Антарктида съхранява огромни залежи от ценни метали като злато, сребро, мед и желязо, които могат да станат достъпни поради мащабното топене на ледовете. Нов анализ, публикуван в престижното списание Nature Climate Change, прогнозира, че до 2300 г. вследствие на климатичните промени на континента може да се разкрие свободна от лед територия с площ до 120 000 квадратни километра – територия, съпоставима по размери с тази на България.
Изследването на геофизика Ерика Лукас от Калифорнийския университет в Санта Круз за първи път отчита и процеса на издигане на земната повърхност заради намаляващата тежест на ледниците.
Под дебелата ледена обвивка се крие сложен релеф с планини, каньони и вулкани, където се намират ключови за световната индустрия ресурси.
Данните сочат, че само в района на Антарктическия полуостров се съдържат между 12 и 25 милиона тона мед, което е близо до общото годишно световно търсене.
В момента добивът на полезни изкопаеми в Антарктида е забранен, но потенциалната достъпност на ресурсите може да засили геополитическото напрежение.
Първата реална възможност за преразглеждане на правилата е през 2048 г., когато изтича мораториумът върху екологичния протокол към Договора за Антарктика.
Видният български полярен изследовател проф. Христо Пимпирев подчертава, че България е сред 29-те държави с право на глас, които ще решават съдбата на тези минерални богатства.
Пред БГНЕС той заяви, че страната ни има равни права в управлението на целия континент и трябва да инвестира в устойчиви изследвания, вместо да остава в периферията на международните процеси.
Въпреки огромните икономически апетити, експерти по международно право, сред които и проф. Тим Стефанс от Университета в Сидни, смятат, че суровите климатични условия и високите екологични рискове ще останат сериозна пречка пред мащабния добив.
Според тях разкриването на нови територии по-скоро ще стимулира международното сътрудничество за опазване на околната среда, отколкото да доведе до незабавна индустриализация на най-студения континент.
