Хотел “Мальовица” е модерен целогодишен хотел, разположен на над 1750 м надморска височина, непосредствено до ски пистите и със спираща дъха гледка към връх Мальовица. Чист въздух, вековни борови гори, предизвикателни писти и красиви преходи ще допринесат за вашата зареждаща и незабравима почивка.

Хотел Мальовица е разположен в северозападната част на Рила планина, на 82 км от София, достъпен през цялата година. Тук ще откриете спокойствието и тишината, от които се нуждаете за вашата пълноценна почивка и бягство от забързаното ежедневие.

ТРИДНЕВЕН ПАКЕТ: ВИП цена: 549лв.
ВИП ваучерът е за ЕДИН човек и включва:

  • Три нощувки в двойна фамилна стая
  • Три закуски
  • Празнична новогодишна вечеря
  • Релакс център (джакузита, финландска сауна, инфрачервена сауна, парна баня и солна стая)
  • Фитнес
  • Wi-Fi

Изкачването до вр. Мальовица през зимата е подходящо само за опитни планинари, не и за малки деца. Но достигането до едноименната хижа е хапка за всяка уста. И то каква хапка – същинско гурме, гарнирана с натежали от сняг вековни борове и величествени зимни пейзажи, пише 4vlast-bg.com.

Така се озовахме на паркинга до ЦПШ Мальовица (Централна планинска школа), която сега функционира като хотел. Отпред се е ширнала Меча поляна (1720 м.н.в.), сега цялата побеляла от сняг. Перфектно място за шейни, снежни човеци и бой с топки.

На обратния край на поляната започва пътеката към хижа Мальовица, а началото й е белязано от дървена арка с надпис “Национален парк Рила”. Още щом прекрачиш отвъд нея, все едно си излязъл от другата страна на “онзи” гардероб и се озоваваш в Нарния. Високите борове уютно се притискат един в друг, сякаш се топлят взаимно. Случихме на прекрасно тихо време. Чуваше се само хрупането под краката ни и как снегът се посипва по земята от клоните, разбутан от някое птиче.

Последните години, всяко лято поне по веднъж минаваме по този маршрут. Честно казано, зимата така преобразява пейзажа, че имахме усещането, че сме тук за първи път.  Пътят до хижата е дълъг около 3 км. и върви по долината и по протежението на Мальовишка река. Обичайно теренът е доста каменист и осеян с дървесни корени, но зимата беше направила пътеката неузнаваема – съвсем равна и лесна за вървене.

Трасето не се разклонява и е добре маркирано в бяло и синьо, като през зимата е препоръчително да се придържате към пътеката, защото долината е лавиноопасна. На места, малки ручейчета нарушават безкрайната белота на пейзажа и се вливат в реката, чийто ромон се чува почти през цялото време.

Името “Мальовица” се свързва с българския хайдутин Мальо войвода, който бива убит някъде из тази долина, тръгнал да спасява любимата си Босилка, отвлечена от Емин паша.

След около час, гората започна да оредява и маршрутът пресече реката по стабилен и широк бетонен мост, до който се намира зидана чешма.  От тук нагоре растителността става все по-ниска, докато напълно изчезне под белоснежната пелена. Озовахме се на открито, заобиколени от величествените рилски върхове. Ненадейно се появи и покривът на хижа Мальовица.

Хижа Мальовица е построена през 1934г. като високопланински заслон. Намира се на 1960 м.н.в. в подножието на едноименния връх и е междинна точка по пътя на неговото изкачване. Днес тя се състои от две масивни постройки и няколко малки бунгала отпред. В хижата се предлага топла храна и чай. Тук ще намерите и печата от колекцията 100 национални туристически обекта (100 НТО).

Дори и през зимата, не устояхме на пленителния пейзаж и като повечето туристи, които заварихме дошли преди нас, заложихме на обяд на открито. Харесахме си маса пред хижата и се насладихме на топлия чай от термоса и почти липсващото слънце, което се процеждаше между облаците. Толкова уютно е усещането да релаксираш, обграден от високите планински хребети, като същински великани, подпиращи небето. Над нас се извисяваше и самият вр. Мальовица (2729м.), който все още ни зове, но поради терена нагоре след хижата, всеки път преценяваме, че все още не е подходящ маршрут за нашите деца.

На стената на сградата някой беше поставил паметна плоча в чест на един голям за мен човек – алпинистът Боян Петров, който през 2018г. завинаги остана в подножието на вр. Шиша Пангма (8027м.). Голям заради размаха, с който се бореше и постигаше мечтите си, въпреки обстоятелствата.

Както се любувахме на тихото и спокойно време в планината, малко по малко върховете започнаха да потъват в мъгла. Решихме, че е време да поемем обратно, защото бяхме обещали на децата да се пързалят по целия път надолу. Предвидливо си носехме шейна-лопатка. През лятото никога слизането не е било толкова забавно. В почивките спирахме за поредната епична битка със снежни топки.

През зимата денят е кратък, затова предвидете кога да тръгнете нагоре към хижата, за да имате достатъчно време да се върнете по светло. Не забравяйте, че добрата топла и водонепромокаема екипировка ще ви осигури максимален комфорт. Оставете джинсите за града и се забавлявайте!

Винаги преди да поемете към планината е добре да се информирате за прогнозата за времето. Климатичните условия на високо, особено през зимата, са много динамични и често се променят за минути. В ниското, обикновено не може да се предположи какво ви очаква горе в планината, затова може да хвърлите едно око предварително на камерите, монтирани на хижа Мальовица.