Вярата в своето дете може да означава повече, отколкото си мислите. Може би един пример ще ви покаже колко.

За своите успехи изобретателят на електрическата крушка е задължен на своята майка Нанси. Ето историята, която показва защо това е така:

Нанси Едисон била около 37-годишна, когато се родил нейният седми и последен син – Томас. Учителка по професия, тя с желание помагала на малкия си син да развива изключително любопитния си ум. Научила го на четене, писане и математика, а по-късно Томас продължил да развива себе си като сам четял и търсил знания.

Томас пораснал и дошло време да тръгне на училище. Разбира се, това било вълнуващо приключение за любопитното момче. Един ден, няколко месеца след началото на учебната година, Томас се прибрал вкъщи с бележка в ръце и казал на майка си: „Мамо, учителят ми ми даде тази бележка и каза само ти да я прочетеш. Какво пише вътре?“

1500 лв. Онлайн Казино Бонус за Нови Клиенти на efbet.com

Майката веднага отворила плика. Очите ѝ се изпълнили със сълзи и трепет в гласа си тя зачела:

"Синът Ви е гений! Нашето училище е твърде малко и няма достатъчно добри учители за него. Моля Ви, учете го Вие."

Минали години, Томас Едисон се превърнал в един от най-великите откривател в историята – това е добре известно на всички. Сред неговите повече от 1000 открития са електрическата крушка, техниката на звукозаписа и кинофилма. Имал е брилянтен ум, успешен бизнес, слава…но преди всичко е имал невероятна майка!

Малко след нейната кончина, той отишъл в родния си дом. Между вехториите той намерил сгънат лист – онова същото писмо, което донесъл на майка си като ученик. Отворил го и зачел:

"Синът Ви е умствено изостанал. Не можем да му позволим да посещава нашето училище. Изключен е!"

Това въздействало силно на Томас и в своя дневник той написал:

"Томас А. Едисон бил умствено изостанало дете, чиято майка го превърнала в гения на века!"

Историята на Нанси Едисон показва силата, която можем да дадем на своите деца, ако им покажем колко силно вярваме в тях. Ключовата дума тук е покажем. Колкото и да вярваме или обичаме своето дете, то има нужда да го чува, вижда и усеща.