„Днес е 395-ият ден от раздялата ми с теб, дойдох сам в Тибет. Казват, че тук е свещено място, което може да изчисти душата на човека, за да се освободи от тревожните мисли. Момиче, трябва да те оставя. Беше ми много тежко през последната година, но ти желая радост и щастие оттук нататък!“

Тибет се счита за най-близкото място до небето, далеч от шумотевицата. Хората от различни краища на света мечтаят да го посетят. В Лхаса пътниците оставят техните следи в хотели и кафенета, както и техния „дневник на душата“. В днешния забързан ритъм на живот, развити социални мрежи и своевременен достъп до информация, неща като традиционни тетрадки, принтирани снимки и послания на пощенските картички са изключително скъпоценни.

Те носят различни емоции, преживявания и усещания на хората. Също като на онзи пътник споменат в началото на статията, който споделя своята трогателна любовна история в тетрадката на магазинче за кисело мляко, „Лесно е да се каже довиждане, обаче не е лесно да се видим отново“.

Още можете да прочетете на pochivka.blitz.bg