Представете си, че сте далеч в бъдещето. Представете си , че живеете в друга страна или сте друг човек. Погледнете се през очите на муха, кацнала на стената. Целта е да постигнете чувство на отдалечаване, или да отстъпите встрани от себе си, пише obekti.bg, позовавайки се на PsyBlog.

Това ви поставя в абстрактна, психологически далечна умствена рамка, която има най-различни ефекти върху възприятията ви за света. Ето 10 примера, подкрепени от научни изследвания, проведени през последното десетилетие.

1. Кара предизвикателствата да изглеждат по-лесни

Когато една задача ви се струва трудна, увеличаването на психологическата дистанция я кара да изглежда по-лесна. Активирането на абстрактна мисловна рамка намалява чувството на трудност. Директната манипулация на разстоянието от задачата води до същия ефект, отбелязва изследване от 2011 г.: когато участниците се облегнат назад в седалките си, задачата им се струва по-лесна.

2. Води до по-добро самопознание

Когато нещата се объркат и се опитвате да разберете защо, психологическото отдалечаване може да помогне.

Ето какво сочи изследване от 2010 г.: „Когато хората трябва да анализират чувствата си, свързани с негативни лични преживявания от дистанцирана перспективна (например, от гледната точка на муха на стената) в сравнение с потопената в себе си гледна точка (първо лице единствено число), това ги кара да преживяват по-малко емоционална и психологическа реактивност в краткосрочен план и предпазва от отрицателните емоции, свързани с „предъвкване“ на ситуацията в дългосрочен план.

3. Помага да сме по-убедителни

Когато хората обмислят покупка, те по-лесно се убеждават при психологически дистанцирана рамка. „Потребителите… са по-склонни да бъдат убедени от послания с психологически дистанцирана ориентация, които наблягат върху бъдещето или са насочени към далечен друг…“, установява изследване, публикувано през 2012 г.

4. Придобиваме по-добър контрол над емоциите си

„Отрицателните сцени стават по-малко отрицателни и по-малко емоционално вълнуващи, когато си представим, че се отдалечаваме от тях, и обратното, ако си представяме, че те се приближават към наблюдателя, отбелязва друго изследване от 2012 г.

Ако сте много емоционален човек, психологическата дистанция може да ви помогне да контролирате емоциите си.

5. Илюзия за обяснителна дълбочина

Не всички ефекти на абстрактното мислене са положителни. Една от опасностите на „голямата картина“ е, че ни кара да мислим, че разбираме нещо по-добре, отколкото е в действителност. Това е известно като илюзия на обяснителната дълбочина. Хората са изненадани от незнанието си, когато трябва да опишат един процес в детайли, а не само в най-общи линии.

6. Бъдете верни на себе си

Психологическото отдалечаване може да ни направи по-малко податливи на социални влияния и по-склонни да предприемем действие, което „отразява консистентно вътрешните ценности и идеали, които е вероятно да бъдат споделени в рамките на важни връзки или групи“.

7. Ставаме по-учтиви

Хората са склонни да се държат по-учтиво, когато мислят абстрактно.

„Осем изследвания показаха, че вежливото държание е свързано с абстрактно тълкуване, времево разстояние и пространствено разстояние.“

8. Запалва творческата искра

Хората често препоръчват да се откъснем за кратко от творческите начинания, например да си взимем почивка, за да разпалим отново съзидателната искра, но психологическото отдалечаване също помага. Участниците в едно изследване, които е трябвало да мислят за източника на една задача като за далечен, са решили два пъти повече задачи за интуитивно мислене, отколкото онези, които си представяли задачата като близка, посочва публикация от 2009 г.

9. Подобрява самоконтрола

„Участници, окуражени да мислят в абстрактни термини, демонстрирали по-добър самоконтрол при понасянето на дискомфорт, за да получат по-точни личностни профили.“

10. Кара ни да мислим по-мъдро

Мъдростта означава да виждаш „голямата картина“. Абстрактното мислене и психологическото отдалечаване могат да помогнат и в този случай:

„Два експеримента демонстрират, че когато хората трябва да мислят от дистанцирана перспектива за проблеми, които са от лично значение за тях (в първия случай – кариерните възможности за безработните по време на икономическа криза, във втория – очакваните социални промени, свързани с победата на избрания от съответния участник кандидат на изборите), това подобрява мъдрото разсъждение (диалектичен подход, интелектуална скромност), отношение (участниците придобиват отношение, ориентирано към съдействие) и поведение.“