Милко Калайджиев: Открих Галена още на 14 г., а като стана звезда, спря да ми вдига телефона

- Ако не бях аз, Анелия сега щеше да пее в някоя кръчма за 20 лева

https://blitz.bg/shoubiznes/milko-kalaydzhiev-otkrih-galena-oshte-na-14-g-a-kato-stana-zvezda-sprya-da-mi-vdiga-telefona_news168069.html Blitz.bg

Милко Калайджиев е една от емблемите на попфолка. Най-известният и колоритен мустак на България е роден в Свиленград през 1951 г. на границата между Дева и Везни. Суперхитове са песните му „Къде си, батко?“, „Хей, малката!“, “За да те забравя” и много, много други. Известен е и като откривател на фолкдивите Преслава, Галена, Анелия, Емилия, Мира, Джена, Димана, Теди Александрова... “Много съм пекан! 18 години съм работил по кръчмите. Познавам като влезе в ресторанта един човек какъв е и що е. Мен никой не може да ме излъже, трябвало е да работя като психолог в МВР!”, шегува се хитмейкърът. На 8 декември Милко ще купонясва с българските студенти в Мюнхен, а в средата на декември излиза новият му, дванадесети поред албум “Кръчма е душата ми”.

В най-откровеното си интервю пред "ШОУ" “таткото на всички фолкпиленца” разказва за трудната си любов и разкрива прелюбопитни подробности за своите нежни открития, които чупят класациите в попфолка.


- Милко, ти си открил Преслава, Галена, Анелия, Емилия, Джена... Как се получи така, че ученичките станаха едва ли не по-известни от учителя си?
- Ами защото са жени! Не става въпрос, че са по-добри от мен като певици! Те са момичета. А търсенето на момичета е много по-голямо!

Драго Чая знаеш ли каква титла ми даде? - “Проф. д-р Милко Калайджиев”! Ами защото, като помислиш, кои са най-хубавите певици? - Моите! Смяхме се с Митко Димитров /Пайнера – б. а./ по повод на това, че бях казал на едно място:

“Аз нося на Митко само качествена стока!”

- Да, но сега ти се надували?...
- Как ще стане тая, пред мене да се надуват?!

- Преслава не искала да направи дует с теб...
- Аз не мога да й кажа Преслава, за мен тя е Петя! И Галена е Галя!
Преслава би трябвало сама да ми предложи да направим дует, защото аз я вкарах във фирмата с два дуета! Никой не я познаваше Преслава, пък имаше политика на фирмата, че не можеш да направиш дует с някой, който не е в “Пайнер”. Направих песен и я вкарах и нея направо. Питат ме: “Коя е тая, бе?!”. Викам: “Петя, как коя?!”. “Коя е Петя?! Много хубаво пее!”. А аз: “Ами една Петя, коя?!”. Тя беше малка, на 18 години. Не щеше да постъпва във фирмата в началото. Влюбена, иска да е с приятеля си, не иска кариера!

Петя беше една дебеланка, наивна

добра, много чиста. Сега децата станаха по-безскрупулни! На всяка да предложиш - веднага скача в бунара, всяка иска да става звезда! /смях/

Преслава знаеш ли какво беше казала: “В живота ми има двама мъже – Милко Калайджиев и Митко Димитров!”. Двама мъже обърнахме живота на Преслава, да я направим такава, каквато е сега! За мен това признание е нещо повече от пари, да знаеш! Казвам ти направо: Преслава ми е на сърцето! Ако искат да се сърдят другите, какво да направя?! Може да я критикуват, аз я харесвам такава, каквато е!

Milko2.JPG

- Галена как я откри?
- За нея ми каза един приятел, който ловувал в техния край. Тя беше само на 14 години! Викам му: “Аз да нямам детска градина!” /смях/ После друг приятел ми каза за нея, когато тя беше вече в Музикалното в Димитровград. Викам: “Ами докарай я!”. Докарва я една вечер. Хареса ми. Започна да идва всеки петък и събота да пее при мен в таверната в Свиленград. В продължение на една година. Хем си помагаше с парички - няма да крия, че доста добри пари вадехме тогава!

- Но не ти вдигала телефона преди време?
- Вярно беше! Чудя се и до ден-днешен защо! Бях много ядосан! Обадих се на мъжа й и се направих малко на будала, викам: “Галине, Галя с какъв телефон е? Хубав ли е?”. “Хубав е!”, ми вика. А аз продължавам: “Изписва ли кой я търси?”. “Изписва!”. Правя се на улав, дето викате вие, софиянци: “Ами, що не ми вдига телефона, бе, като се изписва?!”
После тя ми се извини, че не обичала да си вдига телефона...

- А Анелия признава ли ти?
- Анелия от време на време не знам какво й става, има едни изблици - казала в едно предаване: “Ако не беше Милко, сега щях да пея в някоя кръчма за 20 лв.!”

Права е - точно това щеше да е в момента!

Тя е малко разсеяна. Всеки си има дертове...

- Следиш ли личния им живот?
- Галена си създаде семейство и си уреди живота. Анелия и тя си беше добре уредила живота, но не потръгна... Апропо, Емилия ходеше с Коко /Динев – б. а./ преди Анелия. Едно лято идваха при мен всяка вечер, пеех на Приморско, Коко много ме харесваше. Всъщност после аз го запознах с Анелия.

- Ти си запознал Коко Динев с Анелия?!
- Да, на моя промоция през 2002 г. Анелия изпя “Чужди устни”, а Коко вика: “Абе, Милко, кое е това момиче? Искам да се запозная с нея!” Запознах ги и впоследствие тръгна работата. Емилия нямаше нищо против, те се бяха оставили вече - тяхното тогава беше една лятна любов.

- А ти как се запозна с голямата си любов Маргарита - майката на близнаците?
- Имах 3 студиа за звукозаписи. Маргарита по това време е първи курс студентка в София, беше си дошла в Свиленград и искаше някакви записи да й дам. Харесахме се от пръв поглед! Предложих й да излезем на кафе... Тя се прибра в София. Аз пътувах дотам всеки понеделник да зареждам с нови видеокасети. Виждахме се и полека-лека... Пет години продължихме по този начин. Когато беше на 18 години се запознахме, после на 23 се събрахме и на 26 години Маргарита роди близнаците.

Milko_detsa.JPG
Милко с близнаците си Алекс и Антонио като малки

- Кога призна на съпругата си?
- Още в началото. Пък и тя вече беше разбрала. В нашия град веднага се разбира всичко. Тя ми каза: “Никакъв проблем! Ти решаваш какво ще правиш!”. С бившата ми се разведохме като бели хора. С едно дело, без да има помирителни дела. Взех си мобифона, микрофона, колата, костюмите и обувките и си тръгнах! Оставих къщата и всичко на бившата ми жена - трудът на целия ми живот дотогава.

- Но твоите и нейните родители не ви приеха....
- Маргарита е една на майка, отличничка, със златен медал завърши гимназия... А аз женен човек, с дете! Това в малкия град е равносилно на позор!

Излязохме на квартира, започнахме от лъжица и вилица! От нищо! Родиха се близнаците. Голям зор беше! Нямах пари за кафе. Наистина нямах! Пея в таверната, вземам 30 лв. и някой лев бакшиш - най-напред се купуваха памперси, бебешка храна и се отделяха парите за наема. Това бяха най-важните неща, след това всичко друго... Те са гледали веселия Милко, но никой не знае какво ми е било на мене тогава! Осем месеца никой не погледна близнаците, само ние двамката с Маргарита! Нощем, като се прибера от работа, те реват кански от колики, растат им зъби. Всичко по две! Едното държа в мен, другото - в Маргарита!

Ревем двамата, та се късаме

умираме за сън – няма - те не спират да реват, братко! Оперираха ми лявата ръка от тендовагинит от люшкане!
Разболяха се от двустранна бронхопневмония, в болницата в Хасково на животоспасяващи инжекции, а аз вечерта ходих да пея... Никой не разбра какво ми е на душата!

Първо баба ми Анастасия започна да идва при нас, тайно от майка, да ни помага. Боже, каква беше тази душа! Носеше ни катми. Вика: “Милко, Мина не знае, че съм дошла!”. Тя почина тази година на 102 години и 8 месеца. Баба сама реши да си отиде. Без да боледува, без нищо. На 1 август отказа да яде, после отказа да пие и вода и на 13 август почина. Казваше: “Не искам да живея повече! Това е мъка мойто, вие не можете да ме разберете! Няма с кого да си кажа една приказка! Приятелките ми всичките си отидоха...”.

- Вече имате ли си собствено жилище с Маргарита?
- Направихме си една съвсем нормална къща в Свиленград. Маргарита е богата наследница. Реституираха им много имоти. Леля й приписа едно място, на което построихме къщата.

- Има ли нещо вярно, че жена ти Маргарита била уволнена от митницата за някакви прегрешения?
- Тогава уволниха 18 старши митнически инспектори - само млади хора с висше образование! И още 76 човека с по-ниски чинове. Общо близо 100! Тя спечели делото, върнаха я на работа, след 8 месеца пак я съкратиха, с още 22 човека. Маргарита няма нито едно наказание! Но коментират нея – защото е жената на Милко Калайджиев! Извика ме тази, Диана Найденова, в Нова телевизия, директно го предаваха и по “Дарик”. Уж за мене, пък ме пита за Маргарита! Направих я на две стотинки! Казах й: “Абе, Диана, ти за кого ме викаш, бе?! Аз имам 11 албума и 200 песни, които ще останат в историята на България, след тебе нищо няма да остане!”

Бях бесен!

Защото Маргарита я знам от 18-годишна и такъв честен човек не съм видял! Затова й казах на Найденова още: “Ти приписваш на жена ми, на това младо момиче, такива жестоки неща! Държала контрабандни канали! Ти знаеш ли за какво става въпрос, бе?!”. А тя се оправдава: “Аз не се интересувам от твоето творчество”. Тогава й казах: “Един журналист, когато кани един човек, малко или много се интересува за неговото творчество. Ти не си подготвена, разбра ли ме?!”. Всичко това в ефир. Като слязох долу и потеглих с колата, таксиметровите шофьори, които го слушали по радиото, ми вдигаха палец нагоре. Демек: “Евала, браво!”.

- Защо още не си се оженил за Маргарита?
- Не значи, че като имаш брак, животът ти върви. Ние нямаме, но живеем страхотно! Истината е, че съм дал на Маргарита годежен пръстен с диамант. Тази година точно на Цветница, на именния й ден. На теб първо го казвам, досега го държахме в тайна!

- Милко, да те върна в началото - как започна кариерата ти?
- От кръчмата съм започнал. В първите години на кариерата пеех попмузика. По времето на Бони Ем, на Сиси Кеч, на Сандра и на “Модърн Токинг” се справяхме, защото музиката беше по-простичка. Пеех парчета на Адриано Челентано, на Тото Котуньо, на Джани Моранди - аз съм направо италианофил!

През 1986 - 1987 г. година стана много трудна музиката. Лятото пеехме по морето. Имаше един ресторант “Магура” на Слънчев бряг, до резиденцията на Министерски съвет. Там беше дошла една група българи, която свири само по чужбина - оркестър “Лира”. Като видяхме с каква апаратура са тези хора, се почувствахме на опашката на музиката. Викам си: “Какво правим ние, с тези смешни източногермански уредби!”. Какво да ти разправям - направо мъка! Не можехме вече да правим новата музика, която излизаше в Европа. Една хубава италианска йоника се вземаше с невероятни котешки каваци /котешко салто – б. а./ по това време, не е работа! И... нашият директор на дирекция “Музика” в Хасково ми каза: “Милко, тарикатите музиканти стават диджеи!”. И наистина, купих си хубава апаратура – голям мишпулт, грамофони, магнетофони... И станах диджей. Тогава имаше няколко бар-вариетета – в Хасково, в Свиленград, в Пловдив... Имаше програми на ниво, не като сегашните - глупави! Един час програма - с жонгльорите му, с топлеса... Ти топлес 1986 година, знаеш ли какво беше - ерес! Да видиш мадама само по цици, това беше просто... /смях/. Идваха балети от Украйна, убийствени, по 12 момичета! Много яки програми!

Milko3.JPG

Имаше обаче и измислени певци! Слушам ги какво пеят от мишпулта и чувам... абе, дявол да го вземе, оригиналната гръцка песен тая пее! Превключвам на микрофона и разбирам, че тя само си отваря устата! Толкова хитри бяха тогава, че някои направо върху оригиналите си отваряха устата! Викам му на един: “Ей, лигльо, защо пееш на оригиналите?!”. После се оплаквал: “Има един много лош диджей, певец, който ни разкрива!”.

Джиткахме и с братовчедка ми по сватби, само двамата. 150-200 лв. вървеше сватбата. Като имаш предвид, че в дирекция “Музика” надницата ни беше 5,60 - 150 лв. на месец заплата... Понякога съм имал и по 6 сватби на месец! Разполагах с пари, но аз не пия и не пуша... Събирах парички и исках да карам винаги хубави коли!

- Не съжаляваш ли, че не стана тираджия?
- Наистина мечтаех! Всички категории завърших за шофьор,

исках да ставам тираджия

за да обикалям по света! Много обичах географията. Като малък бях голям фантазьор! Пътувах мислено по всички краища на света! Но дойде демокрацията и викам: “Какъв тираджия, бе!” Отидох в “Пайнер”, фирмата тъкмо прохождаше... След това, когато бях в Америка, в Швеция, в Норвегия, във Франция, в Германия и къде ли не – оказа се, че аз знам всичко, все едно съм бил там! До болка знам всичко!

- Обичаш колите. Какви марки си карал?
- Преди 10 ноември – „Лада” и „Жигула”, какво да карам! После си купих “Фиат – Абарт” от един тираджия от Бургас, беше си го взел от “Кореком”. Няма да забравя каква радост беше! След това купих “Волво”-то на нашия посланик в Швеция! Майко-о-о! Целият град се изсипа да го гледа! Естествено, ме викаха и в МВР да давам показания откъде е тази кола...
Сега карам един мерцедес от 2002 година, Е-класа. Отивам преди време на площад “Батенберг” за концерта в София – пристигат колежки с едни БМВ-та, Х 5-ци , Х 6-ци, едни големи аудита... Викам: “Мали-и-и, аз какво правя тук, чакай да мръдна малко встрани! Да паркирам някъде накрая, да не ми се смеят хората! /смях/ Бях като бедния роднина! Но не, за мен фъчкането /изхвърлянето – б. а./ никога не е било приоритет! По-кротко и по-скромно!

- Какво става с язовира, който държиш на концесия?
- Взех го за 20 години.

Толкова документи попълних, все едно вземам АЕЦ “Козлодуй” под наем!

Язовирът е на границата и се казва “Пирамидата”... Две години го чакам да се напълни, всичко е много сложно. Ще отглеждам риба - шаран, сом, бял амур и елеврег. Гледам и понита за красота!

Milko_riba.JPG
Милко Калайджиев хваща големи риби в язовира си край Свиленград

- Как се появи този лаф за емблемата на Свиленград, с трите “М”-та – митница, малеби и Милко Калайджиев?
- Преди години, като натиснеш в “Гугъл”, излизаше Милко Калайджиев, няма друго! А пък малебито в Свиленград го прави климатът! На друго място не става такова вкусно! А и пазят рецептата като на кока-колата, не я казват на никого! А вместо митница, може би е по-вярно да е Марица! Марица, малеби и Милко Калайджиев!

- Милко, не мислиш ли, че в началото текстовете в попфолка бях доста просташки?
- Никога не съм имал просташки текстове! Какво лошо има на песента: “Я, елате, пиленца при батко!”?! Нито една лоша дума: “да ми пейте сладко сладко, тук при стария ерген – няма никакъв проблем, всички птички са в кафеза и не могат да излезат”. Какво лошо?! Една лоша дума няма!

- Е, има сексуален подтекст...
- Хей-й-й, майко! Ти трябва да си с развинтена фантазия, за да търсиш подтекст в това нещо! /смях/ Не познавам човека, който е написал текста. Но кажи ми - коя песен след 12 години е хит?! - Няма такава! Като я чуят хората, скачат! Независимо на колко години са. Полудяват, откачат и правят моите жестове с ръцете! Това е евъргрийн, който сигурно ще се изучава в учебниците след време!

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай