, спомня си Личо.
Понеже има роднини в ГФР, го изпращат да служи в Строителни войски в Елин Пелин - най-тежката работа. Един ден с двама други войници решават да бягат. Отиват за една вечер на гости в София на Сашо Гривната (Александър Петрунов, басист на „Сребърните гривни”). Другите обаче разказали на всички войници, че ще им пращат писма от Америка.
Рокаджиите купонясват цяла нощ, а на следващия ден пловдивчанинът се връща в поделението и спокойно ляга да си поспи. Оказва се обаче, че вече всички ги търсят.
Веднага го вкарват в ареста, след което - два месеца в Окръжно управление на МВР.
"В килиите не знам ден ли е, нощ ли е. Всяка сутрин един изливаше на земята кофа с вода. Не можеш да седнеш, нито да легнеш. Отслабнах, станах бял като тебешир. Сутрин даваха само фасул без сол и ориз с една дървена лъжица, за да не се самоубиеш", казва Личо. В крайна сметка съдът му дава една година, той излежава шест месеца в дисципа, но това му се лепва в досието и после не го пускат зад граница.
През 1970 г. излиза от казармата и една вечер Стефан Костов го вика на прослушване при Емил Димитров на Летния театър. Личо вече е цар на парчетата на Ерик Клептън, Джими Хендрикс, „Анималс” и само след 10 минути свирене Емил го взима в групата.
„Работих с Емо една година. Живеех в неговата вила, там правехме репетициите", разказва Стоунса. По това време се ражда синът на Мариета и Емил и Личо осъзнава, че не може вечно да живее при тях. Затова приема предложението на оркестър „София”, които му осигуряват квартира, месечна заплата и турнета.
Отново обаче се намесва съдбата и спасява Личо от прочутата катастрофа със самолета, в който намери смъртта си Паша Христова.
„Обади ми се диригентът на оркестър „София” Николай Арабаджиев (Фучо), че на следващия ден в 8 часа вечерта ще правим запис с Паша. Предупреди ме да не закъснявам, защото целият оркестър на Вили Казасян ще е там. Качих се от Пловдив на един по-ранен влак и в 2 часа бях в столицата. Какво да правя до осем? Отивам директно при Атанас Гугов - Нако Циганина да го видя. Той ми се зарадва, пуска „Бийтълс”, извади едни бутилки с руска водка. Пихме, после виках такси два часа, тогава бяха рядкост. И отидох за записа към 8.30 ч. Всички се бяха ядосали. Николай Арабаджиев дойде при мен и ми каза: "Край, дотук беше. Хем закъсня, хем си пил”, спомня си рокаджията.
Двамата се сбогуват и само два месеца по-късно се разбива самолетът с оркестър „София” при излитане от летището.
За първи път Личо излиза в чужбина с Лили Иванова - на участия в едно от най-скъпарските казина в Истанбул. По това време примата на родната естрада е женена за Янчо Таков, сина на един от доайените в ЦК на БКП, и не е проблем да изведе от страната дори човек с досие.
„Дойде време да заминаваме за Турция и Янчо каза, че имам отказ. Лили заяви: Аз без Личо не тръгвам.
Още не ми беше гадже, никакви не сме. Точно на другия ден паспортът ми беше готов”, посочва Стоунса. Точно в Турция през 1973 г. той прави и първата плоча на „Диана Експрес” с Митко Щерев. Двамата работят заедно, но се скарват и Щерев изтрива всички сола на Стоунса. А на плочата вместо Илия Караянев е записано името на Косьо Атанасов (ритъм китарист на "Щурците").
"От всички големи имена, с които съм работил, най-добре съм се чувствал с Лили. Тя е номер 1 в България", признава китаристът. Купува най-модерната техника за групата и заедно изнасят концерти из цяла Европа. В СССР събират по 20 000 души публика. Лили изпълнява своя репертоар, а групата подгрява, но с такива парчета, че направо чупи залата.
През 1974 г. на един от концертите идва и целият национален отбор на Русия по хокей. Двайсетина огромни мъжаги, фенове на родната прима. След края на шоуто Лили им раздава автографи. „Ония пичове - тихи, скромни, едни огромни. Такива мъже в България няма. Накрая я питам: Ти знаеш ли кои бяха тези? Най-великите хокеисти, 10 години световни шампиони. А Лили отговаря: Аз хокей не гледам!", спомня си Личо.
Разделят се окончателно през 1976 г. в Сандански, в края на едно национално турне. Причината - отношенията им с Лили се задълбочили и той не искал да разваля семейството с Янчо Таков.
Луд скандал с Примата
Най-мъчно му е за лъжите, които се изписаха в последните години от жълтата преса - че биел Лили. „Кълна се в Господ, никога не съм посягал. Един от най-фрапантните случаи е при концертите ни в цирка, когато за седем дни всички билети бяха продадени. Имахме подписан договор преди участие да не се пие и една бира.
Петия ден обаче идва Вантера - предишният басист, с когото не сме се виждали от година. Седнахме с него в заведението, стана ми мъчно и изпихме по една водка, но шофьорът на Лили ме издал. Като се качих да се преобличам, Лили ми вдигна скандал. Развика се, замахна да ме удари. И аз хванах ръката. Имаше един телевизор „Юность” в стаята, който не работеше. Взех го и исках да го ударя в стената, за да прекратя скандала. Никога не съм замахвал към нея. А тя се изплаши и отложи концерта”, обяснява Личо.
