Разположен в сърцето на Андалусия, градът наистина прилича на плода, на който е кръстен. Гранада значи нар – онова множество от малки сочни топченца, които уж са еднакви, но всяко е толкова различно.
Гранада е от онези специални места, които хем приличат на съседните, хем са толкова неповторими, че ги запомняте за цял живот. Това е един от най-темпераментните градове на Испания, огласян от китарен звън, кастанети и токчетата на танцьори, разхлаждан от многобройни фонтани, ухаещ на цветя, портокали и нарове. Прилича на приказна арабска магия, която вече от векове владее това място. Може би причината е, че мястото е рожба на сблъсъка на двете най-големи световни религии &ndash; ислям и християнство. Затова и Гранада е колкото арабска, толкова и европейска, Ако вече сте били там обаче, вероятно ще определите Гранада като магическото заклинание на маврите.<br /> <br /> Погледът няма как да не заподскача по хълмовете, а това значи да се спре на Алхамбра &ndash; емблематичния замък, съхранил мавърския дух и устоял векове на всевъзможни завоеватели. Но преди да докоснете това сърце на Гранада, първо попийте цветовете, звуците и ритмите на града.<br /> <br /> Горещината през лятото е трудно поносима, затова най-добре излезте на първа разходка през нощта. Точно тогава оживява градът. Широките улици в новия център се изпълват с хора, а все още топлият въздух - с ароматите на дървета и цветя, които щедро обсипват балконите и дворовете. Гранада е истински зелен оазис сред иначе сухата Андалусия. Животът, който се събужда няколко часа преди полунощ, започва задължително в някой тапас бар, а най-добре е да изредите няколко, за да опитате повече от местните мезета и вина. Такава е и<br /> <br /> <strong>южноиспанската традиция - тапас и фламенко<br /> </strong><br /> Мъка, страст, мечти и експлозии наелектризират пространството около изпълнителите на този стар цигански танц, роден именно в Андалусия преди близо три века. За да започне човек да танцува фламенко, трябва да изпадне в определено състояние на духа, обясняват местните познавачи. Затова танцьорите никога не започват веднага, а първо се настройват, след това постепенно започва танцът, емоцията завладява и тях, и публиката, носи се във въздуха и го зарежда с електричество, което накрая просто избухва.<br /> <br /> Отново на улицата, оставяме се потокът да ни отнесе през площадите към катедралата и навсякъде се носи музика, а множеството танцува. Това е моментът, когато не можете да не затанцувате. После пак и пак, докато зората ви изпрати в леглото за глътка сън.<br /> <br /> Утрото в Гранада винаги е слънчево и усмихнато, улиците, обрамчени с бели къщи, украсени с много арабски елементи, зоват за нов поход. Това пътуване е по-различно и постоянно се движи<br /> <br /> <strong>между Европа и стария арабски свят<br /> </strong><br /> Наоколо се носят сладките миризми на плодове и тютюн, канела, карамфил и всевъзможни ароматни подправки, който идва и от кафенетата, и от малките магазинчета, които привличат специално туристите. Постепенното потапяне в Изтока съвпада с приближаването на Алхамбра.<br /> <br /> Историята започва с това как в XI век Бадис, синът на Хабус, построил първия арабски дворец. След него много андалуски султани създавали феерични градини, пълнили ги с фонтани, в които още бликат водите на планинските реки. Тук, на покрития с гъсти гори източен хълм, се заселила династията на Несридите и положила първия камък на<br /> <br /> Алкасаба &ndash; дворецът крепост<br /> <br /> който трябвало да претвори рая на земята и който днес познаваме като Алхамбра. Бисер сред изумруди - така мавританските поети описват Алхамбра. И наистина - блестящите стени на дворцовия комплекс ярко се открояват на фона на гъстата зеленина на горите, разположени в подножието на Сиера Невада.<br /> <br /> Настъпването на новата 1492 година е останало в европейската история с падането на последното ислямско владение на Пиренейския полуостров. Във втория ден от същата година пък Гранада се предава на кастилците. Но остава крепостта дворец Алхамбра &ndash; резиденция на мавърските владетели, паметник на ислямската архитектура и перла в световната културна съкровищница, пазена от ЮНЕСКО. Макар и да не успя да се класира сред &bdquo;Новите седем чудеса на света&rdquo;, Алхамбра е сред най-привлекателните места в южна Испания и една от най-големите гордости на Гранада.<br /> <br /> Разположен на в източната част на града, в подножието на планината, дворцовият комплекс е обграден от крепостна стена, защитена с 13 кули. Прекрачвайки прага на двореца, древните владетели попадали в свят, в който постоянните опасности, войни и предателствата не съществуват. Тук султаните намирали покой, безметежност и разкош. Ярките цветове, играта на светлината и сенките и изисканите формите били идеалът, който търсели древните архитекти и строители, за да осигурят на господарите на Гранада мечтания живот в приказка.<br /> <br /> <strong>Златните времена на Алхамбра</strong><br /> <br /> започват през XIII век, почти 100 години преди християнството да превземе<br /> <br /> града. През XIV век Гранада била управлявана от така наречените просветени владетели - Юсуф I и сина му Мохамед V, благодарение на които комплексът придобива вида и блясъка, с който е познат до днес. Централният вход е Вратата на правосъдието, над която се издига Кулата на правосъдието. Построена е от Юсуф I през 1348 година, за което свидетелстват надписите по стените. Голямата подковообразна арка е сред основните строителни елементи на кулата. Това, което привлича вниманието, е неправилен мраморен четириъгълник, в който е издълбана ръка. Според местните поверия тя предпазва крепостта от лоши духове и зли очи. Според друго вярване петте пръста символизират петте основни стълба на исляма - вяра, молитва, поклонение, пост и милостиня. Вратата на правосъдието и най-вече изваяната в мрамора ръка е оживяла и в друга легенда - ако рицар на кон успее да я прободе с копието си, ще завладее цялата крепост. Векове наред жителите на Гранада вярвали, че с падането на крепостта, ще настъпи и краят на света.<br /> <br /> Най-важната сграда в комплекса е дворецът Комарес<br /> <br /> в двора на миртите, кръстен така заради многобройните миртови дървета, които ограждат централния басейн с размери 34 на 7 метра. Два фонтана в краищата му пълнят мраморния басейн, в който се оглеждат небето и златисто-розовата кула Комарес. Със своите 45 метра тя е най-високата в Алхамбра и блести отдалеч с цветните прозорци на балкона, осветяващи голямата тронна зала вътре, наричана още &bdquo;Залата на посланиците&rdquo;. Тук владетелите посрещали и впечатлявали приятели и врагове, а днес оттук се разкрива най-красивата панорама на града. &bdquo;Залата на посланиците&rdquo; е свидетелство на странния талант на маврите да манипулират светлината като използват сложните резби на прозорците и цветни стъкла. Така в миналото те карали светлината да пада върху блестящите стени на залата по особен начин и да ги обгръща в блестящо сияние. Според легендата тук последният мюсюлмански владетел на Гранада - султан Боабдил, предал Алхамбра на християните. Когато майка му узнала за това, излязла на балкона на кулата и казала на сина си: &bdquo;Всички твои предци са умрели като крале на Гранада, а днес кралството умира с теб&rdquo;.<br /> <br /> Според друго предание пак тук, в &bdquo;Залата на посланиците&rdquo;, кралица Изабела Кастилска изпратила Христофор Колумб преди първото му пътуване до Новия свят.<br /> <br /> Ако в двореца Комарес е кипял държавният и политически живот на владетелите, то съседният -<br /> <br /> <strong>Дворецът на лъвовете<br /> </strong><br /> бил изцяло запазен като частно пространство. Блясък и изобилие от декорации, вода и светлина създават усещането за чувственост и вечен мир. Както всичко в Алхамбра, така и тук името на двореца е свързано с легенда. Според нея броят на лъвовете бил избран от султан Мохамед, след като везирът му, евреин по произход, разказал на владетеля за трона на Соломон, поддържан от фигурите на 12 лъва, и посъветвал султана да украси фонтана с лъвски статуи. Дали е така, учените отдавна спорят, но в края на тази обиколка из приказния свят на древните владетели Дворът на лъвовете си остава онова вълшебно място, изпълнено със спокойствие и тишина, нарушавана единствено от ромона на водата, което принадлежи на друг свят &ndash; този на Алхамбра.<br /> <br /> <strong>Градините на Хенералифе</strong><br /> <br /> Ако след всичко това във въображението ви е останало още място за приказни места, на съседния хълм ви очаква дворецът Хенералифе и неговите вълшебни градини. От двореца е запазена съвсем малка част, която се вписва в огромен комплекс от невероятни паркове. Ако попаднете там, когато зреят портокалите, ароматът им ще ви следва навсякъде в цветната разходка из водните градини, където се редуват басейни, цветни лехи, фонтани и колонади, както и Градините на султана, за които се смята, че са запазили в най-чист вид средновековния пищен стил на арабската архитектура. Парковете на двата двореца &ndash; Хенералифе и Алхамбра, са свързан със закрита алея, която пресича дълбокия пролом между двата хълма и така запазва илюзията за единен свят, толкова различен от всичко останало. /БЛИЦ<br /> <br />