Скандалът около Иво Аръков се оказва, че не е изолиран случай, а сигнал за по-дълбок проблем, който отворя врата, която изглежда дълго време е стояла удобно затворена.
А зад нея стои модел. Механизъм. Система, в която хиляди евро сменят посоката си, но не към повече култура, а за влияние.
След като името на Иво Аръков бе въвлечено в публичен скандал, вниманието рязко се измести към нещо по-голямо – начина, по който се разпределят публични средства и как те се превръщат в инструмент за влияние.
Скандалът около Иво Аръков се оказва не изолиран случай, а сигнал за по-дълбок проблем. Данни от официален документ показват разпределение на значителни публични средства към десетки културни проекти – на фона на засилени обществени съмнения за прозрачността и целите на това финансиране.
До БЛИЦ достигна документ, показващ десетки проекти, финансирани с внушителни суми. Става дума за финансиране по линия на културни програми, при които десетки организации получават средства в диапазона от десетки до стотици хиляди левове.
Само част от цифрите очертават мащаба - над 870 000 лв. за фестивални събития, 250 000 лв. за културни формати, над 1.4 милиона лв. заявено финансиране за кинофестивал и десетки проекти с по 30 000 – 250 000 лв. одобрени средства.
-
250 000 лв. за фестивала "Аполония"
-
250 000 лв. за "Варненско лято"
-
над 240 000 лв. за джаз фестивали и културни форуми
-
246 875 лв. за Вагнеров фестивал на Софийската опера
-
250 000 лв. за "София филм фест" при общ бюджет над 1.4 млн. лв.
-
200 000 лв. за "Гранде арт ЕООД" за "80 години Мими Иванова"
-
226 774 лв. за Общински културен институт "Средец" за "50 години съвършенство" - юбилеен концерт на Светлин Русев
-
213 469 лв. за Фондация "Борис Христов" за "Портрет на един глас - 90 години Никола Гюзелев Концерт и изложба в памет на гения, който превърна сцената в храм"
Списъкът продължава с десетки подобни проекти, като одобрените суми често достигат максималните допустими стойности.
В същото време има редица родни творци с мащабни проекти, юбилейни концерти и годишнини, които не стигат до такова одобрение. Това поставя въпроса не дали има финансиране, а как се разпределя и с каква ефективност.
Как и по какви критерии се прави селекцията, можем само да гадаем.
На пръв поглед става дума за култура, за фестивали и изкуство. Общата картина представя един национален календар. Но при по-детайлно вглеждане – когато поставим тези числа в контекста на предстоящия пореден изборен период и паралелните сигнали за купуване на гласове, ситуацията рязко започва да се променя.
Моделът: от субсидия до влияние
Познавате добре онази приказка, че когато не става въпрос за пари, значи става въпрос за много пари. Е, в случая става въпрос за много пари, а схемата не е директна, но пък за сметка на това отиграна и ефективна.
Публичните средства се разпределят - по програми, комисии, проекти. Отиват в конкретни организации и лица. Част от тях се връщат в "неформални канали". А по време на изборен период тези канали се активират най-много.
Това вече не е просто финансиране, а говорим за инфраструктура за влияние.
В крайна сметка въпросът не е дали културата трябва да бъде финансирана – тя безспорно трябва. Въпросът е как, при какви правила и с каква отчетност. Защото когато публичният ресурс се разпределя без достатъчна прозрачност, всяка подкрепа – дори и заслужена – започва да изглежда като част от схема.
А там, където доверието се пропука, културата губи най-ценното си – своята легитимност.
Дори и когато скандалът "Аръков" отшуми, въпросът ще продължи да стои отворен. Ще продължат да ехтят важните въпроси:
Колко струва културата?
Колко струва влиянието, скрито зад нея?
