След Освобождението хората се чудели как столицата да стане модерна. Тогава се появила идеята да бъде построена още една, нова София, която да се намира в близост до днешния град Елин Пелин, и така да има София на две места.

Това предложение обаче не се приело от тогавашните управляващи. Това каза в интервю за БГНЕС историкът Мартин Чорбаджийски от Сдружение „Българска история“.

БЛИЦ TV: Невероятна находка на най-късата улица в София!

„Тогава Иречек казал, че София е едно голямо село с блата, кални улици, дори няма калдъръми на много места. Няма какво да го правим.

Дайте да направим друга София малко по- на изток. Хора с по-голямо влияние казали, че това не бива да се прави, защото разположението й тук е добро. Тя се намира близо до Македония, Западните покрайнини, Пирот, Тракия, това е местоположението й“, разкрива историческия път на града Чорбаджийски.

Това е българката, разкрила пред света историята на София! СНИМКИ


Историкът Мартин Чорбаджийски от Сдружение „Българска история“

Историкът посочва и други интересни факти, свързани с развитието на София като зелен и модерен град, а именно изграждането на сградата на Българската народна банка, свързването на града с рилския водопровод, изграждането на централното крило на Софийския университет, кестеновите дървета и паметникът на Патриарх Евтимий.

Всичко това се свързва с името на тогавашният, 27-годишен кмет на града, инж. Иван Иванов, който и до ден днешен е най-дълго управлявалият града.

„По негово време са т.нар. „златни години“ на София. Той толкова добре се е справял със своята работа, че хората са го наричали „некоронования цар” на града. Всички тези неща са в резултат на неговите усилия“, обяснява Чорбаджийски и уточнява, че преди да стане кмет, Иванов е бил ръководител на изпълнението на проекта за Рилският водопровод.

„Без този проект софиянци щяха да останат без много вода, тъй като по това време идват много бежанци от Македония, Тракия. Става пренаселено, както е сега. Този млад човек намира отговор на въпроса как да докара вода в града“, добавя още той.

Негова заслуга е и пускането на първия тролей в града, който тогава хората наричат „трамвай без релси”, с маршрут от Горна баня до Княжево.

„Тогава щял да прави голям банкет по този повод, който струвал 6000 лева, но казал, че е излишно. С тези пари решил да финансира семейства на горнобанци, чиито мъже са били на фронта“, добавя още един щрих от дейността му Чорбаджийски.

По негово време кварталите „Надежда“ и „Слатина“ стават част от София. Тогава се засаждат и емблематичните софийски кестени. По думите на Чорбаджийски инж. Иван Иванов създава модерна София такава, каквато я виждаме днес.