Показах на всички, че мога и къде ми е мястото. Това призна пред Нова телевизия победителят в четвъртия сезон на Hell’s Kitchen България Валентина. 

"Винаги моето име съществуваше в скандал, дори и аз да не присъствах. Не трябваше да обръщам внимание на скандалите и щеше да е по-добре за мен, но аз съм такъв човек, който обича да казва истината в очите. Това е минус в нашето ежедневие, тъй като хората са по-лицемерни.

Когато кажеш в очите на човек това, което не харесваш, типично човешка черта е той да започне да се оправдава и да нападне отсрещната страна. Затова малко повече ни бяха конфликтите, но нито един от колегите не съм обидила на лична основа. Не съм смесвала личните взаимоотношения с работата. Показах, че съм професионалист и така спечелих предаването.

Очарована съм от шеф Ангелов, когото не познавах преди това, но той е с много капацитет и обективен в оценките си. Хладнокръвен до мозъка на костите си“, признава тя.

„Записах се в канстинга спонтанно. Работих в много добър хотел, с ресторант със звезда Мишелен в Германия. Ежедневието ми беше добре наредено, с добра заплата и не можех да се оплача. Но в един момент ми стана скучно, а по това време течеше рекламата за кастинга. Една вечер бях със съпруга си, изпих две бири, което е неприсъщо за мен и спонтанно се записах на кастинга. Включването ми беше на майтап, на две бири.

Когато отидох за първи път, съпругът ми сподели, че е сигурен в победата ми. Семейството ми повече вярва в мен, отколкото аз самата. Шегувах се, че ще отида в предаването като Кличко, а за финала каквото стане. По време на предаването майка ми е била с високо кръвно през цялото време, а баща ми каза, че се гордее с мен.

Няма шеф, който да не вика и да не изисква. Човек, трябва да знае какво иска в този живот. Баща ми рядко е горд от нещо и затова съм изключително щастлива, че получих похвала от него. Съпругът ми от друга страна винаги се е гордял с мене“, разказва Валентина.

„Имах страхотни колеги и благодаря на всички. Не се замислям за тези, с които не съм мелила до такава степен брашно. Трудни ми бяха взаимоотношенията с Деница, но всички сме свободни да нареждаме живота си както преценим. Имам си своите забележки, но не ги натрапвам, тъй като всеки си има мнение.

Хората с черните куртки на финала ми бяха много близки, тъй като претръпнахме един към друг и стопихме ледовете помежду си. Свикнахме си с изискванията и мога да кажа, че Камен ми беше най-близък, след това Елена, Виктория и Ники. Всеки един от тях е достоен за уважение. Имат си плюсове на характера, силни страни в готвенето и са положили много труд, за да постигнат успехите си“, коментира останалите участници в кулинарното предаване победителката.

За отборната игра, скандалите, искреността и лицемерието Валентина е категорична:


„Честно казано не ме интересуваше мнението на останалите. Това, което ми липсваше е, че колкото и да ти е тежък работния ден, ти се прибираш у дома при семейството си и се разтоварваш. Това, което хората не могат да разберат е, че ти си изолиран за три месеца. Много от колегите забравят факта, че когато приключи работния ден трябва да се сложи стоп и да се направи граница между работа и почивка.

Повечето не го правеха и изпадаха в дискусии и от там идваха сблъсъците. Трудно ми беше, защото ми липсваше семейството“, признава топ кулинарката.

„Приятелите ми, които са малко на брой, но ме познават много добре, не са ми критикували. Още в началото в предаването заявих, че имам приятели, които обичам, а тук в предаването съм дошла да играя и да покажа това, което мога. В реалния живот не ми се случва да викам толкова много“, коментира Валя критикуваното от колегите си поведение.

„Често използваната от мен дума „захарче“ идва от една комична ситуация със съпруга ми. Веднъж разказвах на едно близко семейство колко много ме е ядосал съпруга ми и го нарекох „чукундур“. Обясниха ми, че думата означава захарно цвекло и от тогава започнах да я използвам“, обяснява Валентина.

„Бившият ми шеф беше много щастлив и сподели, че какво съм била в работата, такава съм и в предаването. Всички бяха много щастливи от победата и ми казаха, че се гордеят с мен. Колегите от хотела обещаха да направим парти когато се върна.“

Относно заминаването си в Германия, Валентина споделя:

„Заминах за Германия, тъй като мъжът ми работеше там, а синът ми беше във възраст, в която имаше нужда от него. Преди това се бях завърнала от Испания и нямах намерение да излизам отново извън България. Един професор ми беше казал, че съм прекалено усмихната и няма да издържа в Германия, но аз на инат, издържах.

Отидох в страната, не знаех език, но един възпитам мъж ме посъветва да практикувам професията си. Помогна ми, препоръча ме в един хотел и в началото гледах като риба цаца, но постепенно израснах до акула“, разказва как става готвач в Германия и успява да осъществи немската мечта.

„Много съм работила и след година и половина шефът на хотела каза на останалите, че трябва да слушат за всичко Валя. Работех три пъти повече, за да ме уважават германците. Никога не съм усещала подценяване, а и аз не бих го допуснала. Много весела съм, усмихната, знам да разпускам, но съм и дисциплинирана.

Трудно ми беше да се адаптирам, тъй като идвах от село и трябваше да вляза в динамиката на големия град. Научила съм семейството ми да спазва дисциплина. Според мен всичко в този живот е позволено, но с граница. Трябва да можеш да се контролираш, за да влезеш в обществото.

Според мен шеф Ангелов е много фин човек и не може да си представите как може да вика един шеф в ресторант в Германия. За да можеш да функционираш и работиш в такава кухня, трябва да можеш да живееш под стрес, да си организиран, да мислиш бързо и да работиш два пъти повече от германците“, разказва за трудните уроци, научени от живота.

„Всичко ми харесва в Hell’s Kitchen. Доволна съм от всичко, защото бях искрена“, признава след като прави равносметка Валентина.

„У дома се готви само българска кухня. Даже си правя луканки и лютеница за зимата. У дома готви повече майка ми, тъй като съм доста заета и работя по 12 часа. Повече приготвям сладки и десерти. Дъщеря ми готви също много добре, а синът ми прави макарони с броколи. Често казвам на децата си, че ги обичам такива каквито са. Смятам, че ако искаш да промениш един човек, можеш да го направиш само с добро. Съпругът ми успява да ме командва с любов“, признава Валентина.