За Лили Иванова сякаш е изписано всичко, поне що се отнася до кариерата, славата и успехите й. Така изглежда, но само на пръв поглед. В действителност за голямата българска певица съвсем не се знае всичко, макар биографията й да е изключително богата откъм атрактивни истории.
За мнозина тя е пример за сила, женственост и талант, поради което и неслучайно е наречена „примата на българската естрада”. Да, Лили Иванова е артист, който не спира да твори неуморно и до днес, и който ще остане завинаги в историята на българската музика. Малцина знаят обаче, че преди да започне славната си музикална кариера през 1961 г., която продължава все така шеметно и до днес, тя е била перспективен състезател по художествена гимнастика.

През 1952 г. Лили дори печели златен медал на Републиканското първенство в Русе. И вероятно, ако не се бе влюбила така неудържимо в музиката, днес името й

можеше да стои редом до това на славните ни “златни” момичета

Лиляна Иванова Петрова се ражда на 24 април 1939 г. в Кубрат. Кръстена е на починалата си по-голяма сестра Лиляна. Нейни родители са Мария и Иван Дамянови. Баща й е чиновник в полицията и кметството в периода преди 9 септември 1944 г., което става причина впоследствие да бъде арестуван за повече от 3 месеца. По време на Втората световна война пък той започва да се занимава с отдаване на автомобили под наем, а след това става шофьор. А майката на Лили не е работила, но когато семейството имало финансови затруднения, припечелвала пари от работата си като сервитьорка. Семейството има четири деца – всичките момичета, две от тях умират от скарлатина.

Когато е едва на 7 годинки Лили, която още тогава показала, че много обича музиката, получава специален подарък от родителите си – акордеон – на който се учи да свири съвсем сама. Няколко години по-късно проявява интерес и към пианото. Единственият й учител по пиано в Кубрат е г-н Чернев, който обаче тогава е на преклонна възраст и Лили успява да вземе при него само 2 урока, тъй като той умира. След това бъдещата певица започва да пее в училищния хор, но все още не е сигурна, че иска да се занимава с музика.

През 56-та Лили Иванова се записва да учи в Медицинския техникум за медицински сестри във Варна – престижна за онова време професия. Някъде в този период се случват и първите й изяви в музиката, когато изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали”. Когато завършва, Лили е разпределена да работи в психиатричната болница в град Бяла, но баща й успява да й уреди работа в местната болница в Кубрат. В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и колегите й също знаят, че тя обича да се занимава с музика.

Поредица от знаци я подтикват да се занимава с пеене

Лили Иванова е споделяла през годините, че поредица от малки знаци на съдбата са я подтикнали към това да поиска сериозно да се занимава с пеене. Отначало, за да получи така наречената „категория”, тя започва да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, след което се явява на прослушване от комисия в Русе и получава „трета категория” за певица. Става все по-уверена в желанията си да се занимава професионално с музика, търсейки развитието си в София, но родителите й са против заради лошото мнение за артистите.
През 1960 г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили пътува два пъти до София, за да опознае какви възможности за реализация би имала. Получава предложение да пее в сливенски ресторант, но отказва. Впоследствие трупа пътуващи музиканти чуват за таланта й и предлагат да се присъедини към тях. Така заедно с тях Лили обикаля читалища и театри, където изнасят безплатни концерти пред работници.
Длъжността й е държавна с хонорар по 5 или 8 лв. на концерт. Лили скоро напуска трупата. През 1961 г. решава окончателно да се премести в София. Първите 4 години живее в хотел „Родопи”, тъй като не разполага с квартира. От Концертна дирекция включват певицата в турнето „Естрада за всички”, в което участват фолклорни изпълнители. Година по-късно Лили е включена и в концерт на Вили Казасян в концертна зала „България”. А основните й участия през този период са като подгряваща певица в участията на оркестър „Мелодии”. Първото й турне извън България е в Румъния.
 

И трите й брака са краткотрайни

Това е и периодът, в който певицата се запознава и омъжва за първия си съпруг – Георги Павлов. На сватбата присъстват едва 4-ма души. Бракът им обаче не просъществува дълго, най-вече заради свекървата на Лили, която не одобрява певческата й кариера. Така двамата се развеждат през 1964 г. Същата година в зала „Универсиада” концерт има шведската рок-певица Джейн Сверт и нейната група. Лили Иванова пее за първи път пред такава голяма публика в първата част на концерта.
Първата вечер обърква текста, което много я разстройва и напуска сцената. Но на втората вечер се справя много добре и изпълнява бърза румънска песен. Публиката я харесва – което е и първата й своеобразна творческа победа по пътя към широката известност. След този концерт в репертоара й вече влизат български песни, първата от които, написана специално за нея – песента „Витоша” по музика и текст на Емануил Манолов.

Лили добива бърза слава в съседна Румъния, където остава половин година, и дори получава покана да запише грамофонна плоча. След това идва и поканата от оркестър „Балкантон” за концерт в Белград, където Лили и музикантите й са посрещнати от български оркестър, начело с пианиста Иван Пеев.


С Иван Пеев

Между двамата бързо пламва любов. И Иван Пеев й предлага брак. На 15 март 1965 г. двамата се женят, а на сватбата им присъстват само трима души. Певицата и до днес нарича Иван Пеев своята „единствена любов”. След сватбата заминават на турне в СССР. Две години по-късно „Балкантон” издава втората дългосвиреща плоча на Лили Иванова – „Уличката малка”, последвана от турне в Куба. След Куба идва ред и на поредно голямо турне в Русия. През ’69-та певицата се явява на третото издание на фестивала за грамофонни плочи и музикални издания с над 1 милион копия и печели „Трофеят на Мидем”. Същата година излиза албумът й „Камино”.

След 10 ноември 1989 г. Концертна дирекция е закрита и вече няма кой да осигурява ангажименти на изпълнителите, както е било дотогава. Лили Иванова обаче продължава да работи предимно по частни участия и партита с група от няколко музиканти. В средата на 90-те години започва отново да прави самостоятелни концерти – първоначално в малки зали, защото й се налага сама да ги ангажира и заплаща, с апаратура под наем и без оркестър. Постепенно концертите - стават все по-търсени и големи, поради което тя си позволява да се издържа основно от тях.

Така идва и 2000 г., когато Лили Иванова издава албума „Ветрове”. Излиза и първият брой на еротичното списание „Плейбой”, в което е публикувана еротична фотосесия на Лили Иванова. През 2006 г. певицата е удостоена със звезда на Алеята на славата.

Следват големи концерти в Зала 1 на НДК (2007 и 2008 г.) и голям концерт в зала „Олимпия” в Париж (2009 г.), с което тя изпълнява своя отдавашна мечта. В края на 2012 г. пред 15 000 души Лили Иванова впечатлява с мащабен тричасов концерт в зала „Арена Армеец” в столицата и става първият български изпълнител, представящ се в тази зала.
През 2015 г. Лили Иванова изнася концерт в Лондон, като това е първият й концерт в столицата на Великобритания.
За годините на своята кариера досега Лили Иванова прави над 11 хиляди концерта и издава над 35 албума. Припомняме, че през 1961 г. тя започва с хонорар от 8 лева на участие, но постепенно се превръща в „Примата на българската естрада”.

Подготви Анелия ПОПОВА