Както обикновено на Бъдни вечер с Виктор си говорим за времето. За времето, което прекарваме заедно. За онова, което лети. За онова, което не трябва да се губи. За времето, което има значение — защото е единственото, което не можем да върнем, но можем да дадем.
Това написа в профила си Деница Сачева. Ето какво пише още тя:
От времето, в което вярваше в Дядо Коледа и си пожелаваше със затворени очи чудеса до времето, в което посреща празниците… на покрива мина едно десетилетие. Един миг. Един цял свят.
И някъде по пътя разбираш, че магията не си тръгва — просто сменя формата си. От чудо в доверие. От приказка в смелост. От „искам“ в „мога“.
Пожелавам на всички весели празници, светла Коледа и добра Нова година.
И най-вече — повече време.
Да бъдем заедно с тези, които обичаме.
И с тези, които имат нужда от нас.
Защото точно това време е най-ценното.
