Вечерта на 8 декември 1980 г. завинаги остава в историята като мигът, в който музиката изгуби един от най-светлите си гласове.
Пет изстрела пред емблематичната сграда „Дакота“ в Манхатън слагат край на живота на Джон Ленън – човекът, който преобрази културата, мисленето и мечтите на цяло поколение. Убиецът е Марк Дейвид Чапман – фен, който едновременно боготвори и мрази своя идол, пише Флагман.
Чапман планира убийството месеци наред.
На сутринта на фаталния ден той вече стои пред „Дакота“. Когато Ленън излиза за записи в студио „Рекърд Плант“, без да подозира нищо, дори се спира да му подпише копие от Double Fantasy и позира за снимка. Това остава последният кадър, направен приживе.
Вечерта, когато Ленън и Йоко Оно се връщат у дома, Чапман се приближава и стреля пет пъти с револвер, зареден със специални кухи куршуми. Четири от тях пронизват Ленън в гърба. Певецът е откаран с полицейска кола в болница „Рузвелт“, но лекарите само констатират смъртта му в 23:15 ч. Той е едва на 40.
А Чапман? Остава на място, сяда спокойно на бордюра и отваря „Спасителят в ръжта“ – книгата, която нарича свой „манифест“. Паралелът е ужасяващ. В съзнанието на Чапман светът на Холдън Колфийлд – борба срещу „фалша“ – се превръща в оправдание за престъпление. За него Ленън е предател: богат, успял и далеч от идеализма на 60-те.
Марк Чапман израства с музиката на „Бийтълс“. В трудното му детство песните на групата са убежище от насилието у дома. Ленън е негов герой. Но годините носят объркване. След религиозно „пробуждане“ и крайно буквално тълкуване на думите на Ленън, че „Бийтълс са по-популярни от Исус“, в него узрява опасна обсесия. Пътува по света, жени се, но психиката му се разпада. В писмата до близките се подписва като „Спасителят в ръжта“.
Смъртта на Джон Ленън предизвиква световен шок. Хиляди се стичат пред „Дакота“ и болница „Рузвелт“. Поне трима фенове по света се самоубиват. Йоко Оно отказва официално погребение и призовава за „десет минути мълчание“ в памет на съпруга си. На 10 декември тялото му е кремирано в „Фернклиф“.
Трагедията идва в момент на възраждане за Ленън. След петгодишна пауза, посветена на семейството, той преживява творчески подем. През лятото на 1980 г. опасно пътуване с яхта до Бермуда го разтърсва и вдъхновява. „Настроих се към космоса – и всички тези песни дойдоха“, казва той. Албумът Double Fantasy е ново начало, което съдбата прекъсва брутално.
След убийството Чапман не оказва съпротива. „Действах сам“, казва тихо. Признава се за виновен и получава присъда от 20 години до доживотен затвор. От 2000 г. насам молбите му за условно освобождаване са отхвърляни 13 пъти. В затвора „Атика“ живее изолиран, твърди, че се е „освободил от демоните си“, но светът не го освобождава от вината за един от най-големите удари върху музиката.
Мотивите му и до днес остават мътни – смесица от религия, психични смущения, собствен егоцентризъм и тъмно желание за слава.
Джон Ленън – визионер, бунтар, поет – си отива твърде рано. Убит от заблуден младеж, обсебен от човека, който му е дал смисъл в тийнейджърските години.
И остава гласът му. Остава и посланието му, цитирано безброй пъти през десетилетията:
"Съществуват две основни мотивиращи сили: страх и любов. Когато се страхуваме, ние се отдръпваме от живота. Когато сме влюбени, ние се отваряме за всичко, което животът има да ни предложи със страст, вълнение и благосклонност. Ние трябва да обичаме първо себе си с целия си блясък и недостатъци. Ако не можем да обичаме себе си, ние не можем да разгърнем нашата способност да обичаме останалите или потенциала си да творим. Еволюцията и всичката надежда за по-добър живот почиват в безстрашието и откритото сърце на хората, които прегръщат живота."
