10 научни феномена, които остават мистерия до ден днешен
1. Поясът на Кайпер. В края на Слънчевата ни система е разположен пояс от комети и астероиди, известен на науката като пояс на Кайпер. Анализи показват, че количеството обекти в астероидния пояс намалява чувствително с времето. Едно от по-невероятните обяснения е, че феноменът се дължи на наличието на мистериозна планета Х, обикаляща в този отдалечен от нас регион, която с гравитацията си „обира“ отломките от пояса.
2. Плацебо ефектът. Показва колко слабо все още познаваме човешката психика и силата на мозъка да контролира тялото. Плацебо ефектът демонстрира как в много от случаите прилагането на явно неефективни методи на лечение, като например даването на захарни хапчета, може да подобри състоянието на пациента не по-малко от истинското лекарство.
Единственото условие е самият пациент да не знае, че е „лекуван“ с несъществуващо лекарство и да бъде убеден в ефективността на лечението. Учените предполагат, че плацебо ефектът е по същество биохимичен, но неговият генезис за момента е неизвестен.
3. Звукът Bloob. Мощен инфразвуков подводен тътен, който раздира дълбините на Южния пасифик в продължение на около минута. Мистериозният звук е засечен за пръв път през 1997 г., като учените все още гадаят какъв е неговият произход. Ако е предизвикан от непознато животно, то трябва да е много по-голямо и от най-големите китове – подобно на митичните кракени, които според легендите са успявали да потопят големи кораби в рамките на секунди.
4. Ефектът ноцебо. Подобен на плацебо ефекта, но с обратен знак. Ако поставим клинично здрави хора в негативна мисловна рамка – например ако им кажем, че са се натровили или са заразени с опасна болест, то това може да ги разболее или най-малкото - да ги накара да се почувстват зле. Тук влизат и тежките случаите с хора, на които неправилно е поставена диагноза, че са смъртно болни. В резултат вместо да се възстановят от заболяването си, те умират. Подобно на плацебо, и ноцебо ефекът остава необяснен от медицинската наука.
5. Проблемът с лития. Според теорията на Големия взрив днес във видимата Вселена трябва да съществува близо 66% повече от лекия метал литий, отколкото учените откриват. Липсата на този химичен елемент тревожи научния свят, като част от космолозите са на мнение, че в самата теория има проблем, който все още не е изяснен.
6. Гравитационни аномалии на Земята. Гравитацията на планетата ни може да предостави необходимата сила, която може да ускори космическите апарати, преминаващи край нея и да ги запрати в Космоса. Оказва се обаче, че това ускорение е по-голямо, отколкото физичните закони предвиждат – проблем, който предстои да бъде обяснен научно.
7. Липсващата антиматерия. Космолозите-теоретици твърдят, че при Големия взрив са се образували по-големи количества материя, отколкото антиматерия. В резултат цялата антиматерия е изчезнала, а от остатъчното количество материя са се образували видимите космически обекти в галактиките. За момента този дисбаланс не може да бъде обяснен по никакъв начин от теорията, като има предположения че някъде в Космоса има и галактики, изградени изцяло от антиматерия.
8. Парниковият ефект при еоцена. Анализите сочат, че в даден момент през еоцена (геологичен период, започнал преди 56 млн. години и завършил преди 36 млн. години) средните температури на полюсите на Земята са достигнали до 15-20 градуса по Целзий. Сегашните климатични модели се опитват да обяснят тази аномалия на екстремно глобално затопляне, което в голяма степен остава неясно.
9. Оста на злото. В случая не става въпрос за политическия термин, наложен от бившия американски президент Джордж Буш-младши и описващ държавите, които според него спонсорират тероризма, а за аномалия в температурното разпределение на космическия микровълнов фон (тъй нареченото реликтово лъчение). На теория това разпределение би трябвало да бъде напълно произволно, но изглежда, че съществува необяснен от учените модел на разпределение на горещи и студени точки. Откритието, направено през 2005 г., и досега предизвиква разгорещени спорове сред космолозите.
10. Тъмният поток (Dark Flow). Наблюденията сочат, че голяма част галактиките се отдалечават от нас в посока на точка, разположена между съзвездията Кентавър и Vela. Част от учените предполагат, че те се привличат в тази посока от нещо гигантско, което може да е друга Вселена.
Последвайте ни
0 Коментара: