Александър Кадиев е роден на 30 август 1983 г. в гр. София. Син е на актрисата Катерина Евро и Георги Кадиев. Съвсем естествено се насочва към актьорското майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” при професор Стефан Данаилов. Участва в редица постановки, а от 2012 г. е и водещ на предаването „Преди обед” по bTV заедно с Деси Стоянова. През 2015 г. е водещ на риалити шоуто „България търси талант”. Какво обаче е било детството му? Живял ли е щастливо? Гордее ли се с успехите на своите родители?
Очилатият любимец Сашо Кадиев има неприятна лична драма от детството си. Често е ял здрав пердах от баща си. Майка му също упражнявала върху своя наследник юмручното право, тъй като Сашко бил доста непослушно дете. „Вършех все щуротии”, признава си днес той. С типичното си чувство за хумор той заявява, че през своя досегашен живот е изял много по-малко тестени вкусотии, отколкото шамари. 

Много добре си спомня последния сблъсък с разярената си родителка. Бил на 12 години и боят още му държи влага. Катето му зашлевила шамар, защото се прибрал чак на сутринта, без да я предупреди. Paзтpeвoжeнaтa жeнa вдигнaлa нa кpaк дe щo имa poднини и пpиятeли, дopи ги cтpoилa дa xoдят дa гo тъpcят пo зaвeдeния и xoтeли. 

Звънялa кaтo 
oбeзyмялa пo 
бoлници 

Tя cи билa внyшилa, чe нeщo лoшo му се е случило и затова трябва да ходи да го спасява. Била на косъм от това да вдигне на крака полицията. Ho в тoвa вpeмe, нa cyтpинтa, ни лyк ял, ни миpиcaл, cинът й ce пpибpaл. Cлeд кaтo ce yвepилa, мe нямa нищo пoтpoшeнo и cчyпeнo пo нeгo, тя мy зaвъpтялa тaкъв шaмap, чe тoй видял звeзди пocpeд бял дeн, cпoмня cи днec c ycмивкa Aлeкcaндъp.
Докато майка му изпадала в нервни кризи, Сашко купонясвал с приятели в апартамента на един от аверите му. Младежът „забравил” да предупреди майка си, въпреки че знаел какво ще последва след това. Дори си изключил телефона, за да не го безпокои и да не му дрънчи непрекъснато. 
„Не знам защо го направих. Сякаш 

някаква зла
сила ме тласна
към това

 Знам, че сгреших, но тогава така постъпих и си заслужих боя по-късно”, откровен е Сашко. Искрено се надява дъщеричката му Катя да е по-разумна от него и да не го изправя на нокти, както той е правил като малък.


Мил спомен от детството

Кадиев признава, че не споделя лични неща с колегите си. Гледа даже да не дружи с тях, а причината се крие в детството му. „От малък съм в шумни компании и ми идва малко в повече. В това отношение приличам повече на баща си. По-скоро се занимавам със собствените си дела, отколкото с хората”, категоричен е той. Преди кончината на баща си, Сашко го описва така: „Той не е традиционният тип баща, който в събота и неделя извежда сина си и са само двамата по мъжки. С него си говорим дълго и много. Сядаме в хола, пускаме си музика и говорим, говорим. Компютрите са наша обща страст. Спомням си, че в началото на демокрацията той имаше бизнес и беше поръчал едни компютри. Имаше офис на „Раковски”, пълен с компютри, аз се побърквах, като влизах там, защото в България тогава нямаше никъде компютри. Та това ни обединява, разменяме програми, информация... По интелектуалните занимания сме ние. Баща ми е класик. Него например рядко можеш да го видиш да се смее.”

Покрай известната си майка Сашко от малък общува с много популярни актьори. Пази 

светли спомени 
от срещите си с 
Чочо Попйорданов

чиято майка е кръстница на Кадиев. „Той беше много широко скроен човек, истински позитивен. Когато сме се срещали, винаги е бил много готин. Прегръщал ме е, радваше ми се. Той ме обичаше и аз го обичах. Звънеше ми от време на време по разни поводи заради представление, празници. Винаги е бил много светъл. Никога не съм бил свидетел на някакво лошо настроение или отношение”, с тъга в очите си разказва младият актьор. 

Макар около него средата да е била предимно актьори, той нямал желание да продължи професията на именитата си майка. „Нямах амбиция да стана актьор. Изобщо. И родителите ми също, така че не съм търсил тази професия. Но от малък нося артистизма и даже в училище ми казваха „Актьорчето”. Винаги съм вървял с това пред съучениците си, защото все ги забавлявах. И в един момент, две години след гимназията, разбрах, че Стефан Данаилов ще има клас в НАТФИЗ. А аз много го харесвам и уважавам. Реших да кандидатствам, да се пробвам. Вече вярвам, че човек, ако наистина е за някоя професия, тя си го намира. И си го избира. Пробвах, приеха ме и тръгнаха нещата. Пробата е много важна”, разказва с вълнение Александър. Преди да отиде в училището за актьори, той учи година и нещо в икономически колеж „Маркетинг и мениджмънт”. Интересна професия, която обаче не го грабва. Отписва се и се записва в академията. Подготвил се за месец и половина-два с помощта на Ваня Щерева, Елена Бозова и Мариус Куркински.


С родителите си – неговият пример за достойнство в живота

За смъртта на баща си

На 27 юли 2012 г. от този свят си отива баща му Георги Кадиев или Жорж, както го наричат приятелите му. Между смъртта и денят, в който му съобщават, че има рак, изминават едва 10 месеца. Дори и накрая, когато вече всички лекари им казват, че няма надежда, всички очакват чудо. Молят се ракът на белите дробове да изчезне така, както е дошъл. „На 25 юли се влоши, с майка ми бяхме заминали за участие във Варна. Разбрахме, че е паднал и се е ударил. Изобщо не предполагахме, че се е случило нещо лошо. Успокои ни, че не се чувства зле. Каза, че си лежи. След това на 26-и аз заминах за Созопол – там имаше фестивал, в който трябваше да участвам. Тогава разбрах, че той се е влошил много и си тръгнах веднага за София. Докато пристигна, на баща ми вече му беше станало ужасно зле и са го закарали към болницата, приели са го в 1-ва градска в интензивното. Веднага отидох при него. Видях го, казахме си няколко думи. Той вече трудно говореше, погали ме по главата. След това около 18 вечерта трябваше да си тръгна, защото не ми даваха повече да стоя там. Прибрах се вкъщи. В 23.30 ми се обадиха, за да ми кажат, че баща ми е починал”, споделя драмата си Кадиев-младши. 

Красимир КРАСИМИРОВ