Понякога се хвърляме в любовта с всичка сила, без задръжки и без мярка. Друг път я избягваме като нещо опасно, сякаш може да ни навреди. Защо сърцето ни реагира така крайно – и какво разкриват тези реакции за самите нас?
Любовта има безброй лица – страстна, тиха, болезнена, изпълваща, разрушителна. Но има моменти, в които тя се превръща в изпитание, а не в утеха. В такива моменти започваме да се питаме: нормално ли е да обичаме толкова силно... или изобщо да не допускаме любовта до себе си?
Човешката психика не реагира случайно. Всяка крайност, независимо дали се изразява в силна привързаност или бягство от емоционална близост, има своето обяснение.
Според американския психолог Марк Травърс тези реакции често са отражение на вътрешни конфликти, които сме носили със себе си дълго време.
Истинската причина понякога е дълбоко скрита – в преживявания, страхове или неосъзнати нужди. Разбирането ѝ е първата крачка към по-здравословни отношения и към това да обичаме себе си и другите по един по-зрял начин.