20 по-страшни неща от Хелоуин, които ти се случват в България

Да видиш най-простите си познати в листа за общински съветници

Най-ужасяващите неща се случват по светло и на публични места, а не по тъмно по кьошетата. Обикаляш квартала по анцуг в слънчев и приветлив есенен ден, за да купиш хляб и сирене, и ненадейно попадаш на предизборен плакат с мутрата на най-големия престъпник в познатата ти вселена, а под него – Деси, Гошо и Биби от основното. Първата не успя да завърши, но другите двама имат незаконен бизнес с фалшиви дипломи и явно са и помогнали. Звъниш на майка си и я питаш дали международния ти паспорт е у тях и дали още е валиден.

Да получиш фактура от Топлофикация, мобилен оператор, ЧЕЗ или друго

Всякакви вампири бледнеят пред ужаса от неразбираемото четиво, в което има таблици, цифри и неща, които поколения възпитаници на Техническия университет в София не разбират и няма да разберат. Не можеш да оспориш написаното, защото по-скоро би оспорил китайска мъдрост в оригинал. Всеки месец се изправяш пред неизбежното и го приемаш с надеждата след трийсет дни присъдата да е по-лека и ясното съзнание, че надали ще е така.

Да засечеш контрольорска хайка в 84 веднага след летището

Тамън се връщаш от бригада в Щатите, заради което го записа в крайна сметка това висшО. Нямаш българска валута, но все пак си си запазил левче за билетче. Влизаш с трите си куфара и предчувствие за сармичките на мама. Ненадейно на следващата спирка се качват четирима контрольори. Подаваш им билета най-любезно. Отсреща смразяващи погледи се стрелкат към теб, озвучени от лаконичното, но зловещо „А багажа?“ Разбираш, че си в нарушение, но все пак решаваш да обясниш в каква ситуация си. Напразно. След два дни отиваш да си платиш акта. Возиш се в 22, където контролата подминава три групички от по 15 човека без билети. Подаваш своя и се опитваш да си позитивен. Шофьорът псува някого на майка…

Да си/да не си запишеш детето на детска градина

Паниката от мисълта дали ще успееш да запишеш отрочето си в детска градина не ти дават мира месеци наред. Спазваш всички изисквания, попълваш всички документи, ходиш на църква редовно, правиш добрини и си смирен. В крайна сметка мечтата ти се сбъдва и тогава започва големият ужас. Съмнителна лелка  отвежда горкото в помещение с още по-съмнителна хигиена и други малки съмнителни дечица с родители със съмнително минало. То реве, ти ревеш, звънят баби от провинцията, ревейки. В крайна сметка детето се разболява десет пъти един след друг и на единайстия всички, включително и то, претръпват и приемат съдбата си.

Да ползваш услугите на БДЖ

Искаш силни емоции? Страх и адреналин? Изживяване на ръба на човешките възможности? БДЖ предлага всичко това. Само срещу сума от около два лева можеш да си закупиш билет за някоя близка до града ти дестинация, без да си сигурен дали изобщо някога ще стигнеш там. Ако си от по-смелите, електричката е твоят избор. Качвайки се във влак от този тип, ако не в пространството, то гарантирано ще се пренесеш във времето. Аромат на евтин шпек и топла мастика ще те съпътстват по пътя към неизвестното, докато някой си пали цигара тайно в кенефа, а пожарогасители липсват…

Да излезеш от вас по тъмно

Светлината е хубаво нещо. Даже в други страни я има и през нощта, благодарение на налично улично осветление. В някои централни квартали на по-големите градове у нас – също. Егати лукса. И все пак ти си един от онези, в чиято махала след 20 часа без фенерче не е добре да се излиза. Когато ходиш лятото на къмпинг, ти си богът на компанията. Развил си трето око и способност да виждаш в тъмното и в гръб. Както и частично ходене по вода, благодарение на стотиците локви, в които си нагазил в мрака по път към вкъщи през годините. Наричат те гуру и те следват всеки път, когато филмът в киното вече е започнал, а още не сте си намерили местата. Толко ужас си видял, или по-скоро не си, че вече си почти безсмъртен.

Да ходиш на токчета по тротоар

Тук страхът е двоен. Веднъж от риска от контузии, сравним с този при отваряне на новия МОЛ. Втори път при мисълта как до края на живота си ще трябва да страдаш по обувки, които никога няма да са твои, просто защото още на втората крачка ще са приключили. Разместени плочки, непокрити шахти, хлъзгави опаковки от какво ли не, зли хора и трупове на неидентифицирани животни по улиците. Ти, натокана, се кълчиш през всички тези препятствия, опитвайки се да запазиш достойнството си. Напразно. Купи си гумени ботуши. Бъди мъж.

Да си студент в НАТФИЗ по избори

Непрекъснато си от роля в роля и от репетиция в репетиция. Ето защо, когато бял бродник нахлува в аудиторията по време на занятия с поведение на терорист и изражение на обикновен  наркоман, се чудиш дали това не е просто поредният пърформанс на колегите от горния курс. За жалост не е. Иска ти се да помогнеш на клетия човечец  да влезе в правия път, но той е твърде необуздан, а и като актьор  преценяваш, че човекът все пак има талант, нищо че пак си друса.

Да се наредиш на опашка за нещо

Да, не една и две любови да са възникнали на опашка за заверка на семестъра в СУ, но за тези изключения ще говорим като наближи друг голям български празник –  Свети Валентин. В повечето случаи страхът от гладна смърт, задушаване, нервен срив, обезводняване, обикновен побой и други надделява в момента, в който човек дръзне да се нареди пред гише у нас. Всъщност, съществува цяла квалификация на видовете „опашки“ в България, от които най-разпространеният вариант се подчинява на спецификите на т.н. „кълбовиден модел“ или опашка тип „облак“.

Да се возиш в такси

Тъмна нощ, а домът е далеч. Имаш едра банкнота, която не се сещаш да развалиш. По-късно ще съжаляваш за това. Стоянка за таксита. Двама спят и нещо в теб ти подсказва да не ги будиш. Другите две са празни. В следващото мустакат чичак със златен пръстен и дълъг нокът на кутрето псува на майка. Разколебан си, но той ти казва „качвай се, че си еб* майката тая вечер, последен курс ми е т`ва, другите ги нема, к`во си мислиш, че живея в т`ва такси ли, да му Еб* майката.“ Качваш се… По-късно разбираш, че не е ОК.

Да свърши ракията

Буквално краят на всичко.

Източник: binar.bg